БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

545 дни на галерия "УниАрт"
Анжела Данева

Не бих могла да разкажа историята на първата частна университетска галерия „УниАрт” (http://www.uniart.bg/), появила се през 2012 година в НБУ. Това ще направят други хора, свързани с нейното рождение. Нейните основни двигатели бяха проф. Богдан Богданов и д-р Божидар Данев, а покрай тях и целият екип, довел до реализирането на идеята.

Приживе с Божидар си говорихме, че за 5 години галерията на НБУ е станала любимо място за провеждане на срещи от всякакво академично естество. Той се радваше като дете, че може да даде и още, да допринесе и още. „Катафалката няма ремарке” – обичаше да казва. Споделяше с другите своите малки радости. И най-вече с НБУ, заради това, че през годините показа, че може да бъде свободен университет. Намирам за много мъдро избраното за девиз от проф. Богданов – „Да не се боим от разнообразието”. Допада ми и честичко го ползвам като своя лична провокация, ей така, може някой пък да се замисли, защо разнообразието, защо пък да не се боим. На много хора им е ясно, че страхът не води никъде, а в разнообразието се крие вкусът към живота. Проф. Богданов и Божидар Данев разбираха това и виждаха голямата картина, давайки си сметка за парчетата, които я изграждат.

Сега по същество. Бях предизвикана да напиша този текст, но започвам с уговорката, че мога да разкажа за живота на „УниАрт” с мен. Към момента става дума само за година и половина и няма много история/истории за разказване.

Много сме разговаряли с Божидар за галерия „УниАрт”. Като човек свързан с бизнеса той знаеше, че за да се развива, да израства и да бъде полезно едно място, то има нужда да бъде гледано от различни точки, да живее разнообразно и свободно, иначе се обезличава,  превръща се в невидим за околните обект. Същото се отнася за хората, те трябва да са цветни, а в „УниАрт” уредничките са такива. Хората са основният двигател и понякога трябва да си ги отгледаш. Важно е обаче с какво ги подхранваш, с какво ги поливаш, за да разцъфтяват. И настъпи пролетта на 2017 година, когато в галерията задуха вятърът на промяната. Бях помолена от д-р Георги Текев да помогна в разнообразяването на живота на галерията. Не съм сигурна дали тогава той си представяше точно това, но това се получи. Все пак мисля, че му харесва ;-).

За разнообразие започнахме промяната от комуникацията като най-важен фактор за създаване на позитивна и работеща среда. С галерия „УниАрт” се работи лесно, ако към нея се отнасят подобаващо. Нямаше как да не се възползвам от настъпващия 5-ти рожден ден на галерията в осъществяване на основното за мен – разнообразяване общуването с хората от НБУ. Съжалявам само, че дистанционно не успях да опитам от тортата. Била вкусна казват. Съдба. Който уважи първото ни събитие знае добре, че всички се забавляваха и енергията протичаше свободно.

През тези 18 месеца имахме много предизвикателства и все още ги имаме, от различно естество – през творчески планове, административни задачи, носене на отговорност, гласуване на доверие, комуникация и т.н. Много работа, която не може да чака за утре, или аз май не мога. Държа в галерията всички да си цапаме ръцете. За протокола имаме работно време. Извън протокола в галерията се работи по всяко време и дистанционно. От известно време се питам, защо в НБУ има факултет за дистанционно обучение, а на дистанционната работна форма, на този вид общуване се глада с недоверие. Кое е различното? Реторичен въпрос. Като си помисля, всички хора, вербувани по някакъв начин за галерията, са усетили този ми дефект. Най-интересното е, че те се връщат да помагат заедно с доброто си настроение и с усмивките си даже. Може да е някакъв синдром. Така накратко за отговорностите и комуникацията в ХХI век.

Гласуването на доверие е другото нещо, на което държа много. Няма по-добър и верен начин да се измери лоялността на хората към институцията. Гласуваното доверие кара хората да се чувстват уверени и подкрепяни в действията си. Защото доверието е свобода. Това ги окрилява, прави ги щастливи, прави ги зависимо свободни , работят повече и по-качествено. Помните горния параграф за работното време. Такива хора не ходят проформа на работа. Гласуваното доверие кара хората да са отговорни и смятат работното си място за свое, грижат се за него и го пазят ревниво.

Все повече хора в НБУ виждат днес галерията отново, не само за да присъстват на организирани академични мероприятия, а като гости, дошли да разгледат експозициите. По последни сведения на Информационен отдел дори външни субекти пристигат специално за събитията ни, преоткриват „УниАрт”, а това добавя стойност към имиджа на университета. Това е ценно, говори добре за общността. Галерия „УниАрт” се грижи за своето място в НБУ, в обществото и на художествената сцена, но първо имаме желание тя да бъде фактор в културния живот на НБУ. Съгласни или не, галерия „УниАрт” никога не е била обикновено административно звено, днес повече от всякога. Тя е място за творческа изява, която подпомага административните и академичните структури на университета в утвърждаване на представата за различен университет. А нали това искаме всички, които продължаваме развитието на завещаното ни?

 


Коментари по темата
Вера Мутафчиева беше казала така за НБУ: „Помня НБУ откакто се роди!“, та и аз така помня Галерия УниАрт, която се роди непосредствено преди голямото земетресение. Тогава се добрах до видеозаписите на охранителните камери в нощта на земетресението и ги публикувах във Фейсбук и цял ден ми звъняха от всички телевизии да ги искат за новините. Това, което ме провокира в текста на Анжела Данева обаче е друго, към което аз ще подходя така, както тя подхожда към девиза на НБУ, защото мисля, че това е истинското разбиране.

Изречението „от известно време се питам, защо в НБУ има факултет за дистанционно обучение, а на дистанционната работна форма, на този вид общуване се глада с недоверие“, разположено точно в средата на текста, сякаш удря и точно в целта. Какво означава да работиш дистанционно – това не е само формата подпомогната от виртуалните технологии, не е само да имаш телефон, интернет, да си част от социална мрежа. Не е и формата – просто да не ходиш на работа на точно място и в точно работно време. Да работиш дистанционно е да работиш винаги, никога да не мислиш работата си като определен отрязък от време и място. Да работиш дистанционно е и малко като едно любимо място за мен от „Война и мир“, в което се разказваше за Пиер Безухов, който ходел така, че винаги все малко застъпвал хората около себе си - в добрия смисъл. Дистанционното работене включва и други неща – например, когато загубиш почва под краката си, тя включва да изнамериш такива неща, че да си направиш сам височина, включва всички онези неща, които да могат да те държат и да провокират интерес в теб и във всички останали. Зная много такива мигове на дистанционно работене на галерията – дистанционно работене е например, когато някой друг мине по стръмната пътека в някой свой си сив ден и прочете налепения надпис за лунна светлина и делфини, дистанционно работене е и когато някой някъде лепи марката на Добрович върху пощенския плик – дори и да не знае всички онези неща, които ние в НБУ знаем, защото Анжела редовно и дистанционно ни е облъчила . Та това е за мен да работиш дистанционно – нещо, което самото изкуство прави – дистанционно изпращайки те в други светове, чрез които да постигнеш своя. И докато се прибирах от НБУ към вкъщи си мислех колко много обичам да работя дистанционно – и ето тази вечер е едно истинско дистанционно работене – защото съм си приготвила да разгледам един диалог на Платон и докато го преглеждам да си мисля, че все едно си говоря за него с професор Богданов – нещо, което след неговата смърт ми липсва много. Липсва ми дълбокото, разбиращо четене и говорене, което не позволява на плоските фрази да блестят на преден план и да ни заблуждават, че светът е това и това – че е нещата, които казва някой, който се мисли за авторитет. Светът не е това – светът е да се попиташ „защо пък разнообразието“, „защо пък да не се боя“. Така дистанционно мога да се свържа не само с работата ми в НБУ, но и с хора, които се смята, че не съществуват вече реално – а само пак дистанционно. И дистанционно от НБУ чета бавно една книга „Колосът от Маруси“ на Хенри Милър, която пък разказва за Гърция и за един маршрут, който няколко пъти съм превземала с пътуващия семинар на проф. Пороманска и на Хриси Янисова – така дистанционно мога да бъда пак по тези места.

Въпросът ми е – случва ли Ви се да си измисляте дистанционна работа, която уж не изглежда истински свързана с онова, което правите от 9 до 17.30, но всъщност истинската полза и светлина в работата Ви да идва именно от нея. Както например съм сигурна, че за да мога да напиша едни „Най-често задавани въпроси от студентите на НБУ“ – ми трябва преди това да ме е обгръщала тишината в Епидавър, толкова плътна, че за част от секундата да доловя как тупти огромното сърце на света, в Тиринт да съм стояла в сянката на човека циклоп и да съм почувствала горещия блясък на онова вътрешно око. Така пише Хенри Милър.

Какво правите дистанционно, за да придобие ежедневната Ви работа смисъл на живот и да надхвърли простите ограничения?

Вижте колко хубаво е казано - че дистанционното работене е вид общуване - може би наистина е истинското общуване.
Тема № - 175 Коментар № - 8419 vesselina vassileva - 2018-11-05 22:33:42
1 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 114138

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 127994

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 19972

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32584

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134134

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 93745

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 28831

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17611

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180635

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60592

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA