ТЕОРЕТИЧНИ ЕСЕТА И СТУДИИ - АРХИВ

Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма

БОГДАН БОГДАНОВ
       
Моето експозе засяга две теми - 1. връзката между Кукерските игри на Сирни понеделник и древните празници на Дионис, и 2. възможността в кукерския карнавал да се търси първобитната театралност, от която са се развили атическият театър и драма. Двата въпроса попадат във връзка поради утвърдената идея, че атическият театър и драма произлизат от Дионисовите празници. Оттук и възможността, ако тези празници и Кукерските игри имат родство, да се постулира исторически континюитет между тях и атическия театър и драма.

Отношението на Кукерските игри и Дионисовите празници се разглежда научно по два основни начина - исторически  прoизходно, в смисъл, че се вярва, че едното предхожда другото в някакво развитие, и типологически - в смисъл, че се смята, че Кукерските игри и някои празници на Дионис са независими реализации на подобен тип народна театралност. Днес никой не поддържа крайната историческа теза, че Кукерските игри произхождат от елинските Дионисови празници. Историческото и типологическото виждане по-скоро се съчетават, като се вярва, че кукерството е старинен ритуал, свидетелстващ за един дионисизъм, по-архаичен и по-автентичен от елинския, особено пък в сравнение с неговата проява в атическата драма. 

Нещата се усложняват от неясните граници на наблюдаваното явление. Ако кукерството е свидетелство за древния тракийски дионисизъм, се повдига въпросът, какво отношение има дионисизмът към сурвакарството и нестинарството, другите два календарни празника, които попадат в общ комплекс с кукерството като поредица от празници. Те също ли са останки на древното дионисово празнуване по нашите земи, или принадлежат на по-широка категория от празници? Това важи и за древния елински ареал. И там много от нещата, които се вършат за Дионис, се вършат и на празниците на други божества. Така че ако ни интересуват не едни или други отделни елементи, а се питаме за цялостния тип на празника, който се застъпва в кукерството, се налага опората на термин с по-широк обсег  от дионисизма.

Така е станало в книгата на Стоян Райчевски и Валерия Фол "Кукерът без маска" (1993). Като изследват Странджанския ареал на кукерството, те характеризират широко явлението и говорят за мистерийния характер на кукерските ритуали. Авторите вярват, че този празник е бил под патронажа на тракийския Дионис, вероятно Загрей, както се доказва от Александър Фол. Естествено не е без значение кой е и как се е наричал патронът на това празнуване. Но като се има предвид, че между празниците като система от ритуали и боговете, за които са те, връзката е винаги разхлабена и двете страни продуктивно не съвпадат, проблемът е самото кукерско празнуване, историческото и типологическото му съдържание. 

Твърдението, че Кукерските игри са мистериален празник, а не карнавал, е несъмнено правилно. Същевременно е редно да се запитаме за кои игри важи то - за онези в старото време, чиято система на живот е предполагала мистерийното празнуване, или и за съвременните, които  са може би мистерия на вид, но не и като функция. 

В статия, занимаваща се с описание на научната литература върху кукерството (на W.Puchner: Balkan Studies, 1983), е показано по отличен начин колко непоследователни и разноречиви  са научните твърдения по този въпрос поради недоброто познаване на емпиричния материал и на изследванията от Балканите. Същата статия убеждава и в друго - че разноречията по въпроса за характера на кукерството се дължат на различното разбиране на изследователите за значението на определени основни термини на анализа. Именно такъв термин е мистерия. Ще си позволя да го коментирам с оглед на въпроса в какъв смисъл Кукерските игри са в основата си мистериален празник.

Нужно е да се напомни, че съществуват два основни типа мистерия. По-ранният тип представлява празнуване и посвещаване на някаква органична общност, определена на основата на възраст, производствено обединение или територия. В по-късния тип, свързан произходно с първия, субект на празнуването и посвещаването е отделният човек, а сюжетът на празнуването се върти около неговото отвъдно. Елевзинските мистерии са най-добрият пример за този втори тип. Връзката между двата типа е в това, че и при мистерията, в която субект е еднородна група от хора, празнуващата общност е комунисна - индивидите са в ситуация на празнично равенство или се третират като членове на голямо отворено към вътрешната и външната природа семейство.  

По всичко личи, че съвременните Кукерски игри са развити на основата на стара общностна мистерия, в която, както е обичайно при подобно празнуване, съдържанията на засяването, жъненето, меленето на зърното се преплитат с образите на съвокуплението, раждането, сватбата и смъртта. Можем да различим в тези два реда от значения и други кодове. Същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко  значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго. Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото,  коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото.

Като време за вписване в целостта на света мистерийният празник може да развие и космогонични теми, както внушава това за кукерството Валерия Фол в "Кукерът без  маска". Въпросът е дали подобни теми остават на равнището на образите, или се засягат и съдържателно. За да се каже това, е нужно да се вчетем в "текста" на определено реално празнуване. Защото описаният тип на т.нар. общностна мистерия се разминава с  конкретните реализации.  Един празник може да бъде мистериален по вид, но не и по функция. Такъв е и случаят с  Градските Дионисии в Атина.

Подхождайки типологично към Кукерските игри на Сирни понеделник като към мистериален празник, разполагаме с богат материал за сравнение - и жив, можем да се обърнем към различни варианти на кукерство, а и към подобни празнувания като нестинарството. Разполагаме и с "мъртъв" материал за сравнение, ако се вчетем в изворите за древните Дионисови празници, някои от които са с изразен мистериален характер, и вземем предвид елементи от други мистериални празници в елинския ареал.

Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания. Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".

Именно за празника на този Дионис се смята, че е най-близък до предполаганите тракийски празници, които лежат в основата на кукерството. За съжаление за Агриониите разполагаме по-скоро с литературни отколкото с етнографски сведения. Но тъй като между тях и атинските Ленеи очевидно има връзка и разполагаме със сведения с етнографска стойност за Ленеите и свързаните с тях Антестерии, сравнението на тези два атински празника с кукерството може да помогне за по-сигурното очертаване на типологическата рамка на коментираното мистериално празнуване.  

Ще обърна внимание на отделни мотиви от сценария на Кукерските игри, които допускат паралел с атинските Ленеи и Антестерии. Що се отнася до покриването с кожи и животински гугли, както и до тирса и кожения или дървения фалос, които се откриват и при кукерите, и при Дионисовите спътници, паралелите говорят за сигурно типологическо сродство. Въпросът е какъв е характерът на това смесване на човешко и животинско в двата празника. Такава ли е функцията на идващите по време на празника чудовищни предци, иначе вредителни духове, които обикалят къщите, да осигурят парадоксално доброто на плодородието и плодовитостта?  Дали разполагаме с паралел за това в атинските Антестерии, по време на които се посрещат и прогонват такива духове, като същевременно се мажат врати с вар и се дъвче бял трън за прочистване?

Друг възможен паралел е между порастващото бебе от кошницата на бабата, което иска жена, в Кукерското представление и тайнството пред бога с маска в храма на Дионис, извършвано от царицата (basilinna) на Антестериите, когато богът оживява и пожелава жена, както предполага В.Буркерт (W.Burkert. Griechische Religion, 1977). Очевидно и на двете места става дума за свещена сватба, независмо че в Антестериите тя е мистериен акт, докато в Кукерските игри това е като че ли профанно снижена. Друг сравним елемент е подскачането и клатенето на кукерите. Откриваме го изпълнявано по подобен начин на третия ден на Антестериите като клатeнe, люлеене и издигане високо (т.нар. aiora) с очистителна цел.

Не по-малко моменти от Кукерските игри намират сигурен паралел в други древни атински празници с мистериен характер. Такъв е случаят с кошницата на бабата, която носи в нея бебе.  Несъмнено той може да се свърже с т.нар. cista mystica, каквато откриване на празникa Арефории в Атина - две атински момичета, преживели цяла година на Акропола, отнасят нещо в кошница в място, посветено на Афродита. Знаем по един мит, че това е детето змей Ерихтоний. Дете, фалос или друго, отнасяното е тайно и не бива да се гледа.

Добър паралел с кукерството откриваме и в атинските Буфонии, силно театрализирания празник на принасянето нa бича жертва, в чийто край убитият бик  се възстановява, като кожата му се опъва на скеле пред едно рало. Имаме пред очи остатък от древна земеделска мистерия очевидно сродна с нашето кукерство. По подобен начин можем да привлечем и атинските Кронии, празника на обърнатите стойности, на който между другото освободените от всекидневната си тегоба роби обикалят с шум и викове града.

Голяма част от тези паралели са установени и коментирани. Първата задача е те да се съберат и да се реконструира сценарият на общия тип мистериално празнуване, около който се въртят и игрите по нашите земи, и древните елински празници. При което не бива да се забравя, че типът е идеално положение, което не е реализирано пълно в никое конкретно празнуване. Сценарият гола схема е проявен и като един вид история, която се върти около зачеване, раждане, сватба, стълкновение с противници, посвещаване във важни действия от божества и смърт. Същият сценарий може да се открие и в текстовете на "Веда Словена".

Втората задача е да се формулира разликата между елинските празници и съвременните фолклорни празнувания като кукерството и нестинарството. Докато елинските празници принадлежат на цикъл от празнувания с развита йерархия, фолклорните празнувания с театрален характер са битовизирани и отворени към съвременното селско битие. По парадоксален начин те пазят първичния си празничен синкретизъм - като неразличаването на божество, герой и жрец и струпването на всички възможни празнични функции в материята на един празник.

Кукерските игри се държат като изключителен и единствен празник. Докато в системата на атинските празници, иначе в същият сценарий, са ясно противопоставени празнуването с тайнство, което се грижи за старите земеделски общности и семейството, и новите календарни празници без тайнство, чиято основна грижа е поддържането на една или друга обществена голяма общност. Тази циклизация е усилила мистерийния елемент в празнуването с тайнство и го е превърнала в мистерия и на свой ред е откъснала театралния момент от тайнството и го е превърнала в театър в големия календарен празник. Така кошницата на празника Арефории е трябвало да бъде покрита и затворена за погледа, а, от друга страна, театралната среда на фолклорното общуване, влязло в обществения календарен празник,  е станала статична и се е разделила на възприемаща публика и играеща трупа.

Атическият театър и драма не възникват пряко от Дионисовото празнуване, а от неговия материал и от определени условия на празнично циклизиране, на йерархия от селско и градско празнуване. На стария селски празник се изявяват малките традиционни общности в една мистерия на сродяване на човешката група с природната стихия. Тази мистерия не различава участници и публика и в нейния сценарий трагедията на убития от неговите съселяни Икарий не се разбира драматично на две нива като нещо отнасящо се и за отделния човек, и за голямата общност на гражданите на полиса. Историята не се усложнява от допълнителен смисъл. Грижата да остава винаги една и съща я слива със самото празнуване, което е действителният й текст, докато тя му служи само като поддържаща го схема. Подобен е случаят и с кукерският сценарий.

На новия празник на Дионис в Атина плацовете на публиката и на представянето са разделени. Което не е без връзка с факта, че представяното се отнася двойно до някакво важно минало, но и до едно настояще. Представяното на сцената е празнично и извънвременно, но по особен начин и тукашно, и сегашно. И в двата си жанра на трагедия и комедия атическата драма е словесен механизъм за осъществяване на компромиси. Преди всичко между един селски народ, който живее в малки общности и няма друга грижа освен изхранването и добрите отношения с предците и отвъдните сили, и една вече градска общност, която има проблеми с вътрешното си консолидиране. Като стария фолклорен празник драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество. Тя вече разполага с, така да се каже, сетиво за различаване на едното от другото.

В този смисъл неразличаването на старо и ново и оставането при сценария, който маркира само екземплярното време на ритуала и не се отнася към някакво настояще, не води до драма. Драмата в Атина е породена от разслояването на времена и гледни точки. Тя е революционно, а не еволюционно явление и в този смисъл не може да се твърди, че е възникнала от Дионисовите празници. Атическата драма е типична проява на започващата в древната Атина "модерна" култура. 

От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България. Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма. Освен ако не сметнем, че театралните творби на Йордан Радичков не са по някакъв начин документ за резултата от подобно взимодействие между народната и градската култура в съвременна България.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Може би Лелята на Сократ ще се изкаже по историческата хипотеза за свързаността между празниците в чест на Дионис и кукерските игри.

Интересна ми е много типологията, представена в текста на проф. Богданов, и особено темата за това, как в структурата на празника, независимо дали в чест на Дионис, или кукерски, са инферирани, развити и изяснени заедно няколко други структури: структурата на света, в който освен тукашно има и отвъдно, освен хора, има и божества и животни; структурата на общността, в която хората разделят помежду си ролите в семейния живот, в труда и в управлението на общите блага; най-сетне, структурата на човешкия живот, разделен между детството, младостта, зрелостта и старостта. По време на празника всички тези структури са впрегнати в това, да работят заедно за утвърждаването на идеята, че въпреки постоянното делнично поддържане на различавания, но и тяхното бързо променяне и усложняване в отношенията между мъжете и жените, между богатите и бедните, между младите и старите, то светът е нещо цялостно и всъщност доста просто - с ясно горе и ясно долу, с ясно тук и ясно там.

Въпросът ми към проф. Богданов е: според Вас днес кукерските игри продължават ли да поддържат тази голяма ценност на празника - да представя света като свързана цялост с по-ясно посочими полюси? Или напротив, понеже структурите на разбиранията за свят, за общност и за човешки живот са се изменили и може би са се инферирали в други празници, от кукерските игри е останала по-скоро общата рамка, тъжната черупка на ритуала, който може би вече не е ефективен?

Питам по-скоро с оглед на типологията - за да повдигнем покрай двата текста за празника и този по-общ въпрос, който с оглед на антропологическата посока, която взе форумът, може да се постави и така - насочвайки към класическия анализ на Леви-Строс за смъртта на митовете: как умират празниците, в какво се превръщат, как се изменят техните значения и как формите им, някак по-устойчиви, приемат нови смисли - по начина, по който някоя морска животинка може да се засели в черупката на друга, която е изчезнала?
Тема № - 32 Коментар № - 2931 ГГ - 2010-10-05 19:05:18
Анета, линкът е необходим, за да се удостовери автентичността на написаното - reference, един вид.За останалото съм напълно съгласен, още повече, че и аз твърдя същото.
Тема № - 32 Коментар № - 2929 Борислав Георгиев - 2010-10-05 18:19:56
Това, че във Facebook се дискутира Форума е хубаво. Но защо ни е линк да ходим във Facebook, Бориславе? Който иска от там, да дойде тук. Тука мястото за дискусия е доста по-различно от тези разговори, които обикновено се случват във Facebook. Не съм против самият Facebook, но там е много плитко за това, което се пише и говори тука.

Разменянето на реплики е едно – диалогуването благодарение на размисъл около една тема предразполага понякога и към сложни мисли. Това е така, не защото го търсим, а защото нещата не се разбират, ако не положим усилие да ги разберем. Това се отнася и за всичко останало в живота.

