БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

НОВИНИ

Начинанието ни успява




1996 г. е юбилейна за Нов български университет - той навършва своята 5-годишнина. Юбилеят е ритуален жест, предназначен да ни накара да си спомним за началото. В този смисъл е и първият ми въпрос. Кое наложи създаването на университета?

Наложи го невъзможността да се коригира в по-добра посока дотогавашното висше образование. Това бе причината, която ни накара да създадем едно висше образование от друг, алтернативен тип. Мисля, че до този момент начинанието ни успява.

Девизът на НБУ гласи: “Да не се боим от разнообразието!”. Защо се спряхте именно на тази фраза? Смятате ли, че българинът се страхува от разнообразието?

Българинът (ако можем да говорим въобще за “българин”, защото има много видове българи) не се бои от разнообразието съзнателно. Но в неговите несъзнателни реакции този страх присъства. Общо взето съществува някаква неготовност да се работи с различаващи се неща. Много по-лесно е човек да се движи в една силно унифицирана среда с ясни правила.

Къде според Вас е мястото на Нов български университет сред другите висши учебни заведения в страната?

НБУ заедно с другите частни университети постепенно заема едно, вижда се, сигурно място върху картата на българското висше образование. Надявам се, че в процеса на преход към пазарна икономика това място ще се открои много ярко, защото Нов български университет работи със стратегия, съобразена с обстоятелствата у нас. Той е учебно заведение, което - поне засега - е адекватно на обстановката в България. За разлика от традиционните университети, които се схващат като даденост, ние не се приемаме по този начин.

Променя ли с нещо НБУ класическия университетски проект?

Класическия университетски проект, такъв какъвто го заварихме през 1989г. се променя. И от Нов български университет, и от другите частни, дори от някои държавни висши учебни заведения. Този проект всъщност не е толкова еднороден, колкото изглежда. Той само създава такова впечатление благодарение на крайната унификация през социалистическата епоха. Впрочем в него има много моменти, които могат да послужат като основа за едно по-нататъшно развитие. Така, че първо осъзнаването на тези моменти и второ - отделянето от класическия университетски проект са неща, от моя гледна точка, изключително важни.

Какви са дългосрочните цели, които си поставя Нов български университет?

Въпросът с дългосрочните цели е много проблематичен. Доброто мислене винаги би следвало да предполага променимост на поставените задачи. И все пак НБУ има своите дългосрочни цели. Те се свеждат до това университетът да допринесе за привеждането на нашето висше образование в съответсвие със световните стандарти. Ние живеем с други мерки,  в други времена.

А кои са образователните доминанти на НБУ?

Те са четири. На първо място - активизиране на студента в процеса на оформяне на неговата програма и изобщо на образованието му. Нашата система на обучение не е, както много пъти съм казвал, на “коридорен” принцип. В нея има елементи, които могат да се сменят в съответствие с личния избор на студента. На второ място - нашият студент трябва да свикне да се образова в нова форма на обучение, като например: практиката, участието в семинари, подготовката на изследователски проект и др. Трето - ние би следвало да разширим обсега на тези, които се образоват. Той трябва да обхваща не само младите, но и възрастните. Онзи, който е завършил Нов български университет, трябва да се връща в него и да получава допълнителна квалификация. Т.е. ние сме за непрекъснатото обучение, което винаги е и самообучение. И четвърто - от една страна, нашият университет се стреми да създаде професионализирани, и то силно професионализирани личности, и от друга - хора с достатъчно широк поглед върху света. Тези неща досега никога не са се помирявали в образованието. Ние обаче смятаме, че това е възможно.


Чувал съм да казвате, че приемате античното разбиране за знанието като благо. Мислите ли, че това разбиране е реализируемо в наши дни? Въобще каква е концепцията за знанието на Нов български университет?

НБУ има своя концепция за знанието като цялостно знание. Но в нея не фигурира думата “благо”. Конципирането на благото не е лесно нещо и то не би могло да се установи в една модерна среда. Защото тази среда предполага, че всеки човек  е свободен във виждането си за благото. Налагането на благото е признак за идеократическо поведение. Такова поведение е чуждо на Нов български университет. Затова в него има и модерни форми на образование, и много традиционни елементи. Те просто съжителстват. Както е в живота. Нашият университет може да бъде критикуван за много работи и това е правилно. Но едно трябва да му се признае - той е естествен.

Следващите ми два въпроса привидно се отклоняват от това, за което говорим, но всъщност са дълбоко свързани с него. Как виждате фигурата на съвременния университетски преподавател?

За разлика от стария тип преподавате, който е носител на истина, съвременния преподавател е питащ човек. Той няма привилегирована позиция спрямо студента. Само има по-голям опит. Съвременният преподавател трябва винаги да очаква, че младият човек по някои въпроси е по-информиран от него.

Имам чувството, че университетът като институция днес е в сянка, предвид на тоталното “отелесяване” на обществото, възникнало вследствие на кризата. Какви са възможностите за съпротива срещу това положение? И прави ли НБУ нещо в тази насока?

Това, което вие наричате “отелесяване” обикновено другите го определят като липса на духовност. Вижте аз не гледам толкова песимистично на ситуацията у нас. Наистина кризата е факт. Но обществото не е нещо цялостно. В неговия лабиринт има много места, в които е възможна духовната дейност. Едно от тях е Нов български университет. А иначе - всеки университет е маргинално пространство в добрия смисъл на думата. Той е с единия крак извън социума. Това му дава шанс да преценява обществото по-зряло. Да предлага алтернативи. Да бъде коректив.


Нека се върнем към темата на разговора. Какво предстои на Нов български университет в по-близко бъдеще?

Предстои преди всичко обновление на материално-техническата база. Да се увеличи числото на нашите компютри. Да се включим във външна информационна мрежа. Мечтата ни е всеки студент да има свой собствен E-mail пост. Все още сме далече от това. Но при нас то е осъществим проект, докато при другите учебни заведения въобще липсва подобна инициатива.

Пред началото на академичната 1996/97г. сме. Какво бихте казали на новоприетите студенти?

Бих им пожелал най-вече да изпитат удоволствие от пребиваването си в НБУ.


Морис Фадел – в. ”Дневник” (НБУ), бр.6, 1996 г.


 

 
НОВИНИ
  Маестро Найден Тодоров е носителят на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" за 2020 г.

 Снежина Петрова и Георги Гочев са носителите на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" за 2019 г.

 Професор Михаил Неделчев е носителят на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" за 2018 г.

 Излезе от печат том 1 от „Семинарите“ на проф. Богдан Богданов. Семинарът е посветен на Омировата „Одисея“

 От думите към живота. Богдан Богданов и семиотиката

 РАЗШИРЯВАНЕТО НА СВЕТА

 Издателство Изток-Запад направи четвъртото издание на „Характери“ на Теофраст в превод на проф. Богдан Богданов

 Учредяване на Награда за хуманитаристика на името на проф. Богдан Богданов

 Професор Богдан Богданов получи посмъртно Специалната награда на Съюза на преводачите в България

 Загубихме най-големия учител!


Още ...

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA