В края на ноември се случиха две сесии за дебати върху “Отделно и заедно” - новата книга на проф. Богдан Богданов. Първата премина в общността на семинара “Науката – разбирана и правена”, на която главните дебатиращи бяха философи, филолози и дори един психоаналитик. Семинарът е от малкото останали (а може би и единственият университетски семинар), който наподобява митичните някогашни университетски сбирки, привличали тълпи от студенти и преподаватели. Втората сесия премина под знака на политолозите, сред които и историци и социолози, събрали се във Френския културен институт в София. Богатите дискутантски маси показаха интереса си да четат проф. Богданов, желанието да придърпват текстовете му в собствените си ареали, но и определен страх от тези текстове.
“Това е истинската хуманитаристика – каза за книгата проф. Ивайло Знеполски – различна от съвременната, която определено е реферативна. При Богдан Богданов теориите минават през личното осмисляне. ”
Философската група прочете книгата през търсенето на канонизирани в текста думи – “ефективност”, “пързаляне”, “плетеница” – но според автора се оказа, че думата, ако все пак има такава главна дума в книгата, то тя е “протичане”. Протичането – като влизания и излизания “от” и “във” различни протичания, както е в човешкия живот. От друга страна, думата “ефективност" е използвана само като “приложимост”, а това, че книгата е философска, би означавало само едно - че е парафилософска – употребяваща философското знание в различни контексти. Заговори се и за нещата, които нямат същност – любовта, обществото, за различните аспекти на отделно и заедно в книгата. Четенето не премина и без същностите на котето, Кралицата и Кай, картината на Ешер от корицата, през това, че текстът бил толкова издържан, че липсва красота и емоция – до това, че “какво е емоцията освен напрежения, които са в напрежение едно към друго, а пък за да се върши работа, са нужни тихи емоции, които са едва забележими”. Политолозите, от своя страна, изведоха статията за мита в “Отделно и заедно” като методологична за съвременното мислене на мита. Не пропуснаха и красивите и многозначни фрази, използвани в книгата “ситуация на протичащо разбиране”, “съседни разбирания”…, но се надяваха и да открият скрити автори и политики, да покажат политическото в книгата. “А защо в България не победиха десните?” – бе отправен въпрос от публиката, който показа тази книга като толкова голяма, че четенето й може да покрие гори от проблеми.
И в двете сесии, представящи книгата, някак срамежливо от нейния край се промъкна сънят с ролковите кънки.
“Сън от 1998 г. Огромна сложна аудитория. На висок подиум с катедра ще говори моята колега А.Н. Тя се изкачва по стъпалата, водещи към катедрата, но се спъва и пада. Мисля, че е припаднала от вълнение. Но тя се изправя. Разбирам защо е паднала – на ролкови кънки е.”
Като обект на психоанализата в съня А.Н. била Академичната Наука, а нейното назоваване в женски род и кънките били желанието да подведеш, да изпързаляш това нещо, което е началото и продължава, и продължава…. В политическия дебат само се дочу “ами ролковите кънки”…
Но според теориите за прозата - хубавата книга се познава по изненадващия край. Според французите-структуралисти наличието на година и наличието на инициали вече искат да ни отправят съвсем сигурно чрез времеви и културни кодове към една истина (дори в поезията). Изкачването по стълба и по най-обикновените съновници по-скоро ни казва, че се случва нещо хубаво: падането е само миг и че след това всички само могат да й завиждат и да й се възхищават на най-вероятно реалната, истинската А.Н., която не само, че няма да припадне от вълнение до някаква си катедра, в някаква си аудитория, ами има и свободата да се качи на нея с кънки.
“Писането на книги е шанс да бъдем по-мощни, отколкото сме” - казва проф. Богданов.
Един глагол в края на фразата ни извежда от книгата “на ролкови кънки е”.
Оттам насетне започва действителността. Междувременно Богдан Богданов продължава - “Ние сме в живота, доколкото сме неустойчиви.”… Преди да изтече времето за дискусии, той напомня, че возейки се на текста на една книга, ние търсим места, отворени към самите нас.
Веселина Василева
Книгата е направена от издателство “Планета 3” и може да бъде намерена в
електронните книжарници