Знам, че звучи доста силно това, което казвам, но нали говорим, търсим начин да се разбираме в този Форум. Надявам се тогава, че Бориславе, Вие разбирате защо се реших да изкажа това мое мнение. Казвам го за да изразя разбирането, което имам по предложения от вас линк и нищо повече от това. Искрено се надявам да не се засегнете, дори и ако не смятате, че което казвам има достатъчно смисъл.
Тема № - 32 Коментар № - 2926 Aneta de la Mar - 2010-10-05 17:02:45
Ето и го и линка към нашата спонтанна импровизирана дискусия: http://www.facebook.com/sophijski?ref=profile#!/profile.php?id=521387177&v=wall&story_fbid=164851736859695
Тема № - 32 Коментар № - 2922 Борислав Георгиев (Borislav Gueorguiev) - 2010-10-05 11:53:08
Предварителна бележка: Колегата Виктор Стефанов, един от най-изявените студенти на Нов български университет, сложи връзка в своя профил във Facebook към последната статия на проф. Богданов – „Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма”. Във връзка с тази връзка се случи кратък дебат между мене и него върху научното изложение въобще, в чийто край с интересно предложение се включва и колегата Елена Тарашева. Предлагам да минем малко на „мета” равнище във форума и да обсъдим проблема, който се обсъжда в тази кратка дискусия. Моля професор Богданов да се изкаже, ако не възразява, дали приема моята гледна точка за филологическите дискурси на Софийския университет. (И Виктор Стефанов, и Елена Тарашева писмено потвърдиха съгласието си да предложа кратката дискусия за публикация във форума).
#
Borislav Gueorguiev Много силна статия!
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам
#
Viktor Stefanov Първата дето пускам, защото ми се стори по-организирана.
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам
#
Borislav Gueorguiev Предишните са по-философски ориентирани, докато тука се описват факти и се предлага тяхната интерпретация - вероятно затова така ти се струва.
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам
#
Viktor Stefanov То и аз малко съм ги чел другите - и това е фактор.
преди 16 часа • Не харесвамХаресва ми • 1 човекЗареждане...
#
Borislav Gueorguiev Най-вероятно. Професорът - както неведнъж е отбелязвал - държи да се изразява сложно и не всеки може да дочете докрай текста.
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам
#
Viktor Stefanov Хе, това не знаех, че го прави умишлено.
преди 16 часа • Не харесвамХаресва ми • 1 човекЗареждане...
#
Borislav Gueorguiev Съвсем - това е напълно осъзната и едно към едно декларирана реторична стратегия - все пак не може всички да се изразяваме като вацовските издания, нали?
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам
#
Viktor Stefanov Обаче има капан, си мисля; както и да се изразява човек - сложно, просто, по-сложно или по-просто - винаги има една константа и тя е конструкцията на изложението. Тя управлява движението по вертикалата високо и ниско изказване. Ако тя е неразбираема - тежко му на автора, както и да се изразява.
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам
#
Borislav Gueorguiev Според мене твърденията на Професора са съвсем ясни и целенасочени във всичките му публикации и конструкцията е ясна и разбираема. Просто той актуализира един позабравен - за съжаление - начин на изразяване, в който е бил възпитан.
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам
#
Viktor Stefanov Аз пък не всеки път схващам конструкцията. Поне не от първи път.
Инресенто ми е дали този позабравен начин на изразяване е бил стандарт и къде се изгуби?
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам
#
Borislav Gueorguiev
Бих го определил като "академичен немски стил на изразяване". Както е известно, Софийският университет във всяко едно отношение е бил устроен по образ и подобие на немски университет - в това число и като начин на изразяване. Съществувал е... този начин на изразяване до към 60-те години на миналия век, удавен след това в соцреалистическата реторика на Пантелей Зарев, Георги Цанев и Сие, що се отнася до филологическата колегия. Катедрата по класическа филология през цялото това време остава едно от малкото островчета, където властват други начини на изразяване. Например на покойния професор Александър Ничев дисертацията е написана на френски - нечуван прецедент за онова време. Ако не ме лъже паметта, тя беше посветена на катарзиса в древногръцката трагедия. Другият подобен случай в нашите среди е професорът Никола Георгиев - не ми е никакъв роднина, но той от немския начин на изразяване лека-полека премина към британския. След 60-те години на миналия век българското научно говорене и писане премина изцяло в рамките на руското научно говорене и писане, което между впрочем - до голяма степен също така се основава върху немското научно говорене и писане.Вижте повече
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам • 1 човекЗареждане...
#
Viktor Stefanov Благодаря, любопитно е!
А някой правил ли е проучване върху тоя проблем с изразяването в българския академически живот? Бих чел ако има по-пълни писания, дори само статия да е.
преди 16 часа • Не харесвамХаресва ми • 1 човекЗареждане...
#
Borislav Gueorguiev Не мисля.
преди 16 часа • Харесва миНе харесвам
#
Viktor Stefanov Значи ни остава да чакаме и да търсим.
преди 15 часа • Харесва миНе харесвам
#
Borislav Gueorguiev Аха.
преди 15 часа • Харесва миНе харесвам
#
Elena Tarasheva На мен ми се иска да обсъдим тези неща на един семинар. Ще е важно и полезно.
преди 9 часа • Не харесвамХаресва ми • 1 човекЗареждане...
#
Elena Tarasheva Това лято се рових из разни писания за реторичния стил на различни народности. Има много материал.
преди 9 часа • Не харесвамХаресва ми • 1 човекЗареждане...
#
Viktor Stefanov Ами добре. Както желаете, може онлайн семинар (тука, в тякоя група), пък може и по-истински - в зала, с час, уговорена тема, лектори и тн. Аз повече бих слушал/чел, защото съм новак.
преди 9 часа • Не харесвамХаресва ми • 1 човек
Тема № - 32 Коментар № - 2921 Борислав Георгиев (Boislav Gueorguiev) - 2010-10-05 07:07:38
Ако Леля каже какво са кукерите, би било чудесно.
Тема № - 32 Коментар № - 2920 Aneta de la Mar - 2010-10-04 23:07:39
Идея нямам какво са кукерите - тичаща устност, която не е развила текст.
Тема № - 32 Коментар № - 2918 vesselina vassileva - 2010-10-04 22:55:39
Празниците в първите общества и след това в античните култури са директно свързани с преобличането за да се осъществи представянето на някой друг или нещо друго чрез атрибути, които го характеризират. Няма значение дали тялото ще бъде изрисувано или облечено в меча кожа – костюмите са измислени преди театъра и те не са били костюми преди това, а средство за постигне на персонификация с божество или нещо друго смятано за сакрално: един ягуар, един козел, Дионис и т.н.
Тема № - 32 Коментар № - 2913 Aneta de la Mar - 2010-10-04 17:21:09
Разбрах къде е закачката, Дмитрий - само разказ може да побере тези рогати и грозни същества - но ако трябва да сравним мистериалното опитомяване на кукерите и театъра, да ги различим като феномен, като понятие-идея-представа и като дума - тогава ще се окаже, че кукерите са по-близо до театъра, а не до празника - точно с това, че са костюм, а сцената им е светът - сцена под открито небе. Докато разказът на кукерите, дори и той да съществува - вероятно вече като приказки - той не се движи с тях самите, отделил се е, кукерите говорят сами за себе си, или не говорят, а по-скоро заглушават - смисъл с взлом са.

Благодаря на Анета, че така хубаво представи мисериалното като изживяване – като преобразуване, което става на много дълбоко и много обхватно ниво.
Тема № - 32 Коментар № - 2910 vesselina vassileva - 2010-10-04 09:06:47
Темата за ПР@ЗНИК@ съвсем не свърши. Обратното. Оказа се, че сме въвлечени в нея, но не за да я мислим търсейки помощ в примери за празници тук и там и умувайки как да ги разберем за да подхванем темата. Новото е, че сега сме пред възможността да разсъждаваме на глас заедно с проф. Богданов какво е мистериалния празник, как да построим адекватно разбиране за кукерството и дионисиевите празници и как да проумеем пътят на драмата стигнала до осмисляне на човешката среда в цялостта на света и на в неговото общество.

Но новата тема, произхождаща от голямата тема за празника, няма да е никак лесна, макар да съм напълно съгласна с Крадла и Леля (които си признаха, че имат кукерски одежди!!), че ще бъде много стимулираща и вълнуваща. И е чудесно, че Дмитрий заговори за Толкин.

Какво е мистериален празник? Ако кажа, че отговорът е чиста мистерия надали ще помогна на процеса на разбиране. Освен, ако не се замислим, че самото ни човешко разбиране, макар да е разбиране – разбирайте, изясняване на нещо, което се откроява със смисъл пред друго, което остава неясно, защото е непознат неговия смисъл или неясен – това също е мистерия. Но поне една мистерия, с която знаем какво да правим: съществото, което може да бъде разбрано, е езиково същество. Всяко нещо, което се отнася до това същество като негова част или нещо друго, се разбира чрез езика. Езикът може да бъде разбиран като разбиране (прощавайте за тавтологията). Мистерията е наполовин мистерия, защото знаем откъде да я подхванем.

Но една мистерия – например, да се изгонят тъмните сили от един човек или една къща - , със сигурност няма как да се намести в речника на всекидневните ни понятия, думи и разбирания. Тази мистерия, бидейки празник или само ритуал, има нужда от други думи, които да са излязли от всекидневното значение за да могат да направят така, че думи и действия да се срещнат и да станат едно. Представете си, че останат на ниво мистерия и не се разделят и някой да каже: “Интернет, разпадни се“ и това да стане реалност!? Някой от нас да знае как да се набърка в тези неща без да се обърка и да бъде в това време достатъчно ясен за тези, които знаят нещо и тези, които не подозират колко много неща са свързани с темата за мистериите?

☼ ☼ ☼

Веселина заговори за цветността на филмите на Алмодовар и ни накара да си спомним филма “Всичко за майка ми“ (1999). И да се замислим как мъжкото и женското така се преобразуват, че объркват представите за нещата, но и в същото време, това “объркване“ помага да се разбере живота по-цветно и по-дълбоко именно благодарение на взаимността, която се получава на това ниво полове. Беше ми интересно да прочета коментара за филма - филмите на Алмодовар са така богати на смисъли, а и така свързани помежду си. Например, “Всичко за майка ми“ е филм много свързан с “Високи токчета“ (Тacones lejanos) (1991), където се появява един травеститът, който не е травестит, а трансформист (не знам дали така се казва на български). Мигел Босе (известeн испански певец) играе ролята на адвокат, който нощно време се преоблича като жена и имитира своята любима певица Беки. Трансформисти, в повечето случаи мъже, в определени случаи в живота се обличат, гримират и преобразуват досущ на жени. Целта на тази промяна не винаги от сексуален характер. В много култури, древни и съвременни, това е станало част от специфична артистична практика като, защото така актьорите превъплъщават роли, от противоположния пол. Някой път това се смята за далеч по-майсторско, отколкото представянето на персонаж от същия пол. В Япония се наричат онагато, в Китай могат да се видят като певците с тънки немодулирани гласове в операта, в Европа – женските роли са се изпълнявали от мъже в шекспирово време и т.н.

Връзката с изкуство, по-точно сценично изкуство, ме кара да си мисля, че в много случаи трансформистите носят този идеал за мистерия оцелял до наши дни – преобразуването става на много дълбоко ниво, защото това, което е характерно за женската природа, всъщност се оказва, че е представено от някой, който представя мъжка природа.

И сега ето Мигел Босе, имитира със помощта на зрителите в кабарето, своята любима певица:

http://www.youtube.com/watch?v=JCrEzBVNjqw

Това е клип на Мигел Босе, за да го сравните как изглжда (клипът е от по-скоро):

http://www.youtube.com/watch?v=bLNy_Jgl24U&feature=related
Тема № - 32 Коментар № - 2909 Анета де ла Мар - 2010-10-04 03:20:44
7  8  9  10  11  12  13  14  15  16 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:
 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 БОГЪТ, КОЙТО ВЯРВА В МЕН, Е РАЗКАЗ. Веселина Василева
Коментари: 0 Прочитания: 66039

 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ СВЯТ - втори преправен вариант. Богдан Богданов
Коментари: 26 Прочитания: 92971

 Възгледите на един освободен роб за свободата
Коментари: 1 Прочитания: 13717

 „ОДИСЕЙ“ ИЛИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА СМИСЪЛ ОТ ДЪЛБИННАТА СТРУКТУРА. Орлин Тодоров
Коментари: 0 Прочитания: 16938

 Безсмъртието на душата. Богдан Богданов
Коментари: 5 Прочитания: 39381

 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ ОБЩ СВЯТ. Богдан Богданов
Коментари: 4 Прочитания: 17404

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ, ТРЕТА КНИГА
Коментари: 4 Прочитания: 26133

 EПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 11. ЗА ЧИСТОТАТА
Коментари: 9 Прочитания: 24907

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – втора част
Коментари: 6 Прочитания: 20527

  ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – първа част
Коментари: 6 Прочитания: 28191

 
 
 

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Created and Powered by Studio IDA