БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ 1
РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

ФОРУМ 2
ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

КАКВО Е ЛИТЕРАТУРА?

БОГДАН БОГДАНОВ



Преди доста време представих в този форум “Какво е литература?” Тогава смятах това да бъде един от уводите към книгата, която готвя. Дадох го на един от вас да го прочете критически. Той го прочете по-силно неодобрително отколкото заслужаваше и текстът, а и контекстът на общата работа. Мина време, написах другото, което още не беше написано. Недоброто в “Какво е литература?” се обади и само. Поправих, промених и съгласувах. Сега представям новата версия. Тя е вече есе-заключение, което можете да прочетете и в този сайт, знаете къде. Публикувам във форума само първата основна част на новото “Какво е литература?”. С молба за критика. Така или иначе, и бъдещата книга, и този текст са дело, което не би било такова, ако не беше този форум.


Заглавието «Какво е литература?» заблуждава, че влизам в традиционно научно заключение по предмет, който съм следвал в тази книга. Въпреки че казаното в тази т.нар. скица-заключение в редица пунктове съвпада със заявеното в двете части на книгата, то не се покрива с него. Така или иначе, не следвам големите теоретически текстове с подобни заглавия на именити теоретици от втората половина на 20-и век, които естествено са убедени, че казаното от тях по темата за литературата стои и реално така. Постмодерното време разви практическо негативно твърдение по тази тема, което според мен е валидно. То е, че съществуват отделни литератури, но че реално няма такова нещо литература.

Ако трябва по-точно да изкажа моето мнение по въпроса, то е, че литература е обикновено предикатно име, чрез което някой формулира необходима в момента работна истина. Всекидневната, а и научната реч са пълни с подобни работни истини, визиращи непосочими предмети, за които се прави внушение, че съществуват реално. Въпросът е, че тези предмети наистина съществуват, но не реално, а виртуално. Какво означава, че съществуват виртуално? Казано с примера за литературата, означава, че, като се говори за нейната история и теория, тя наистина започва да съществува и по-реално.

Като всички подобни непосочими предмети, за които има имена, литературата има две съществувания – едно по-идеално и друго по-реално. Виртуално означава именно това – двете да се смесват и за двете да се говори едновременно. Мога да обясня в тази връзка в какъв смисъл според мен с говорене за нейната история и теория литературата започва и да съществува и по-реално. Защото благодарение на тези говорения и на последвали от тях практики тя, първо, разбира по-свързано като определен предмет, но и, второ, и реално започва да става такъв предмет. Именно по този начин в човешката среда са се появили толкова много посочими предмети, несъществували по-рано. Не че литературата е станала или може да стане посочимо нещо. Но към тази посочимост някак се е тръгнало.

В тази книга говоря просто за литература, но имам предвид художествената литература. Подобно опростяване на тежкото «художествена литература» правя не само аз. Българското название «художествена литература» е заето от руски, а то е вариант на френското «les belles lettres». В английската традиция се говори за fiction (белетристика) и poetry (поезия) и няма опит белезите на литературната проза и на поезията да се съединяват в общ белег. Което, така или иначе, е нормално, защото означаващото на думите «художествена литература» и «les belles lettres» представя само донякъде идеята за този по-собствен текстов белег за литература, наречен от литературната теория в 20 век «литературност».

Означаващото на думите е винаги частично и налага изясняване на означаваното с него. Ако трябва да се изтълкува като означаващо, създаденият в 20-е години на 20-и век от Роман Якобсон термин «литературност» (literariness) е тавтологично определение, че художествената литература е художествена. Практически неопровержимо, това определение очертава именно онова малко, което се твърди в двете синонимни означаващи «художествена литература» и «литература». А то е внушението, че този т.нар. непосочим предмет съществува.

Моето по-теоретично разбиране за литература И двете имена - и «художествена литература», и «литература», пораждат два едри класа: литературата, набор-система от особени текстове, различен от нелитературата, набор-система от всички останали текстове. Тези два класа се свързват в по-общия клас на всички текстове в една култура, което е и своеобразно определение за култура. С пълно основание можем да кажем, че културата е голям набор-система от текстове. Класификацията може да се спре дотук, но може и да се продължи и да се каже уточнително, че и литературните, и нелитературните текстове се делят от своя страна на устни и на писани. Именно за назоваването на писаните текстове се употребява най-напред латинската дума «textus». Можеща да обозначи и устните текстове, тя естествено влече и към трето по-общо, което се нарича «текст» вече метафорично - всяко протичане на време с по-ясни начало и край.

Аз ползвам това разширение в тази книга, в която, опирайки се на обогатена с понятия културна реч, ползвам редуктивните разширения, които постоянно се правят в редовото човешко говорене. Те не пречат на обратното, което също правя, на заетото от научната реч разчленително изясняване на повече проявления на един непосочим предмет и съответно изреждане на повече значения на думата, с която този предмет се обозначава. Разбира се, правя разлика между изчерпателното и по-ограниченото изреждане. Що се отнася до думата-понятие литература, твърдя, че с нея се обозначават обичайно три неща – 1. самата литература, 2. т.нар. литературност, и 3. литературния текст.

Казано по друг начин, думата литература има според мен две основни значения – по-собственото, което наричам самата литература, и второто, в което се свързват другите две значения – на литературността и литературния текст. Това преливане на едно нещо-значение към други неща-значения е правомерен говорен акт. Така е и при други подобни думи, които значат и обозначават непосочими неща. Така чрез говорене се прави речево едно сложно нещо-значение. Разбира се, и се поддържа сложността на това нещо-значение, за да може то да прехожда към други сложни неща. Добър пример е нещото-идея литература – преливането на изброените по-горе проявления и значения прави възможно тя да прехожда към други неща-идеи, които не са литература.

Първото от изброените три проявления на литературата е самата литература. То включва литературата като официална обществена институция, като набор-система от литературни текстове и като типове ползване на такива текстове. Тези три прояви на литературата, които наричам самата литература, парадоксално се разбират като несобствено нейни. Това е вярно – те са прояви на литературата като култура. Но е вярно и другото, което се пропуска от мисленето за литературата като за нещо в себе си. Както и при други непосочими предмети, така и при литературата нейното «по-съществено» е вън от нея в другото, което й придава смисъл - човешката културна среда.

Проявата на литературата като обществена институция е очевидно културна проява. Имам предвид и съвременното институционално обединяване на писателите, поетите и драматурзите в съюзи. Културна е и проявата на второто, че литературата е набор-система от литературни текстове в двоен времеви план – исторически и съвременен. В него естествено влизат всички литературни текстове, които се съхраняват в библиотеки. Но най-собствено културното в проявата на самата литература, без което тя не е литература, е третото, което нарекох начин на общуване чрез литературни текстове.

Имам предвид, първо, съвременното четене и слушане на литературни текстове и промените, които стават с този, който чете, слуша и възприема такъв текст, и, второ, колективното празнично устно възприемане на публично празнично представяни литературни текстове в класическата древност, при което субектът на отделния разбиращ претърпява особена променяща го идентификация. С това определение за литература коригирам съвременното редово наричане на това общуване «общуване с литературни произведения или книги». То е неточно в два смисъла.

Литературният текст е произведение в степента, в която неговият създател, както казах и в предисловието, е вложил в него определен смисъл и определена структура на свят-реалност, като за тази цел си е послужил с литературни форми. Това така направено произведение се прави наново от разбиращия текста. В хода на разбирането на литературния текст разбиращият прави наново онова, което е направил неговият създател - прави от текста произведение. Което означава, че за него непрочетеният и все още неразбран текст е само партитура за разчитане или е само текст.

И второто неточно – разбиращият не просто общува с литературния текст, с вложеното в него произведение или с неговия създател. В хода на своето разбиране разбиращият става друг или по-друг благодарение на този текст, с който друг или по-друг именно общува неговото обичайно себе си. Поради което и това общуване, особено съвременното четене на литературен текст, може да се нарече формулно «общуване на читателя със самия себе си». Това е културен феномен, свързан с литературата и важен за нея, принадлежащ не на литературния текст, а на културното пространство, развиващо литература.

Най-важното основание, че то е култура, е това, че същото това общуване се осъществява не само посредством литературни текстове, но и с текстовете-творби на други изкуства, а и не само посредством партитури-текстове, създадени с тази цел, но и с други времеви протичания, които им приличат. Изобщо ясното отделяне на цялостите-предмети култура и литература е теоретически непълноценно и трябва да се съчетава и с неотделяне. Трудността това да се прави с нужната мярка обяснява лошото смесване, до което води понятието-термин литературна комуникация. Аз не случайно не го употребих по-горе, когато говорех за разбиращото общуване посредством литературен текст. Не го направих, за да подчертая същественото вътрешно, което става при разбиращото общуване посредством литературен текст и да го различа от ред външни прояви на т.нар. литературна комуникация.

Първата от тях е актът на самото четене, до което обикновено спират обичайните културологични разглеждания. Във външното на литературната комуникация влизат и други външни културни актове като издаването и разпространяването на книги и светското общуване, свързано с тяхното представяне и оценяване. Всички те не бива да пречат да се осъзнава коментираната собствена проява на литературата като общуване на някакъв разбиращ литературен текст със себе си като с друг, което е трайно средство в човешката културна среда за личностното преоформяне на човешките същества. Човешкото съществуване винаги - и в миналото, и в съвременността, е в своя личностен план постоянно наново формиране на своята идентичност. Това става и по други начини, но също и чрез разбиране на литературни текстове.

Разбира се, има разлика между това формиране в по-традиционното минало и в по-нетрадиционната съвременност. В миналото смислите са по-устойчиво и по-трайно задавани като сочещи една или друга групова принадлежност. Докато в съвременността, поради голямата подвижност на индивидите в един силно отворен свят с много форми и смисли, принадлежностите не са твърдо задавани смисли. Те са много повече, а и не груповите принадлежности, а индивидуалната идентичност е това, към което се стреми подвижният съвременен човек.

Оттук и двете характерни за съвременното съществуване последствия - радикализирането на повърхностните нестабилни групови принадлежности и депресиите, до които води тяхното обикновено неуспешно съгласуване с комплексната индивидуална идентичност. Което повишава ролята и на другите подобни форми за моделиране на лично време, но и на литературните текстове и особеното общуване, за което те способстват - на отделния човек със себе си като с друг.

Второто основно проявление на литературата или второто нещо, което се нарича литература, е т.нар. литературност. Казвам неутрално «се нарича», защото и аз смятам така, но така се смята и изобщо. Разликата е, че според повечето други, които смятат така, литературността е собственото проявление на литературата. Оттук и голямата причина за неуговаряното синонимизиране на литературен текст и литература - литературността е проявена именно в литературния текст. Моето разбиране е различно. Аз смятам, че е възможно т.нар. литературност да липсва в литературния текст, а той да се възприема литературно. Именно това е един от подтиците една литература да поема нелитературното и да го превръща в литературно, въпреки че то не е литературно по приетите до този момент белези.

Можем да употребим за литературността и по-общото название, въведено от социолингвистиката, социолект. Литературната усилена реч или литературността са проявени като задължителен за пишещия в тази реч социолект. Колкото по-назад във времето се връщаме, толкова по-голяма е разликата между литературната и нелитературната реч. Литературността или усилването на речта е неотменим белег на старата литература. Както вече казах, в съвременността те не са задължителни и т.нар. усилване може да се получава и с редови език на нивото на самото литературно общуване.

Литературността не е само в особената реч – мерена или реторично структурирана и стилистично усилена с необичайна за редовата реч образност. Тя е и във вторичния език на литературната структура – в съчетаването на повече дискурси и поливалентното означаване, в динамиката на смисъла и съдържателността на текста и особената фабула. В по-реален план всяка от тези прояви на литературността може да стане представителен белег за литература. Белег за литература може да бъде и самото сладкодумно упояващо разказване. Оттам и силата на означаващото «художествено» в руското и българското художествена литература.

Белег за литература може да стане и нещо наистина базово, което се прави в повечето литературни текстове – представянето на нещо на фона на представян свят-реалност. Но внушението за литература може да идва и по линията на обикновеното отричане на предишна визия. Именно в този смисъл едно литературно общуване може да прави литература и с текст, който няма особени литературни белези.

По линията на литературните речи литературата е и обикновеният набор от такива речи или дискурси. На основата на социолектните категории за литературна реч се развиват и т.нар. родове и жанрове, в които речевото върви заедно с други зададености по построяването на текста, претендиращ, че е в този род или жанр. Тези зададености никога не са само формални белези. Те са и смислови, защото между другото задавано по-конкретно съдържание, те задават и тип свят и реалност, построявани в текста от този род и жанр.

