БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  

ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ СВЯТ - втори преправен вариант. Богдан Богданов

Нашите сетива са, разбира се, повече, но тези, които имат утвърдени имена са пет – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус. Животът започва с вкуса и осезанието, които са и сродни помежду си, защото вкусът е вътрешното, а осезанието е външното осезание. Към тях двете като друг тип осезание се добавя обонянието. Тези три сетива – вкусът, осезанието и обонянието, са по-нисшето в нашата сетивност, за която по-висшето са зрението и слухът. Ако трябва да характеризираме човешки свят посредством сетивата, той е в основата си зрително-слухов. Но не случайно казвам “ако трябва”. Гледан по-конкретно, нашият свят не е определен само от тези две сетива.

Самото сетивно е първата едра фаза в градежа на нашия свят, ако мислим за него като за парадигмено положение, Но, така или иначе, в неговия градеж има и втора фаза на намеса на рационално словесното. Ако на това се гледа в по-реален план, трябва да се признае, че в човешката среда никъде няма чисто сетивно. Сетивното и рационалното са непременно заедно. Което свързване на едното с другото веднага става, когато подрастващите започнат да си служат с реч. Затова и не е странно, че имената за телесните сетивни органи в нашата реч се объркват и смесват синонимно с познавателните действия, осъществявани от тях.

Понеже тези действия като имена са отглаголни съществителни, тъкмо затова речта смесва едното и другото и някои от сетивата са наречени с отглаголни съществителни от корените на стари думи - зрението, обонянието и осезанието. Вследствие на което основните действия на зрението се назовават с по-редови отглаголни съществителни като виждането и гледането. Докато обонянието и осезанието не са се свързали строго с такива думи, защото техните действия не са толкова важни в човешката среда, а и тези действия се изразяват и с други думи, които не са непременно отглаголни съществителни.

Знаем добре, че човешкото сетиво с предимство е зрението. Оттук и многото отглаголни съществителни, които изразяват неговото ползване. Така е и поради други причини, но и защото човешкото живеене става в среда-посредник към останалия по-голям свят. Тази среда-посредник е изпълнена с неща, инструменти, уреди и изградени места за виждане, които постоянно се изправят пред нашия колебаещ се между близкото и по-далечното поглед и към които ние реферираме. Зрението и неговите действия са conditio sina qua non в това рефериране. Т.е. зрението и неговите действия са безусловно необходими, за да се живее по човешки. Същото може да се каже и по друг начин. Да се живее по човешки означава да се съществува в свят налице, който се ползва и който е нещо външно, светло и видимо в обхват, възприемано от всички, които виждат и гледат.

Този свят се дели на тукашен и на намиращ се другаде там, което също може и да се вижда, но за чието виждане е нужно и да се отиде там, но и в такова там, което е и в друго време и на друго място. Но това води и до друго, че този свят сега, може да се представя словесно, но и може и да се прави и доправя словесно по подобен начин, както се прави и доправя тукашният свят на човешката среда. Което повдига и въпроса дали онова, което виждаме и гледаме, е едно и също. Да, то е едно и също като външно, което се вижда, но при всеки от нас то е и пулсиращо с различен обхват и различна детайлност в зависимост от състоянието на зрението и използваните помощни средства от този, който вижда.

Въпросът продължава в още едно питанe. То е дали сетивата като употреба са сами по себе си и всяко върши своята работа отделно. Аз вече отговорих с “не” на този въпрос. Работите, които вършат сетивата ни, са свързани. Което свързване не е едно и също. Действията на някои наши сетива са свързани повече. В човешката среда по-силно свързани са виждането и чуването. Ние сме виждащи и чуващи същества, които разчитат на тази връзка. Останалите три сетива – обонянието, осезанието и вкусът, те и техните работи, са като помощни и добавени. Те са по-силни при определени животни и при недъгавите хора, които, понеже не виждат или не чуват, са ги развили повече и се опират основно на тях. В това е и следващият въпрос.

При тези хора какво изявено при другите хора се замества? Личното продуциране на виждан и чуван свят, който протича и който освен свят е и реалност. Без такъв свят-реалност човешкото същество не може. Но, като казвам “човешко същество”, имам предвид и отделният човек, който вижда и чува, и многото заедности, в които всеки участва и които налагат на всеки виждащ и чуващ определени норми на виждане и чуване. Т.е. вижда и чува отделният човек, но поради речта и работата на мозъка, той вижда и чува през не малкия брой коефициенти, които му налагат заедностите, в които той участва. А тези заедности му налагат голям брой възрастови и културни особености.

Лесно е да го кажем, но е трудно да отделим едното от другото, защото и двете стъпват на макар и подвижните, но иначе генерални особености на самия човешки вид homo sapiens sapiens. Каквото и да правим, докато съществува видът, към който принадлежим, нашият свят-реалност ще бъде и константността, която се вижда и чува, но която е същевременно и протичаща, и променяща се. Но както вече казах, и за всеки от нас, и за всички заедно, този наш свят не е чисто сетивен, а е проникнат и от нашата реч-памет, в която именно са заложени социалните и културните заедности, с които сме свързани.

Оттук следва и тази негова особеност, че човешкият свят-реалност не е само тук и сега и не е само непосредствено даден. Той е и нещо опосредено, съществувало и в миналото, а можещо да се случи и в бъдещето. А това свързване между сетивното и рационалното е повлияло за осъществяването на разчленяванията и свързванията вътре в сетивното, за това зрението и слухът да станат по-висши сетива, а и да се свържат помежду си зрението и слухът и да легнат в основата на човешкия виждан и чуван свят.

Обаче е едно да се изкаже парадигмата-клас, че нашите сетива са пет, а друго да се разбере, че светът, който възприемаме, се прави основно от действията на две от тези сетива, че светът ни е и виждан и чуван, и променящ се и протичащ, и насочван от лично и социално рационално, а и правен от нас променлив и зависим от многото заедности, в които участваме. Което означава и това, че светът ни е и общ и обективно даден, но и никога не е такъв, какъвто е за другите.  Оттук и толкова многото спорове кой е нашият общ свят.


Без да е неизвестно на хуманитарната наука за човешкото, това е на практика неизвестно и не се прилага, особено когато се анализират текстове и се говори за едни или други реални протичания в човешката среда. Кое именно? Че едно са понятията, т.е. трайното, което занимава науката, а друго са реалните свързвания помежду им, което става при разбирането на техните проявления. Тези проявления са протичащи, понадлежащи на промяна и са и преобразувания в друго.

Именно поради тази двойност на отделното и заедното, която не се разбира, се е достигнало и до голямото разделение между науката и изкуството и по-точно до това, че науките се занимават с когнитивните положения, които са еднозначни и са винаги това, което казват за тях думите или понятията, към които сме привикнали, а изкуствата представят техните по-реални жизнени проявления.

За съжаление се спира до тук, а би трябвало да се продължава и да се осъзнава, че в тези техни реални проявления когнитивните положения и понятията са свързани по повече заедно. В тези свързвания, които не са буквално отражение на реалния живот, животът един вид се моделира. Което означава, че в тях той е и такъв, какъвто е, но е и какъвто би трябвало да бъде. Това положение в реално висока степен е осъзнато и представено във възгледа, че приложените в жизнената среда когнитивни положения и понятия са подвижни знакови образувания.

Това, което казвам, е увод към втората част на бъдеща книга, посветена на т.нар. протичане. Този увод преминава в няколко глави, озаглавени с правеното предимно от една сетиво. Защото не без основание се казва, че когато гледаме един филм, гледаме, когато слушаме музика, слушаме, и когато четем, четем, а и когато мислим, мислим. Същевременно никое от тези протичания не е само по себе си, без да е свързано и с друго и никога и свързано с друго, не е само това, което казва за него думата, с която го наричаме, без да е и произвеждане на особен свят-реалност, необходим в този случай и на отделния човек, но и на една или друга заедност, закодирана в словесния акт на правеното от този човек.

Защо съм се заел с тази гледна точка на протичането? И за да превърна това редово отглаголно име и в понятие, както съм обещал в уводните думи към книгата, но и за да коригирам упоритата грешка и в анализите, правени и от учените хуманитаристи, а и от всеки, който анализира каквото и да е със средствата на всекидневното казване. Е, нека това да не е грешка, а да е дълготраен лош навик. Но тази грешка е объркването между когнитивните инструменти, с които си служим, и реалните неща, които разглеждаме чрез тези инструменти. Когнитивните инструменти, в тях влизат и т.нар. понятия, са нещо еднозначно, но тази тяхна еднозначност не е истината за самите неща, за узнаването на която те са употребени.

В реалните неща тези когнитивни инструменти се преплитат в подвижни знакови ситуации, които Пърс отдавна е означил с думата семиозис. Така че и науката, и редовото говорене смятат за истина еднозначността на когнитивните инструменти и обикновено спират до тяхното назоваване, а динамичната истина за съществуването на реалните неща е семиозисна, подвижна и многозначна. Но е редно да се каже и защо става това объркване и от какво то е оправдано.

Оправдава го положението, че и когато се описва семиозисната природа на съществуването на отделното нещо, и тогава неговото по-пълно описване е само приближение към неговото действително положение. Това по-пълно описване не го отразява, а го моделира, т.е. променя действителното му реално състояние. Каквото и да се прави, колкото и строг да е един метод, той е приложен в говорене и значи в моделиране. Дори да се добави формула с числа и букви, а и чертеж, моделирането, а това означава и човешкото мислене, са речеви намеси, които правят и това неистинно, че осъществяват речево поне това наше желание обсъжданото нещо да бъде по-обособено отколкото е в по-реален план.

Затова и казвам не “в реален”, а “ в по-реален план”. “В по-реален план” означава, че когато говорим за нещо, най-много можем да построим неговия по-реален модел, който обаче само се приближава до самото реално. Ние не правим  друго, а заместваме реалното със словесно моделно. Което не бива да се разбира в лошия смисъл, че на нас самото реално не ни е дадено и то е непознаваемо. Благодарение на речта, като удвояваме в нея реалното и реалността, ние и проектираме тяхната промяна, от която се нуждаем.

Затова и като кажем нещо накратко в по-еднозначния смисъл, който ни е нужен, продължаваме и казваме същото и по-надълго, за да направим този смисъл и по-многозначен, т.е. относително по-обхватно истинен. Затова и на свой ред някой, като каже нещо и по-надълго, се обажда и друг, който го коригира и продължава и нататък към още по-обхватна истина. Така правим, защото постъпваме социално. Истината постоянно ни напомня за нашата базова  социалност и ни влече към нея. И тъкмо поради това сме длъжни да приемем, че не само сме в света, но и че постоянно доправяме и преправяме този свят, с който разполагаме.   


Коментари по темата
Уважаеми колеги,


На 05 август се навършва една година от смъртта на професор Богдан Богданов, д.н. – основател на Нов български университет. Панихидата ще се отслужи на 05 август (събота) от 16:00 часа в църквата „Света София“.


Поклон пред паметта му!
Тема № - 169 Коментар № - 8385 vesselina vassileva - 2017-08-04 13:12:44
Здравейте,

Скоро ще има леки промени във форумите – ще бъдат обединени в два основни. Единият ще се казва „Разбиране и интерпретация“, а другият „Образование и общество“. По този начин ще може да се съсредоточим в две основни посоки. Няма да обединим форумите в един, въпреки че това е класическата форма за всеки сайт и че повечето хора, с които говорих, мислят, че е по-добре да бъде един. Няма да бъде един – защото професор Богданов искаше нещата да се разклоняват, раздвояват, да имат по-голям обхват. И когато сме говорили за това, казваше – „съобразете се с моите лудости така, както аз се съобразявам с Вашите“. Та – ще има два форума – за които ще направим всичко възможно да продължат да работят както и досега (дори и да трябва да се пише в самота). Ще очаквам различните Ви предложения и текстове, знаете моя e-mail: vvassileva@nbu.bg

На мястото на двата форума, които ще бъдат обединени в новите, ще изведа като главни бутони – „Новини“ и „Отзиви“. Тази подредба ще позволи да се виждат по-добре всички нови неща, които правим и всички текстове, които са свързани с професор Богданов или ползват неговите методологии. Вече има и нови събрани текстове, които бяха публикувани в медиите и които ще бъдат публикувани и тук. Всъщност имаме много неща – имаме неговите семинари, текстовете от юбилейния сборник от миналата година, новия сборник, който ще се прави от кръглата маса на Ранноесенната школа по семиотика, имаме да четем „Думи, значения, понятия и неща“, която за мен е най-летящата високо книга, и не само.

Сега публикувам корпуса, който направихме с някои от форумците за в. Университетски дневник (НБУ) –

http://bogdanbogdanov.net/pdf/280.pdf

И пускам ето тази песен

https://www.youtube.com/watch?v=1-YtH2ETgnY

Тема № - 169 Коментар № - 8357 vesselina vassileva - 2016-09-28 10:39:21
Скъпи колеги, утре, 8 септември 2016 г. като част от Ронноесенната школа по семиотика в Созопол, в хотела на Булбанк, ще се проведе кръгла маса в памет на професор Богданов. Първата част ще започне в 10 часа и ще продължи до 13 часа. Събитието ще открие проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет. В първата част ще участват – проф. Иван Касабов, проф. Георги Каприев, проф. Борислав Георгиев, гл.ас. Бойка Бачварова, проф. Кристиан Банков – и аз. Във втората част, която ще продължи от 16 до 19 часа, ще участват – проф. Мария Попова, проф. Иван Младенов, гл.ас. Рени Янкова, Георги Цонев, проф. Мони Алмалех, гл.ас. Георги Гочев, гл.ас. Иво Велинов. Съжалявам, че толкова късно публикувам информацията, но всички, които са наоколо – са добре дошли. Проф. Богданов винаги е бил част от тази школа.
Тема № - 169 Коментар № - 8356 vesselina vassileva - 2016-09-07 22:13:01
Душата ми плаче. Светли пътища!
https://www.youtube.com/watch?v=JKMVaexJKJQ
Тема № - 169 Коментар № - 8355 N - 2016-09-07 18:21:58
Уважаеми колеги, панахидата за 40 дни на професор Богдан Богданов ще бъде на 13 септември от 16.00 часа в църквата Св. София.
Тема № - 169 Коментар № - 8354 vesselina vassileva - 2016-09-02 21:12:42
Професор Богданов е в молитвите ми всеки от тези девет дни. Той може и да е бил атеист, както неведнъж казваше, но аз не съм, както неведнъж съм споделяла. А в годините, в които Професорът е роден, не може да не е бил кръстен. Така че, канонът ми позволява и аз си се моля.

Но си мисля за него и извън молитвите. Сетих се за това, което той най-много хареса от моите песни и танци на народите. Сетих се, че не го преведох. Той гръцки знае, още повече сега, в безтелесното си състояние, но за другите форумци може би ще бъде любопитно. Преводът е направен набързо и не претендира за никакво съвършенство. Изпълнението е на Арети Кетиме, с включвания на Гликерия.

https://youtu.be/Gr_lKHseyUY

"Сала, Сала, говорихме,
да те взема, да ме вземеш, договорихме се.
Да те взема, да ме вземеш, договорихме се,
Сала, Сала, разбрахме се.

Понякога бял, понякога черен, понякога червен,
животът ми да бе поискал щях да ти го дам.
Животът ми да бе поискал щях да ти го дам -
понякога бял, понякога черен, понякога червен ...

Вземи ме за чирак в кафенето, да ти мия чашите и наргилето!
Да ти мия чашите и наргилето - вземи ме за чирак в кафенето ...


Ах, аман, аааах ...

Ах Сала, Сала, говорихме,
да ме вземеш, да те взема, договорихме се.
Да ме вземеш, да те взема, договорихме се,
ах Сала, Сала, разбрахме се."

Реших, че това е песента за изпроводяк от мен.
Лек да е пътят към отреденото място светло, място злачно, място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка! Амин!
Тема № - 169 Коментар № - 8353 Росица Гичева - 2016-08-14 01:23:47
Заявяваният светски „атеизъм” на нашия Учител беше светъл, мек и диалогичен. Склонен в постоянство към съизмерване на най-дълбокото предишно с модерната епоха, с постмодерното и всеки нахлуващ „безобразен” следващ пост-разум-битие на човешкото съществуване. В този смисъл, сигурно му предстои тежко препитване пред дверите на „райското освобождение от всяка тегоба, смут и фаустовско колебание”… През тези потопени в скръбно униние дни, при мен е така, ми се явяват леки и дълги сънища. Сякаш ще се случи нещо радващо и идващо.

Случи се така, че за две години, по едно и също време, в разгара на августовското лято, загубих двама искрени приятели. И двама учители. Индивид от моята /интровертна/ порода трудно намира много съдбовни приятели и още по-трудно признава някого за учител в живота си. Аз имах щастието да попадна на тези двама. Те се различават, приличайки си, даже и по „атеизма” си. Бай Марчо, всъщност само с десет години по-възрастен от мен, беше занаятчия, надарен майстор и перфекционист в своето правене на утилитарни артефакти и пособия. Професор Богданов, само с дванадесет години „по-стар” от разговорливия негов бивш студент Декарабах, както и на всички, чели книги и текстове негови, слушали лекции и оценявания от него, е известно - велик майстор на класическо-филологическото познание, на дълбокия антично-литературен дискурс, на повдигането на България в най-стойностното хуманитарно и цивилизоващо. В сложния дълъг край на 20-ти и в още по-сложното, бързащо нанякъде, начало на 21.век. Цял половин век почти…

За бай Марчо, когото дъщерите и внуците му наричаха с нежното, по бургаски поиталианчено, Марио, съм сигурен, че отдавна е „внедрен” на майсторско място в райските занаятчийски работилници. За нашия Професор, за непреходния Домакин на този сайт, нямам никакво съмнение. Той вече разменя слова с избраните от него учители, а и с някои от учениците си, с разбирането и естествеността на непреходната свободност.

Защо тогава да тъжим? Мисля си, ето и моя милост, хванат в достатъчна енергия и любов за живота ни тук, на тази опозната/неопозната наша планета-хранилница, бих тръгнал за ТАМ, за към другото. Само и само да имам възможност, да свържа двамата си достойни във всичко приятели и учители в запознанство. Но, Отвъдното може би прави тези неща без наша намеса.

Което ние, оставените във „вечното тленно”, сме длъжни да превъртаме и мислим, е, да довършваме оставеното от ВИСШЕТО майсторство на най-почтените и работливи перфекционисти. Ако сред тях сме имали приятели и учители - щастието да се потрудим е почти като райското.
Тема № - 169 Коментар № - 8352 Dekarabah - 2016-08-13 17:11:47
Днес се навършват 9 дни, откакто душата на професор Богданов отиде да види как стоят нещата наистина. Сигурна съм, че ще се види с всички, които са там, даже със Сократ, даже с Херодот, с Аристотел, с баща си и майка си – но съм сигурна и че душата му постоянно ще идва и ще бъде с нас, защото той беше видял много от нещата и още оттук. Духовното е част от биологичното – то не се губи, а само става още по-добро и по-добро. Така той ще мине през митарствата към небесната врата, точно с това, че разбирането е да видиш скритото в доброто по-добро. Ние сме едни щастливци, че толкова много време – правихме заедно университет, че имахме дълъг семинар и чакахме онези среди и четвъртъци с нетърпение – за да го чуем как ще ни говори. Направи форум, който ще трябват столетия, за да бъде прочетен и разбран. Ние имаме още един живот – тук в този форум. Спомням си, когато ме повика, за да ми каже, че иска форум. Бях стъписана – да искаш форум в един свят пълен с хейтъри – не с емпатия, а с хейтъри. Но се събрахме една малка група на пишещи – и една голяма група на четящи – и нищо не можа да ни спре. На колко хора в света са се случвали подобни неща? Може ли смъртта да сложи край на това, което ни се е случило и е направило живота ни по-живописен. Това е думата, която ми остава – че животът с професор Богданов е живописен – и поради това с много голям обхват, с много голям дълъг разказ, с много спасителни възможности за разбиране – и с биологична духовност. Затова пиша тук – защото зная, че всяка сутрин към 7.00, че всеки следобед към 14.40 часа, той ще влиза тук, за да види дали някой му е написал. И да е лек пътят на душата му – криволичещ и към нас.
Тема № - 169 Коментар № - 8351 vesselina vassileva - 2016-08-13 12:45:17
За Богдан Богданов

Мисля си, че не познавам друга личност като професор Богданов. Личност, която с отделни свои проявления присъства толкова ярко и ясно разпознаваемо у всеки един, който беше близо до него. Това се дължи на неговата изключителна сила на характера и благородството на духа му.
Тема № - 169 Коментар № - 8350 Мартин Стоянов - 2016-08-12 07:51:00
Но когато душата изостави светлината на слънцето,
продължи направо надясно, ти, който си опитал от всичко!
Радвай се, ти, който си изживял мъката!
Това отпреди - вече не си го страдал!
....
Радвай се, радвай се, ти, който тръгваш надясно
към свещените поля на Персефона!

Златна орфическа табличка от Турии, IV в. пр.Хр.
Превод от старогръцки: М. Йорданова
Тема № - 169 Коментар № - 8336 MJ - 2016-08-09 19:27:04
1  2  3 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 БОГЪТ, КОЙТО ВЯРВА В МЕН, Е РАЗКАЗ. Веселина Василева
Коментари: 0 Прочитания: 75754

 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ СВЯТ - втори преправен вариант. Богдан Богданов
Коментари: 26 Прочитания: 96567

 Възгледите на един освободен роб за свободата
Коментари: 1 Прочитания: 15768

 „ОДИСЕЙ“ ИЛИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА СМИСЪЛ ОТ ДЪЛБИННАТА СТРУКТУРА. Орлин Тодоров
Коментари: 0 Прочитания: 19729

 Безсмъртието на душата. Богдан Богданов
Коментари: 5 Прочитания: 41447

 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ ОБЩ СВЯТ. Богдан Богданов
Коментари: 4 Прочитания: 19626

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ, ТРЕТА КНИГА
Коментари: 4 Прочитания: 28029

 EПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 11. ЗА ЧИСТОТАТА
Коментари: 9 Прочитания: 26826

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – втора част
Коментари: 6 Прочитания: 22486

  ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – първа част
Коментари: 6 Прочитания: 30367

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA