ФОРУМ - АРХИВ

Архилох и епиграфиката

ПЕТЪР ДИМИТРОВ

Наистина нещата опират до епиграфика. Два изключителнo важни надписа са намерени неотдавна (преди шейсетина години) на островите Парос (от групата на Кикладите) и Тасос. Тези надписи са важни както за епиграфистите, така и за изследвачите на старогръцката поезия. Върху две каменни стели, направени така, че да стоят изправени, са изписани текстовете, които се отнасят до т.нар. Архилохейон, култово място, където се е почитал Архилох като герой.

Става дума за едно място в долината на река Елита на о. Парос, на 3 км от едноименния град Парос. Двата каменни блока изглежда са били част от строежа на светилището. Епиграфистите датират тези надписи от средата на 3 в. пр. Хр. Предполага се също, че и Пароската хроника (известният “Пароски мраморен блок” или Marmor Parium) се е намирала на онова място.

На първия камък е имало надпис в четири колони, от които една е запазена, а друга – само частично. На втория камък се четат само малко букви от една от общо четирите колони. На първата колона на първия камък (в надписа тя е втора) има запазени 57 реда, като на първите петнайсетина реда се чете прорицание на бог Аполон, дадено на Мнесиепес.

Според него Аполон нарежда на Мнесиепес да издигне два олтара в теменоса ( “теменос” означава оброчище, което се е намирало до храм на божество в Античността и където молителите поставяли своите дарове (т.нар. вотиви), на които олтари да принася жертва и да почита Музите, Аполон, Дионис и още други богове.

В текста се казва така: “Богът предсказа на Мнесиепес, че е по-добре и по-лесно изпълнимо да почита Архилохос, поета, според онова, което богът възнамерявал да направи. Според предсказанието на Аполон това място следва да наричаме Архилохейон, трябва да построим олтари и да принасяме жертва както на боговете, така и на Архилохос. И така да го почитаме, както богът ни предсказа.”

Редове 22-57 са посветени на биографията на Архилох и как той бил получил боговдъхновение: “разправят, че още като малък Архилохос бил пратен от баща си Телесиклес до един чифлик в общината, която се казвала Лъки (на гръцки Леймонес), за да продаде една крава. И той станал рано-рано преди зазоряване (преди нощта да се била изминала), та, докато луната още светела, да заведе кравата в града. Бил стигнал до едно място, което се казвало Лисиди (“Равното”), когато му се случило да види едни жени, група, които му се сторило, че го занасят, но после се усетил, че само се шегуват и кикотят. Те го запитали дали щял да продава кравата, той потвърдил, че  това щял да прави, а те пък му рекли, че щели да му дадат добра цена за нея. Но щом изрекли тези думи, и те, и кравата се невидели – само една лира имало оставена пред краката му. Изумил се и след някое време схванал, че изчезналите жени били Музите, а лирата била техният подарък за него.»

Интерес представляват и отговорите на прорицалището от Делфи (Делфийския оракул), които се намират в надписа. Те били на първата стела и се отнасяли за построяването и функцията на светилището, но давали и сведения за живота на Архилох. Според Х.Парк надписът следва да се датира към 250 г. пр. Хр., но не разполагаме с трите въпроса към Делфийския оракул. Съдим за тях по отговорите. Резултатът е, че Мнесиепес построява светилището-гробница с цел да почете поета. 

Кондолеон, който е първият учен публикувал надписа, намира, че стилът на отговорите прилича на онези, дадени на атиняните, за което пък говори Демостен. Важно е да се отбележи, че установяването на култове и култови места на богове и герои е разпространена практика на онова време, която често се мотивирала и политически. Делфийският оракул запада в 3 век и дори Аполон Питийски иска спасителни дарения (!), на гръцки сотериа (soteria),  които да се изпратят в Делфи. Подобни дарения се наричат и charisteria, благодарности.

Интересни са редовете, които се отнасят до живота на Архилох. В надписа се казва, че Мнесиепес тълкува оракула, а именно: «Нещата, за които бяхме посъветвани да поставим надпис, са ни завещани от древните преди нас, като те самите ги били изпълнили”. Изглежда, следователно, че става дума за литературна традиция на наративи, а не за устно предание, което Мнесиепес приема.

В този смисъл следва да се тълкува и историята с Музите, която приведох по-горе. На един атински глинен съд с ритуално предназначение (на старогръцки pyxis) има изображение от ок. 450 г. пр. Хр., което се отнася до наратива. Така се изпълнило предсказанието, дадено на бащата на Архилох за поетическата дарба на сина му. “... за пророчеството на Телесиклес: След като пристигнали и влезли в помещението за прорицание (мантейон), богът казал на Телесиклес следното предсказание: «Синът ти ще бъде безсмъртен и възпяван сред човеците...”

Разказът на Мнесиепес продължава с историята за първите ямбически стихове на Архилох. Зaпазени в надписа и отнасящи се за Дионис, те нанесли обида на паросци и те го осъдили. Обаче богът се застъпил за Архилох и ги наказал, като им изпратил болест. Паросците веднага се допитали до Делфийския оракъл и той им отговорил с четири стиха в хекзаметър, от които са запазени само начални букви. Пак Кондолеон ги разчита в стила на традиционните делфийски прорицания. Разбира се, този текст е далеч от това да се мисли за оригинален, а по-скоро е реконструкция от други подобни текстове, свързани с прорицанаия на Пития.

Пития, в добре известния й стил, отговаря двусмислено: “Какво сте дошли тука, при Пития, с присъди незаконни да искате да се отървете от чумата? Не може, преди да сте измолили прошка от неумолимия Бакхос и да сте почели служителя на Музите Архилохос.”



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Та какво имаме като епилог: Тълкува се от специалисти по старогръцки какво казал Аполон,как се изразил Архилох, а когато стане въпрос за превод на три думи - не може да се направи разлика между 2 и 3 л. ед.ч. !? Вярно е, че скромността краси човека, но това едва ли може да се отнесе към случаят "ΒΟΡΗΣΟΜΕΤΟΝΟΜΑΣΞΕΙΣΜΙΧΑΙΛ GATE" :)
Поздрави.
Тема № - 63 Коментар № - 7339 bozman - 2013-04-16 19:24:12
Това, за което питате е причастие в аорист, пасивен залог.
--- Това очевидно е ясно и от предишният ми пост – не е нужно да се повтаря.

И означава "преименуван".
--- Това което твърдите Е в III л. ед., и съответства на формата μετονομάθει, а както виждате, формата Е μετονομάθεις, която съответства на II л. ед.ч. Ето това е необходимо да изясните като специалист по старогръцки, моля.

Но в епиграфиката ние гледаме или самия надпис или поне една негова хубава снимка.
--- Това се гледа и в този случай – надписа е пределно ясен в много публикации н НЕТ пространството именно ЧРЕЗ неговата епиграфска реставрация – ето популярен линк към една от тях.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e2/Balshi.jpg
Поздрави.
Тема № - 63 Коментар № - 7285 bozman - 2013-03-21 04:16:39
Г-н Боцман,
Това, за което питате е причастие в аорист, пасивен залог. И означава "преименуван".
Но в епиграфиката ние гледаме или самия надпис или поне една негова хубава снимка.
Поздрави!
Тема № - 63 Коментар № - 7279 Петър А. Димитров - 2013-03-19 11:18:19
Освен това ето тук: http://www.lexigram.gr/lex/arch/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CE%BC%E1%BD%B1%CF%83%CE%B5%CE%B9%CF%82
μετονομάσεις се дава като стоящ във II л. ед.ч. и на български би следвало да се преведе "преименува", а не "преименуван", която последна форма е в III л. ед.ч.

Като допълнение βορισ или βορισιν по Йордан Иванов НЕ Е задължително да е лично име, но това е отделен въпрос и не касае тесния въпрос за превода на глагола ΟΜΕΤΟΝΟΜΑΣΞΕΙΣ.
Моля да аргументирате основанията си ЗАЩО ΟΜΕΤΟΝΟΜΑΣΞΕΙΣ трябва да се преведе като "преименуван" на български.
Поздрави.
Тема № - 63 Коментар № - 7239 bozman - 2013-03-06 13:34:47
Драги Бозман, Ми що не си написахте ел.адреса?
--- Попълних го някъде по графите.

Ето ви превода: Борис, преименуван (наречен) Михаил.
--- Май не бях разбран.
1. Така го превежда и Бешевлиев, но той е твърде затруднен с българската реч и много-много не я диференцира от турската 
2. „Преименуван” е дума, която по никакъв начин не може да се поясни с „наречен”.
3. Израза „Борис, преименуван (наречен) Михаил” съм го срещал многократно – доколкото съм разбрал досега израза ΟΜΕΤΟΝΟΜΑΣΞΕΙΣ е форма на мин. св. време. Според вас, „преименуван” във вашият превод в аорист ли е ?


Със здраве,pdimitrov@nbu.bg
--- Живи и здрави debozman@gmai.com За сведение – Zurich, Led Zeppelin и т.н. НЕ се четат Зурих, Зепелин, Зизерон и т.н.
Поздрави.
Тема № - 63 Коментар № - 7238 Borislav G.B. - 2013-03-05 21:22:49
Драги Бозман,
Ми що не си написахте ел.адреса?
Ето ви превода: Борис, преименуван (наречен) Михаил.

Със здраве,
pdimitrov@nbu.bg
Тема № - 63 Коментар № - 7201 Петър А. Димитров - 2013-02-21 22:23:37
Е, 6 месеца взаимни хвалебствия и литературни пируети, а пет-шест думи (ΒΟΡΗΣΟΜΕΤΟΝΟΜΑΣΞΕΙΣΜΙΧΑΙΛ) от старогръцки няма кой да осветли какво значат ? Да разбирам ли, че присъстващите тук НЕ ГО разбират или от тотална заетост ГО подминават ?
Поздрdви.
Тема № - 63 Коментар № - 7198 Б.Г.Борисов - 2013-02-21 01:26:57
http://www1.znam.bg/resources/2/2068960637.jpg

Здравейте,
Попаднах случайно на сайта на г-н Богданов и казвам отсега, че няма да мога да участвам на ниво "гръцка и старогръцка поезия" по най-простата причина, че никога не съм учил този език. Имам обаче един въпрос (малко нахално още при пърдво влизане нали) който има по-скоро практическо приложение. Въпроса ми е крайно прост и кратък: Текста от Балшенската плоча (горе в линка)в неговата налична част ...ΒΟΡΗΣΟΜΕΤΟΝΟΜΑΣΞΕΙΣΜΙΧΑΙΛ... как се превежда?
1. Борис преименуван Михаил или
2. Борис преименуваният Михаил.
Срещал съм и двата варианта, да не влизам в подробности от Бешелиев до Бакалов кой какви варианти е предложил. Тъй като на българси е крайно важно, какъв вид е глагола,т.е. дали окончанието е "ван" или "ваният" за изясняване смисъла на целият текст чийто възел е точно тук, моля за вашето мнение по въпроса.
Поздрави.

Тема № - 63 Коментар № - 7087 Борислав Г.Б. - bozman - 2012-11-17 21:25:08
Благодаря на Петър Димитров за този прекрасен коментар. Аз го подтикнах
да изрече скритата в стилистиката му идеология, иначе, струва ми се, той не
би изказал чак дотам вкупом идеите-позиции, които правят поведението и словото му да имат определен смисъл. В това е и проблемът. Всички искаме да постъпваме, мислим и говорим естествено. Торо има и книга, която е озаглавил "Един живот без принципи". За съжаление и това е принцип - и избягването на принципи често пъти е по-тежък и дори назидателен принцип от обикновеното му изповядване на определен изказан принцип , а след това загърбване му в името на друг. Защото принципите са на човешкото житие-битие, а не са нещо интимно "наше", наши са само, докато си служим с тях. Сърдечно благодаря на Петър Димитров за заглавния текст, обсъден в тази сесия на форума.
Тема № - 63 Коментар № - 6864 Bogdan Bogdanov - 2012-08-10 08:26:25
Aрхилох и музите

Много ме засяга стилът на изказването и стилът на поведение. Затова и може би обичам Архилоховото.

По-долу развивам (в недовършен вид) един модел на израза, който употребявам. Например, понеже се съмнявам да получа одобрение (нашият професор Георги Михаилов обичаше да бъде пестелив и казваше “хвалбите – на пазара”), съм се научил и да не го търся. Общо взето това се практикува на запад от нашите земи. Две неща там управляват отношенията – ултимно съмнение във всичко и сдържаност, достигаща до неопределеност. А ако човек получи една почти свенлива усмивка, това да ти е за ориентир в нещото. Подобно отношение има и в малкия елински свят. Свойско отношение е рядко да се манифестира. Уж медитеранци, но.. . са по-студени от каменна стела в теменос. Затова и б ългарите не бива да се залъгваме, че си приличаме със съседите. Разликата е огромна. Както казват “в смисъл” те може да са по-благонамерени, но човек не може да проникне по-далече от суперфициалния израз на превъзходство. Културата ни е различна и си мисля, както съм научил от елинските работи, че не бива да се прекалява. Не бива да се прекалява в непрестанните интриги, което ще рече вътрешни вплитания. В този стил няма неизказаност, но само преднамерена прикритост и хитростта на дивото.

Аз недовършвам, защото за мене това би означавало секване и пресичане на пътя, а не свързване. По-ценно ми се струва да има разговор, може и разгорещен, с “псогос”, както казва Архилох. Свързаността е за мене естественото вселенско аутърспейско отношение. Може да е малко студено. Но да не забравяме – казвал съм и друг път – в спейса има само то какон (“зло”), защото без плътно изучаване на нещата и постигане на знание няма то калон (онова, красивото, истинното, истинското). Злият е по дефиниция нещастлив, не очаква друго освен зло да го застигне. И той не гради.

Е, ще се съглася, че има и вариации, защото човешката креатура се влияе от спейса. Главно неусетно. Докато не се сблъска с твърдото и убийствено безразличие на спейса.
Тогава, той се учудва, но едва ли ще има време да реагира. Така се и създава сагата за “неизбежното зло, което ни застига рано или късно”. Тази логика не е вярна: много са човеците, които умират от “естествена смърт” след дълги години на спокойствие. Това не е завършеност, а врата към осъзнаване на реалното съществуване на свързаността. Често казвам на студентите, че мозъкът не спира работи и че е по-умен. Казвам също и това, че мръсотията, студеният камък и пр. нежелани съприкосновения са част от нас.
Ейдосът “чистота” не е описван от Платон, а сигурно и от източните мъдреци, от които той черпи знание. Тия събтилности се оформят през епохата на елинизма след третия век, когато човекът има индивидуално частно битие. Той тогава е ‘идиотес’, private person.

Безразличен съм към похвалите, някои дори ме смятат за надменен и насмешлив. Аз просто си гледам света, изучавам го, реагирам, научавам, постигам. Това на латински е и смисълът на глагола explico. Който означава и “завършвам”.

Ето сега една свързаност, която ми се струва интересна и я препоръчвам на “западния тип учени”.

Архилох е свързан с Тракия, т.е. днешна Северна Гърция, в околността на устията на Струма (Стрюмон) и Места (Нестос). Което е горе долу между Амфиполис и Абдера.
Там е и днешната Кавала (от еврейското Каббала), намираща се точно срещу о. Тасос, седалище на елинската колония, бореща се за влияние и завоюване на територии. “Малкият елински свят” е борба за такива неща. Това не е само един порив за преоткриване и основаване на нови градове. Става дума за завоюване и това, което днес се нарича политика, т.е. ловки и хитри маневри, свързани с нелоялни търговски операции, убиване на хора, измами и пр. Хероизирането е част от този “епос”. В по-модерни времена историята се повтаря с всички подробности. Завладяването на териториите от Бостън до Калифорния в Америка е възпято в друг вид епос - уестърна.

Героите (хероите) на епоса никой не ги съди. Архилох минава през тези перипетии, създавайки наративи с уникална за онова време стойност. Нека видим какво ни е запазило времето:
Фрагмент 1(всички по-долу по М.Уест):
Служител съм на цар Енюалиос (епитет на Арес)
и зная любовния подарък на Музите
Фр.2 : в копието ми се намира замесеният хляб
В него ми е исмарското вино, пия си, облегнат на копие

В този случай е нужно да се види една микенска фреска върху една ваза, която по-късно се нарича кратер: ето го линка: http://www.mlahanas.de/Greeks/Greeks3.htm

Значи ли това, че тези “операции” са се правили от край време? Положително! Експедицията на аргонавтите, епосите Илиада и Одисея и пр. отразяват тези структури.

Ето го и знаменитият фр.3, в който се дава ценното свидетелство за “господарите на Евбея (о. Евбея, на северо-изток от Атика), прочути копиеносци, “богове” в битка”. Това са траките абанти, споменати преди това на два пъти в Илиадата.

Фр. 5: Как един от тракийското племе саиой се радва на неговия “безупречен “ щит, който Архилох се налага да изостави до един храст, макар хир и да му се искало. “Но аз избегнах смъртта! Друг ще си взема, не по-лош!”

Фр. 115-116: Вълните го подхващат и да биха го грабнали леко и траките, дето носят коси на върха на главата, там в Салмюдесос, чисто гол. Там да яде робския хляб, след като много нещастия ще е изстрадал.. мъжът, който някога беше ми приятел.
Отлично описание на труднодостъпния бряг на Черно море, сега близо до границата с Турция, където някога траките, опитни войни и пирати спирали чуждите кораби.


Ето и как литературата се показва. Защо поезия, литература, култура? Това е реакция на човешкото към спейса. А каква е нашата реакция и как ние реализираме отвъдното пространство?


Тема № - 63 Коментар № - 6863 Петър А. Димитров - 2012-08-09 18:19:25
1  2  3  4  5 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:
 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 1980

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 3001

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 24904

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 122628

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 58939

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 13229

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 6198

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 166656

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 48149

 ЗА КАПИТАЛИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА
Коментари: 17 Прочитания: 30148

 
 
 

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Created and Powered by Studio IDA