Едва третото от изброените по-горе проявления на литературата е онова, което разкрива нейната функция в човешката среда. Това е литературният текст, прекият инструмент в литературната комуникация. Независимо дали тази комуникация е устна, колективна и празнична, или индивидуална, неустна и проявена в четене-разбиране, и в двата случая това, което се възприема - литературният текст, става, както вече казах, литературно произведение, а общуващият със себе си посредством литературен текст, получава съответно липсващ му смисъл, чрез който придобива и липсвала му идентичност.

Именно това получаване на смисъл се нуждае, първо, от т.нар. литературност. Тя е толкова по-определено зададена, колкото по-традиционно е устроена една културна среда. Но и в съвсем традиционно устроената среда литературните текстове не са само социолекти, те са и идиолектни нарушения. Именно в това се проява асиметрията между литературните текстове и жанровете или празничните контексти, в които те се изпълняват, а после и между тях и по-неясното цяло на самата литература. Литературните текстове са ситуации на това време на протичане и разбиране на текста и в този смисъл те не съвпадат с онова, което им се задава социолектно, или им се задава още по-масивно от претендираща да съществува като определено цяло литература.

Това, което е по-задължително, е в литературния текст да е построен конкретен свят-реалност, чието репрезентиране е като че ли conditio sine qua non, за да кажем, че един текст е литературен. Повечето текстове в една литература са литературни, защото са белязани от т.нар. литературност, която развива и построен в тях свят-реалност. Но онова, което действително прави от тях литературни произведения или литература, както казваме по-накратко, е тяхното ползване от някого за оправяне на собствената му идентичност по коментирания по-горе начин. Литературата за мен е ситуацията на това т.нар. оправяне на собствената идентичност.

Разбира се, онзи, който държи на литературата като на по-определен предмет, може да се противопостави и да каже, че щом същото може да се постигне и с музика, и с всякакво друго изкуство, и с обикновено празнуване с приятели, значи аз наричам литература едно по-общо, което очевидно не е литература. Това е така. Както казах в друга връзка, литературата е особеното пулсиране между едно по-външно по-общо и друго по-вътрешно, при което и двете не могат едно без друго. Това е основанието значението на думата литература да допуска и да разчита на това разноречие. Разбира се, то може да не се осъзнава и неосъзнаването му може да не пречи на работата и на писателя, и на историка, а дори и на теоретика на литературата.

Според мен обаче е по-добре тези три проявления, които се смесват в динамичния предмет, обозначаван с името литература, да се различават – литературното общуване посредством разбиране на литературен текст, литературността и самият литературен текст. Аз настоявам за важността на първото, щом като то може да се осъществява без литературността и без специфично построен литературен текст. Те и двете са, фигуративно казано, само податки за литература или само остатъци от случило се някому творческо литературно разбиране, докато реалната или собствената литература е именно то.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Уважаеми колега, събрате Георги,
Не за да обмислям, а спешна монтажна задачка не ми позволи да благодаря веднага за приятната пиеса, с която ме поставяте по-височко, отколкото, мисля, да подобава мястото ми на нашата кръгла маса. Но понеже имам опита бързо да разпознавам реченото искрено, казвам Ви, радостта ми е голяма и омладена. На свой ред ще кажа, че без да се познаваме реално, аз имам сигурност и големи очаквания от Вашето вече огледало се широко и хващащо с много прецизност и премерена метафора писане! Преди време Ви казах нещо като: По-литературното не е тамян за фаустовските усилия да обладаем научните си подредби. Вие вървите през това „трънливо” раздвояване. Не му се плашете! Четейки книгите на професор Богданов, а Вие и с по-натренирано и свежо виждане, става разбираемо, как щем не щем, бавно се обръщаме в апологети на точно такова движение из Хуманитарното. Сякаш ерата на сбиране на разбираемо, системно познание за човешкото се е уморила, изпаднала е именно в униние. Но старата самотница се е стаила и слуша зад стената. И ако чуе звуците на арфи и цимбали, току-виж припнала към карнавала на поляната пред замъка.
Вие, целият форум, и маркизът, че и маркизата с вас, отдавна сме се стекли на тази поляна. Настройват се инструменти, оглеждаме скритом одежди, прически, доспехи, шушукаме на групички. Някои седят по-настрани с разтворена книга в ръце. Слънцето бавно захожда. Идва пълната с неизвестности вечер на карнавала. Ако не с много друго, тя ще ни спаси от НЕСИГУРНОСТИТЕ, които ни дърпат към плахост. И които тъй експлицитно, но пораждащо имплицитно раздърпва и провокира професор Богданов. Да се порадваме, че сме заедно. Едно смешно за други, но весело в себе си общество.
Нещо като „Майсторът и Маргарита”, напомня Ви, нали Морис.
Ако знаете само, колко от стиловете във форума аплодирам искрено! За това – ще му дойде времето. Пак прекалихме с хвалбите. Професор Георги Михайлов ни гледа и чете от горе. Почти съм сигурен, че одобрява прехождането ни към повече „некласичност” и разравяне на пропуснато.
ПС: Стилът и литературните извивки не са главното и единственото, което ме е свързало в чудесния разговор тук. Всяко идващо, след прочит на форумното, за мен е вече форумно същностно.
Огромно молба за извинение /за такова изхвърляне/ пред Домакина на форума!
Тема № - 64 Коментар № - 6942 Dekarabah - 2012-08-30 17:48:45
Според мен не бива да се колебаете, Маркизе! Имате прекрасно перо, щом можете, дори и когато не разказвате случка, да започвате коментарите си в едно настроение и постепенно да породите друго. За това се изисква ведър характер, майсторлък в писането и наистина богат език. Докато пиша, спирам да чета литература. Но и не мога никак да не чета, та си измислям различни заобиколни пътища да стигна до литературен текст: нещо превеждам за университетската работа, разглеждам албуми със снимки, гледам филми... и ви чета коментарите. С истинско удоволствие. Вчера се сетих за нещо, което Юго казвал за журналистиката. То като че ли донякъде обхваща вашия маниер на писане, но само донякъде. Журналистиката – тя е в способността да се придава драматична интензивност на всекидневието. Само че при вас тази интензивност е само трептене, тя е намерение, което бяга по клавишите на езика игриво. Като в забързващата се мелодия на първия ви параграф: „благоприличието“... „притулвано“... „belles lettres“... „преболелки“... „бомбардирам“. Започвате с grave, после минавате в adagio, после в largo, после в забързващо се andante и накрая, бух, едно кратко presto. А в края на текста, отново се успокоявате, забавяте и като че ли унивате. Поздрави на проф. Богданов и на вас!
Тема № - 64 Коментар № - 6941 ГГ - 2012-08-30 11:44:36
Здравейте!
Особено на форумците, които изнервям с поучителността на тона си.
Благоприличието е доста атрофирала черта от маркизовия характер. Нещо, притулвано старателно из смеските от несръчни belles lettres и житейски преболелки, с които ви бомбардирам.
Днес имам повечко „празно време” и този път много внимателно изчетох уводната и заключителната част на „Разказ, време, реалност”. В основното тяло на книгата на професор Богданов, както вече споменах, влизам с интерес и наслада, но с прекъсвания и спирания. Да ми е простено, аз съм само несъстоял се класик. Не препоръчам такъв читателски подход на младите, на жадните за осветлена античност, за претопени с олекотено-модерно „речево” остойностяване слитъци от първолитературата на Европа. Моят основен интерес, намекнах преди за това, кръжи около новия подход на професор Богданов към конструирането на по-надежден, разбулен откъм научна тайнственост и задължителност, „перпетуум мобиле” за вникване в литературната космогония, последвалите я други пораждания и най-съвременните й премеждия.
Междувременно ми пристигна „Пролетен сняг”. Довечера маркизата ще ме попита къде е книгата, за да я стопи на един дъх. Да му мисли бавно четящият маркиз. Кураж ми дава предусещането, че едновременното напредване през „нелитературния” корпус на Професора и оснежената литература от Япония няма да нащърби и погълне съвсем волнодумното маркизово „артимпровизиране”. Много точно ме клъцнахте онзи ден, уважаема Ем Джей. Впрочем, намирам пълно основание за виждането Ви от последния коментар. Но и сама го казвате – постигането на по-добро да е главното. А то, по моему, се избистря с повечко и различаващи се текстове-усилия. Нали това е същностното форумно.
Разчупвам за всички ви по късче от франзелата на своето импровизационно самодоволство.
Поколебах се. Виждам, тихо е. Пращам го.
Тема № - 64 Коментар № - 6940 Dekarabah - 2012-08-29 16:29:07
Професор Богданов, текстът на Веселина не ми харесва , защото е сценарий, а не литература. Потърсени са три посочимости, които могат да бъдат заснети и филмирани в определени кадри, но това не е литературност. Преходите реалност -фикция, текст -контекст са разфокусирани и нестройни. Жанровото разногласие, което идва от старогръцкото – история/трагедия/ода – разбива структурата и на модерния разказ. Е, получават се остри дисонанси – Ксеркс/Херодот, Федра/Иполит, Персей/Медуза. Сравнимо е с „Три цвята” на Кщешловски, но за мен това не е оригинално. Затова казах на Веселина, че великите пречат на модерния разказ, който би могъл да бъде моделиран само с опора във времето на оригинала. Но отвеждането към началата предполага и знанието на старогръцки.
Отговарям и на Дмитрий Варзоновцев. Прав сте, че обичам да се съпротивявам това, което е да не е, каквото е, а по-добро. Последното ми „начинание” беше форумът на професор Богданов. Дадох си труда и участвах в три сесии. Мога да препоръчам администраторите да са двама и с определен мандат – шест месеца.
Тема № - 64 Коментар № - 6939 MJ - 2012-08-28 06:14:43
Разказът не е ли двигатела на литературата. Но съшо така разказът, не е ли отричане на литературата.
Ето Пропп-просто взриви литеатурната образност. Подсказа, че в нея има много различни неща.
И какво? Освен "Звездните войни" евристиката на Пропп остана далечен теоретичен наглед.
Госпожата, написала тонове ...литература за Хари Потер, съвсем не се ангажира с Пропп.
То подир проф.Богданов въпроса ми е - с какви основания днешната,съвсем не малката филологична култура пренебрегва ...днешните разкази?
Тема № - 64 Коментар № - 6938 Дмитрий Варзоновцев - 2012-08-28 00:48:28
Днес срещнахме се с проф.Димитров из коридорите на Университета. И той ми каза, сега ,сигурно, преформулирам, но- да се държим, да пишем, да участваме.
И въпреки че почти се отказах-беше жега.
Ето темата - гледам един непознат югославянски (?) , може би босненски, може би сръбски , може би ... но филм-разказ.
Никакви аспирации- просто е нещо различно.
Та за Пропп. Не е задължителна матрица-добър опит. Използвах го при обучение за анализ на информацията на медиите. На своя глава- но пет или шест момичета излязоха с чест от изпитанието.Научеха бизнеса.
Нарратология- ...логия.
Това, което ми харесва у вас MJ - това е съпротивата да бъдат нещата такива, каквито са. Но сигурно все пак сте даскал, както каза проф.Богданов, и ...
Тема № - 64 Коментар № - 6937 Дмитрий Варзоновцев - 2012-08-28 00:05:50
Професор Богданов, какво по-полезно във време на криза от стоицизъм и прагматизъм. Определено му е време на Епиктет.
Добър избор! Предполагам, ще публикувате за анализ текста.

И аз знам, че знаете коя съм. Ценя дискретността Ви и Ви благодаря, че не ме назовавате по име. А и при този хубав псевдоним, който сама съм си избрала, струва ли си въобще:)

Тема № - 64 Коментар № - 6936 Тити - 2012-08-27 19:39:55
Нафталин - се пише така. Грешката моя.
Особена молба за извинение към професор Богданов, заради подадения от мен спонтанен и провинциалничък дубъл на казаното от него,при това далеч по-либерално и по-широко, в последния му коментар.
Както знаете, маркизът също е от прибързващите коментиращи.
Такива неща прави с нас свободата на огласяване на текстове.
Тема № - 64 Коментар № - 6935 Dekarabah - 2012-08-27 14:54:31
Отворих днес. Трепнах, като видях, че коментарите са станали 54, и малко уних след прочита. Мога и да премълча, но понеже отдавна съм се пременил с мантата на „байчо”, застанал на входа и изхода на форумните предели, мислещ си, да е опознал поне малко преминаващите, ще си позволя и това, надъхващо отново на нравоучително.
Уважаема Ем Джей, Вашите коментари са неразточителни, яко подплътени с проверена класичност. За студентите с изразен и разработен интерес към майката на филологиите /и настойница на ред други науки/ това са чудесни изходни, а понякога и готово-премелени, постановявания. Вашите текстове, като стил и преподавателско, са завидно постигнат образец. Но ето, преди дни, самият преопитен професор Петър Димитров не на шега подхвърли, че навлизащите в античното би могло да се улеснят и с илюстративен пълнеж. Защо не, то още по мое време американските студенти изучаваха латински и старогръцки по учебници, пълни с картинки. Зървал съм такива. А ние се пържехме над едно много „заключено в касите” на вехти речници и пожълтели оригинали знание. „Семинаристките” ни бдения над книга се разведряваха от любовния оптимизъм на преподавателите ни, че ще овладеем. Типичен представител на такава трепентност беше професор Руска Гандева. Прекрасна, дори и под тегобата на възрастта, тя извисяваше красив глас в римската лирика. Помня как веднъж стигнахме до „кварта вигилия”, четвъртата нощна стража, /класиците могат да ми помогнат, къде точно сме я срещнали/, и как след другия коментар уважаемата матрона-латинистка с лукаво пламъче в очите ни подхвърли: „Помислете за това четвърто, най-склопващо очите за сън бдение. Него го има и в житейското.”
Тук не мога да не спомена с неповяхнала възхита ведрото упорство и освободеността към студентските ни преводни лутаници, с които водеше часовете ни всеотдадената латинистка Анна Николова! Сърдечен поздрав, здраве и творчески плодове за нея! От псевдонимния маркиз.
Класическата филология и познанието за античността /ще използвам новата находка на професор Богданов/ осцилират, проникват всепълно в хуманитарното, но и поглъщат обратно и живо и всяко по-разширено, разгърнато от други самостойни научни дисциплини.
Щриховам непълно и разхвърляно, за да кажа едно. За мен, незадълбал се и позабравил много от класическата основа, лингвистично-семиотичните, често окартинени и със завладяваща литературна присадка текстове на уважаемата Веселина Василева са сине ква нон за форума. Да не подценяваме, че младите, родените и отворени към познавателно вникване в епохата на компютърната и медийна графичност, имат гъвкав усет за знак и идеограма. Моят собствен апетит в нашите дискусии клони към разгръщане на идеографичното разлистване на литературното и офилософеното и чрез традиционните, „понавталинени” устои на езиковото. Чрез сплитането на многообразие от по-небрежно и „несвързано” вмъкнати коментни резонанси и напътстващи, варени в научна опитност, цялости. Мисля, че точно това и правим. Но не ни достига още мънично либералност на взаимното изчитане.
Простете новите „напътствия” на байчото-маркиз.
Тема № - 64 Коментар № - 6934 Dekarabah - 2012-08-27 14:10:27
Кратко и веднага! Отговарям на Тити, която, разбира се, знам коя е. Нямате нужда от Пития. Щом дам книгата за печат, почивам кратко символично, както разбирам почивката, и се заемам с превода на диатрибите на Епиктет, отлаган от много години

Две думи на МJ. Моля без такава препоръка за знаенето на старогръцки. Пълно е, МJ, и със знаещи, които всъщност не знаят, и обратно с незнаещи, които някак, първо, знаят, и, второ, започват да знаят. Веселина е от тях и, моля ви, при другото знание, което показвате, да правите разлика между коментарите й без значение, и нейните коментари със стойност. Стойността на последния коментар на Веселина, MJ, не е в точното и неточното, а в друго, което не можете да назовете, защото от широкото на действителното разбиране, сте влязла в тясното на личните отношения и засягания. Я, си представете какво би станало, ако аз, повлечен от вашето тясно, влеза в моето и започна да се осланям единствено на него. И различавайте, моля ви, контекста на правенето на форума от текстовете на коментарите. И други го объркват, а и други също като вас и мен осцилират между две личности. В този форум по-важното е това да се осъзнава.
Тема № - 64 Коментар № - 6932 Bogdan Bogdanov - 2012-08-27 08:10:45
1  2  3  4  5  6  7 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 68216

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 124253

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 15706

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 29171

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 128824

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 78884

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 21880

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 12690

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 174304

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 55016

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA