БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
проф. д-р арх. Росица Никифорова

Късно междучасие на един учебен ден през 2003 година във фоайетата на Нов български университет.

В тази кратка почивка повеждат приятелски разговор проф. Богдан Богданов и Севдалин Генов [1], поет, галерист и преподавател с 11-годишен стаж в специалности на департамент „Масови комуникации“.

Севдалин Генов ми е разказвал за срещите, които музиканти, поети, художници  и студенти са имали през 1965-1966-1967 г. в дома на Кръстьо Пастухов (1941-2017, журналист, поет, писател и внук на българския политик Кръстьо Пастухов и на композитора Никола Блажев). На такава среща Богдан Богданов казва, без да се шегува и самоиронизира: „Мечтата ми е да направя университет“. В компанията последвал  искрен смях по повод  немислимата за това време идея. Удивителното тогавашно намерение е днешната авторитетна институция НБУ.  Тогавашната мечта на Богдан  Богданов днес  е уникалният Нов български университет с четвърт век история.

„Имам желание да разширя университета.“ Това казва проф. Богданов в късното междучасие на 2003 г. на Севдалин Генов. Казва, че е мислил за медицина, но се е отказал. Севдалин Генов дава идеята за архитектура и дори му казва, че има приятели с преподавателски и организационен опит в архитектурата (Иван и Росица Никифорови). Проф. Богданов премисля кратко и одобрява идеята (с уговорката, че не е специалист в тази трудна образователна област).

Севдалин Генов ми е разказвал също какъв работохолик е бил неговият  приятел. Веднъж съпругата му Наталия Генова (1946-2014), филолог, художник, имала късно вечерта среща с  Богдан  Богданов във Великотърновския университет. Не казал къде ще бъде, в целия университет нямало вече нито студенти, нито преподаватели, а само далечен звук на пишеща машина я отвел безпогрешно в кабинета му.

През 2003 г. проф. Богданов направи контакт с нас и последваха няколко работни срещи. Още в самото начало беше съгласувано, че ще се търси близост с изкуствата и дизайна, не толкова поради наличие на департамент „Пластични изкуства“, колкото да се постигне специфична характеристика на новата специалност „Архитектура“, отговаряща на амбициозната визия за целия университет.

При първата ни среща огледах дискретно, както си мислех и без коментар, излъчващия скромност, оптимизъм и сериозни идеи кабинет на професора. Знаейки, че тясната ми специализация е „Интериор и дизайн“, последва незабавен отговор: „Кабинетът  ми е част от единен материален стандарт – от студента до професора“ и добави как са постигнали и съответстващия стандарт за тоалетните – зареждахме с хартия до момента, в който престана да се краде“. Наистина важно постижение за това време.

Тогава проф. Богданов спомена бегло, че е имал среща по повод създаване на специалност „Архитектура“ с арх. Георги Стоилов и проф. Стефан Попов. Не уточни обаче кога е била, нито пък коментира липсата на резултат.

За нас беше интересно, че се открива прекрасна възможност да постигнем в учебните планове и програми [2] по-добър баланс между инженерни и архитектурни дисциплини и изкуствата. Друго обстоятелство ни правеше впечатление – имахме усещане за свобода  да подходим творчески към задачата си. Проф. Богданов беше очевидно майстор в изграждането на разкрепостеност и съзидателна атмосфера. Почти година време работихме по учебните програми, правихме сравнения с учебните планове и програми на TU Wien (Technische Universität Wien) и специалността Архитектура в Akademie der bildenden Künste Wien,  представихме и учебни планове на School of Architecture в TUT (Tampere University of Technology), Финландия, на Архитектурното училище в Бордо. Изяснихме при последвалите срещи при проф. Богданов, че нашето архитектурно образование е тясно свързано с традицията на Южно-германската школа – там, където са се учили първите български архитекти. Затова и задължителните държавни изисквания за регулираната професия „Архитектура“ в България все още бяха обвързани именно с тази традиция. Стоеше на дневен ред и изискването да има обособен Архитектурен факултет.

При инженерните дисциплини заедно с проф. Боян Димитров, един от най-артистичните конструктори на УАСГ, стигнахме до идеята, че една обща учебна програма „Изкуство конструиране“ ще бъде най-подходяща за архитектите, вместо няколкото тежки инженерни програми. За съжаление проф. Димитров си отиде от този свят скоро след като беше написал учебната програма – поеха я негови колеги.

Проф. Иван Никифоров се заемаше с Историята и теорията на градоустройството и то в аспекта „Архитектура на града“, позиция която изгражда специалиста като отговорен както за функционалното съдържание, така и за художествения образ. Аз поемах историята и теорията на интериора и дизайна в архитектурна среда – учебни програми, обогатени от опита на споменатите европейски университети, програми, разглеждащи информативната функция на формата, процесите на възприятие и отговарящи на засиления интерес към ефективните резултати от тази проектна дейност.

Процесът за привличане на подходящите преподаватели също отне доста време. Проф. Богданов се отнесе с пълно доверие към нашия избор. Стремежът ни беше да се формира екип от качествени специалисти, способни да предоставят актуално знание и едновременно притежаващи проектантски опит. Тогава поканихме проф. Константин Бояджиев, проф. Тодор Кръстев, проф. Любомир Сиврев, арх. Миряна Йорданова, ландшафт-архитект Велянка Найденова (на ландшафтния дизайн също поставихме акцент и отделихме повече часове), проф. Пеньо Пенев, доц. Марта Петрова, арх. Гергана Стефанова.

Проф. Богданов и пред нас заявяваше, че не е специалист. Имаше доверие в опита на проф. Никифоров като изявен градостроител и дългогодишен декан на Архитектурния факултет на УАСГ. Удивително беше обаче в поредицата от срещи активното лично участие на проф. Богданов при одобрението на представените от нас програми, които междувременно обсъждахме и с проф. Екатерина Русинова, ръководител на департамент  „Пластични изкуства“. На нея проф. Богданов беше възложил задачата в сътрудничество с нас да доведе до формализиране на новата магистърска програма „Архитектура“ и до обявяването на прием на студенти. Този процес беше дълъг наистина и премина през всички следващи инстанции: съвет на департамента, ректорски съвет. По-късно помогнахме на арх. Миряна Йорданова за прецизиране на създадените вече учебни програми във връзка с предстоящата акредитация на специалността. Утвърждаването на специалността „Архитектура“ беше факт.

Завършвам с още един спомен на Севдалин Генов, отнасящ се до засилване на присъствието на изкуство (така важно при формиране на образованието по архитектура) в  университета: „При  едно пътуване  с Наталия в САЩ и Канада  видяхме великолепни музеи и галерии изградени и подържани от  университетите.  Веднъж  при една среща с Богдан Богданов  в нашата галерия  „Натали“, му подхвърлих тази идея. Той  знаеше  за  такава практика, но сподели, че  към този момент университетът не разполага с площ, за да се реализира.  Но  този разговор  продължи   още няколко пъти, а веднъж Богдан дори закупи три картини на Иван Кирков, когото много ценеше. Това ми подсказваше, че рано или късно  в Нов български университет ще има галерия. Така и стана.“

София, октомври 2018 г.

Бележки:


[1] Севдалин Генов ми е предоставил правото да предам неговите спомени и е проверил този текст.
[2] Това беше нашият напълно безвъзмезден труд и безусловно предоставен опит за каузата на един безспорно съвременен университет.

 


Коментари по темата
Удивително е колко добри думи се споделят за проф. Богданов и каква емоционална реакция предизвика този дълго отлаган текст! Както се вижда, разказаното от мен е твърде лаконично. Дължи се до голяма степен на факта, че сме отдадени повече на архитектурния, отколкото на вербалния език.

Все пак си давам сметка, колко е важно да обговаряме професията на архитекта и дизайнера. Конкретен повод да опиша началото на програма „Архитектура“ в НБУ е навършването през 2019 г. на 15 години от създаването ѝ. Има едно красиво съвпадение – през 2019 г. целият свят ще празнува 100 години от Баухаус – голямата архитектурно-дизайнерска школа, на която дължим съвременната предметно-пространствена среда. Ще празнуваме и тук и във Варна Дизайн Форум.

Бях шокирана да установя обаче колко много хора считат, че Баухаус е голямата верига магазини за строителни материали. Най-много да ме поправят: „Не беше ли Баумакс!?“ (друга подобна верига). Следователно, не просто ще отбелязваме в своите професионални и академични среди важните дати, трябва да осъзнаем, че имаме просветителска мисия въобще.

Ако не го направим и не стигнем до най-широка аудитория, ще продължаваме да гледаме в нашите градове и села балюстри и йонийски колони, даже с канелюри, поставени до сензорна автоматика за достъп в съвременни сгради. Нашите студенти ще искат да ги консултираме за техни реални задачи, при които инвеститорът им изисква сложна смесица от стилове на отминали епохи. Формирането на естетически вкус изисква натрупвания във времето, преживяни стилове. Очевидно има пропуснати периоди. Очевидно дължим компенсаторни усилия.

Връщам се с голяма благодарност към реакциите на колегите, написали коментари. Направо ме разчустваха, особено неизвестният на мен Dekarabah. Велико нещо е да сътвориш като проф. Богданов смислени дела – рано или късно биват оценявани и разгръщат заложения потенциал.

Тема № - 174 Коментар № - 8418 проф. д-р арх. Росица Никифорова - 2018-10-30 12:54:23
Много хубава идея е този текст, направен от проф. д-р арх. Росица Никифорова - не само защото е един красиво изразен спомен за проф. Богданов, в който човек може да усети не малко от нюансите на неговия характер, не само защото ще запази част от историята на НБУ, но и защото този текст дойде сега - в този момент, в който онези, които пишеха, докато професор Богданов беше жив - сега не пишат - с изключение на един, но той е благородник със сан - Декарабах, и е в кръвта му да може да бъде такъв.

Но идеята на проф. Никифорова е много добра - да се отдели място за тези функционални, градивни спомени, които не са родени от сълзливата памет, а от другата - онази, която продължава да работи и след нас, която не е свързана толкова с човека, колкото с нещата, които той е направил и които е планирал да направи. Именно това ми хареса най-много в текста - загадката между това, което се е планирало да бъде направено и неговото случване тогава, или неслучване, или случването му много след това. В текста по един прекрасен, елегантен начин е предадено всичко онова, за което професор Богданов пише - случването на нещата от думите в различна степен, в зависимост от казването, разговарянето, мисленето. Вижте финала "Завършвам с още един спомен на Севдалин Генов, отнасящ се до засилване на присъствието на изкуство (така важно при формиране на образованието по архитектура) в университета: „При едно пътуване с Наталия в САЩ и Канада видяхме великолепни музеи и галерии изградени и подържани от университетите. Веднъж при една среща с Богдан Богданов в нашата галерия „Натали“, му подхвърлих тази идея. Той знаеше за такава практика, но сподели, че към този момент университетът не разполага с площ, за да се реализира. Но този разговор продължи още няколко пъти, а веднъж Богдан дори закупи три картини на Иван Кирков, когото много ценеше. Това ми подсказваше, че рано или късно в Нов български университет ще има галерия. Така и стана.“

Галерията на НБУ вече е факт, но колко е интересно това свързване на разказания спомен, който преди това е бил разказан на своя разказвач. Разказ, който е свързан с много хора, който се отнася за казаното от проф. Богданов, но отпраща и към по-голямата общност на университета, който ни дава възможност да видим онова начало, което е било начало за различни неща – и за създаването на програма „Архитектура“, и за интериора, и за създаването на галерия. Да видим онова словесно начало в една равнина с това, което сега е галерия UniArt – хората, които достигат до това тя да се появи, думите, които са я създали, срещите, мислите, представите – неспиращото случване, изложбите, стръмните пътечки към нея, д-р Анжела Данева, която, мисля си, е много подходящ човек да доразвие разказа, който започваме – в един следващ заглавен текст.

Това ме връща към началния въпрос. Професор Богданов много държеше на тези форуми, никога не ги оставяше да залинеят, но сега сигурно всички се питат има ли смисъл да напишат нещо, като той няма да го види. Ще има ли други хора, които да намерят тема толкова важна за тях, че да последват неговия начин – да пишат не за себе си, да пишат не за един човек, а да пишат за всички – дори и най-често тези „всички“ да не го разберат. Може би така се постига това, което професор Богданов беше постигнал: да го чувстват свързан със себе си дори хора, които не го познаваха особено, или не го познаваха въобще. Благодаря от сърце на проф. д-р арх. Росица Никифорова за текста – надявам се не само да се казва колко е хубав, а и да се разбере колко важно и смело е това.
Тема № - 174 Коментар № - 8417 vesselina vassileva - 2018-10-29 14:26:38
Чудесен портрет на проф. Богданов, който представя още краски от неговата богата личност. Аз самата имах щастието да съм негова студентка и да черпя от извора, освен спомените на родителите ми, които арх. Никифорова споделя. Благодарност!
Тема № - 174 Коментар № - 8416 Биляна Генова - 2018-10-24 08:59:40
За мен е топло и радостно... Днес едва видях спомена-разказ на професор Росица Никифорова. Някаква инфлуенца ме беше изкарала "от строя", не съм отварял сайта от доста дни, още съм на антибиотик, но съм добре. А в този момент - дважди повече.
Така трябва да се връщаме непрекъснато към обхватното ХУМАНИСТИЧНО дело на професор Богдан Богданов. Към неуморната негова работоспособност и ТАЛАНТЛИВОСТ в полза на СЪБИРАНЕТО на можещи, отворени и търсещи по-съвършеното индивиди.
Животът ми, макар и на обикновен, не-хабилитиран класически филолог и студент на Професора, ме срещна с доста български интелектуалци и перфектни специалисти в своята област. Но никога - с толкова широко обхващащ и прецизен в същото време, дълбаещ Ум.
На сегашната си възраст мога да кажа, мога отново да потвърдя, че имахме щастието, рядката полза от вървенето си заедно и в творческо взаимодействие с този голям български Учител и "странен" реформатор.
Желая поредната успешна и иновативна учебна година на Нов български университет!
Тема № - 174 Коментар № - 8415 Dekarabah - 2018-10-20 18:51:48
Много хубав текст за една хубава идея, която е реализирана по възможно най-добрия начин.

НБУ несъмнено има имиджа на водещ университет в България с визионерството и креативността си.

Поздравления за проф. д-р арх. Росица Никифорова, един от стожерите на НБУ и за наша радост председател на Варна Дизайн Форум!
Тема № - 174 Коментар № - 8414 Виолета Тончева - 2018-10-16 17:14:52
1 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 121432

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 129577

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 21855

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 34334

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 136585

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 100730

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 31979

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 19733

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 183787

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 63128

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA