БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

НОВИНИ

Ценните хора трябва да бъдат намирани



Успява ли проектът "Нов български университет"?
Успява. В него участват доста хора, между които има добро съгласуване. Смисълът на голям проект като НБУ е реформата в образованието да стане на по-ниско ниво, а не, както се мислят промените по стар социалистически начин - да се спуска отгоре от държавата.
Такъв един проект върви с масата на много конкретности, които могат да бъдат казвани. Те са разбираеми в професионалната среда. Такава професионална среда в България съществува. Това са хора, които биха могли да говорят съвсем конкретно за нещата. Въпросът е, че тези хора трябва да бъдат намирани, защото те не винаги имат инициатива да излизат в публичното пространство. Има един дефицит на общуването между публичното пространство и реалните пластове, в които стават нещата.

С какво са по-различни студентите на НБУ?
С това, че им се предоставя възможност за по-голяма вътрешна подвижност. Бързо могат да се преместят от една програма в друга, могат да направят съчетание между няколко програми. Могат да ходят в чужбина, да се връщат, пак да ходят, да правят различни комбинации. Това е техният плюс и в края на краищата някои наистина получават по-висока интелигентност. Защото интелигентността е способност да разбираш и използваш външната среда.

В традиционните университети има дисциплини, които звучат неадекватно...
Навсякъде има такива, сигурно и тук. Въпросът е, че университетът трябва да бъде устроен пазарно. Това означава не някой отгоре да установява, че нещо е неадекватно и да прави набег срещу преподавателите, просто студентите трябва да не се запишат. Става дума за хора над 20-годишна възраст. Те трябва сами да преценяват.

Социалният антрополог Харалан Александров говори за анклави в българското общество - професионални, ценностни и пр. общности, които е въпрос на време да се свържат помежду си...
Съвсем точно казано! НБУ е такъв анклав, който той познава отлично. В многото професионално оформени неща, които Харалан Александров казва, той се съобразява с очакванията на публичното пространство и предпочита да говори за дефицитите вместо за наличията, тоест най-често интерпретира негативното. Предпочита назидателната гледна точка на липсата.

Поне в журналистиката правилото е, че за влак, който идва навреме, не се прави материал.
Положителното не е събитие, така ли?

Вие кои положителни събития бихте съобщили, свързани с НБУ например?
За 10 години ние постигнахме една вътрешна диверсифицирана среда. Такава, каквато е средата на всяко нормално развито общество. НБУ е малко общество от 10-12 000 студенти, 350 редовни преподаватели, 250 служители и 700 - 800 хонорувани преподаватели. Всички те се движат в това малко общество и правилата за движение трябва да бъдат прозрачни и усвоими.
Българското общество в момента е в процес на диверсифициране. Това диверсифициране напредва, съзнанието изостава от този процес, защото не може да го обхване по положителен начин. В НБУ то е значително по-наблюдаемо, отколкото е в българското общество - диверсифициране на властите, на отношенията, бавно изработване на функционални правилници, наредби, съгласуване.
НБУ, както цялото българско общество, има проблем със съгласуването на правилници и наредби. Много наредби, много закони, при това противоречиви, което създава известен хаос в тълкуванията.
Ясната наредбена структура е много важно нещо, за да може всеки да провежда своите задължения и отговорностите да проличат както трябва. Ние в България предпочитаме да говорим по-общо, по морален начин.
Трудно е да се действа граждански на основата на морални норми.

Какво е да бъдеш гражданин?
Това е във висока степен да имаш валенции, да можеш заедно с други хора да постъпваш съзнателно. Заедно с други хора да можеш да постигаш. Гражданин например е този, който, когато трябва да използва съда, го използва, а не се отказва. Когато трябва да направи нещо, защото обществеността се нуждае от него, да не го загърби. Гражданин означава свързан с други хора с ясна цел.

Какво е да бъдеш личност?
Лесен въпрос. Да бъдеш личност означава в колкото се може по-висока степен да управляваш своите действия. Т.е. действията ти да бъдат осъзнати. Личност е този, който осъзнава защо действа така. Защото редовият човек не осъзнава достатъчно и няма защо да бъде каран да осъзнава. Докато личността е настроена рефлексивно, тя разбира защо действа така. Може да промени своето поведение, може да извърши активно нещо, което не се очаква от хората, които не претендират да бъдат личности.

Какво е градски човек?
Градският човек е определено по-подвижен от този, който не е градски. Подвижен означава, че той е способен за самостоятелни действия в една овладяна среда, която има повече цели и повече възможност за постигане. Аз го употребявам в положителен смисъл. Българската идеология леко се срамува от гражданското начало, от говоренето на високо равнище.
Сега много от активните хора са тези, които са дошли от по-малки селища. Те, да кажем, се занимават с бизнес. Много рядко ще видите стар софиянец, който се занимава с бизнес. Така че това "градско" е особен термин в нашата култура.

Кои са липсите на нашата среда?
Много са. Те бавно се запълват - сега всички пътуват по света, общуват с много текстове, много предмети. Това лека-полека нанася промени.
Липсите са значителни. Те не са толкова липси в материалната област - материалното се попълва, но много бавно дава своите последствия като идеално. Като идея, като начин на държане, като изтънченост, като обличане, като начин на говорене това натрупване е твърде бавно. Е, става. Често пъти става с подражание - и така може. Не е необходимо всичко да се произведе тук. Често пъти първо са формите, а след това идва съдържанието.

Кои са темите, които ви занимават напоследък?
Наскоро излезе книгата ми "Отделно и заедно", в която събрах силно обработени неща, публикувани след 2001 г. Интересува ме ситуацията, в която за европейската среда е еднакво положително да бъдеш сам по себе си, личност, и едновременно с това да си заедно с други хора, с които правиш нещо. Тези други хора могат да бъдат малка общност и голяма общност като цял народ или като всички европейци.

Скоро един писател в статия препоръча всички българи да влязат в ЕС с български паспорт до сърцето...
Това са лозунгови изказвания. Да се говори за всички българи е лесно. Така или иначе, влизайки в ЕС, ние ще бъдем и с онзи паспорт, и с нашия паспорт. Гърците са в ЕС. Гръцката провинция е и мила, и прекрасна, но не е особено променена от влизането в ЕС. Едното не противоречи на другото, те са различни нива на живот. Най-тежкото нещо е, че когато се говори публично, тези, които говорят, за да бъдат ясни, избират едно ниво. Нещата съществуват в повече нива.


ИВА РУДНИКОВА ,
в. Дневник


Интервюто е публикувано и в портала за висше образование VObg.net
http://www.vobg.net/article.php?id=8780

 

 
НОВИНИ
  Маестро Найден Тодоров е носителят на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" за 2020 г.

 Снежина Петрова и Георги Гочев са носителите на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" за 2019 г.

 Професор Михаил Неделчев е носителят на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" за 2018 г.

 Излезе от печат том 1 от „Семинарите“ на проф. Богдан Богданов. Семинарът е посветен на Омировата „Одисея“

 От думите към живота. Богдан Богданов и семиотиката

 РАЗШИРЯВАНЕТО НА СВЕТА

 Издателство Изток-Запад направи четвъртото издание на „Характери“ на Теофраст в превод на проф. Богдан Богданов

 Учредяване на Награда за хуманитаристика на името на проф. Богдан Богданов

 Професор Богдан Богданов получи посмъртно Специалната награда на Съюза на преводачите в България

 Загубихме най-големия учител!


Още ...

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA