ФОРУМ - АРХИВ

Светът и човекът според Платоновия диалог "Тимей"

ГEOPГИ ГОЧЕВ

Платон създава диалога „Тимей“ около 360-350 г. пр. Хр., може би скоро след като е създал „Софистът“, „Държавникът“ и „Филеб“. Изглежда, че „Тимей“ е бил замислен като част от поредица диалози. В началото на текста се казва, че разговорът, провеждащ се в къщата на атинянина Критий, продължава друг разговор от предишния ден, който се провел в къщата на Сократ. Там домакинът богато гостил своите приятели със слово за устройството на държавата, така че сега, когато той е техен гостенин, те трябва да организират на свой ред словесно пиршество за него. Уговорката за провеждането на беседата е направена в 27b-c. Първо Тимей, вещият в космологията гостенин от Локри, ще опише как са били създадени светът и човекът, после Критий ще поеме от него щафетата на словото и ще угости Сократ с разказ за древните жители на Атина и Атлантида. Предполага се, че гощавката трябвало да завърши със слово на четвъртия участник в диалога – Хермократ от Сиракуза. Навярно на него Платон бил отредил задачата да говори как хората, родени в настоящето, могат да създадат силна и щастлива държава подобна на древната Атина. Та ако би имала тази структура, поредицата от диалози би започвала с обсъждане на идеалната форма на държавно устройство и би завършвала кръгово с обсъждане на реалистичната, постижима форма на щастлив общностен живот. 

Смята се, че словото на Сократ, предшестващо беседата в „Тимей“, е стояло в основата на отделен диалог, впоследствие загубен за нас – може би някаква версия на текста, познат като „Държавата“. Донякъде осъществена се явява частта от плана, поверена на Критий. От една страна, налице е незавършеният диалог, озаглавен „Критий“. В него, както е обещал, атинянинът представя легендата за Атина и Атлантида. От друга страна обаче, той вече донякъде е направил това в самия „Тимей“ (20d и сл.). Там той разказва на събеседниците си, че като бил дете, неговият дядо Критий му разказвал приказката за Атина и Атлантида, която чул от поета Солон, който пък на свой ред я чул от жрец в Саис, когато пътешествал в Египет. Повдига се въпросът защо Платон е разказал в „Тимей“ мита, на който е планирал да посвети цял диалог? Най-вероятно той е започнал според плана си да пише диалога „Критий“, по-късно се е отказал да го довърши и е добавил легендата за Атина и Атлантида към началото на „Тимей“. Що се отнася, най-сетне, до предполагаемата роля на Хермократ в беседата, счита се, че Платон е имал идея да напише диалог, наречен на сиракузанина, но никога не го е започвал, а планът да развие в реалистична форма вече казаното от Сократ за държавните устройства, е изпълнил нашироко в последния си диалог „Закони“.

Така че от замислената беседа със сигурност е било осъществено единствено словото на Тимей. То се дели на три, сравнително равни по големина части. В първата част, от 27c до 48а, се описва създаването на Космоса от момента, в който богът Демиург изработва сферата на световната душа, до момента, в който поръчва на сътворените от него богове да създадат смъртните същества. Във втората част, от 48b до 69c, Тимей се връща назад в историята на Космоса и говори за това как е изглеждала Вселената преди появата на Демиурга и по какъв начин богът е въвел ред в нея. В третата част, от 69c до 92c, се разяснява устройството на смъртните родове. Тази трета част на текста се заема почти изцяло от пространно описание на това какво представлява човекът.

Тимей различава две фази в развитието на света: преди явяването на Демиурга и след неговата поява. Преди явяването на Демиурга Вселената съществувала, но била това, което подсказва нейното име, на гръцки to pan или букв. Всичкото – безреден сбор от всякакви неща („Тимей“, 52е-53b). Та Вселената стояла безформена и неподредена, и понеже съдържала много на брой нееднородни частици, отблъскващи се взаимно, цялата била пролазвана от вълни и разтрисана силно. Приличала на трескава. На огромно, разпенено море, чиято повърхност се гънела, без да има вятър. Тези движения обаче, на пръв поглед безредни и страшни, дали началото на някакъв ред във Вселената. Нещата, които тя съдържала, до този момент не били оформени като огън, въздух, вода и земя – основните елементи, с които по-късно щял да си послужи Демиургът, – но вече били топли или студени, тежки или леки. И тъкмо поради различните си качества те не само карали Вселената да се разтриса, ами реагирали на нейните движения по подобие на житните зърна, когато биват отсявани от пръстта и плявата в жътварското сито – разделяли се, носели се в различни посоки и отивали според теглото си на единия или другия край на съда.

Движението, каращо частиците да се отблъскват взаимно и предизвикващо бурните, отсяващи тръпки на Вселената, Тимей нарича „блуждаещата причина“ (to tēs planōmenēs eidos aitias, „Тимей“, 48b). Странна природа има тази сила. Понякога тя се проявява там, където се случва промяна без определен причинител и без ясна цел, и тогава прилича на необходимостта или самопородилата се принуда (на гр. anankē, „Тимей“, 48a). Друг път се проявява там, където са налице определен причинител и ясна цел, но резултатът от процеса на ставане и промяна не е сигурен. В този случай тя прилича на аморфната материя, т. нар. khōra, която подобно на кърмачка захранва и прави да израсне зародишът, оставен в нея от ума (50b и сл.). И трети път се проявява там, където някакво цяло, съставено от нееднородни елементи, е в състояние на вътрешно разделение. Тогава тя прилича на ирационалните желания, на бродещите копнежи, лишени от обект (91c-d), на несправедливостта и незнанието. Тя е може би тази, която подбужда незнаещия Сократ да обикаля по цял ден Атина и да търси знание („Апология“, 22а). Тя е може би тази, която кара демона Ерос да се скита от врата на врата и да търси красивото („Пир“, 203d). Понеже разбърква нещата, тя изглежда така, сякаш е напълно лишена от разум, но същевременно, понеже ги прави готови да приемат реда, изглежда така, сякаш притежава частица разум. Тя някак мисли, без да мисли. Не може да планира и създава цялостни творения по подобие на Демиурга, но като кара елементите, с които той ще твори, да проявяват своите различия, ги отсява и прави удобни за разбиране и употреба.

След това е явил Демиургът и като подчинил със своя ум блуждаещата причина, превърнал аморфната Вселена в kosmos, т.е. в подреден свят. Първо създал душата на света, наподобявайки вечните образци на нещата – ейдосите, и влагайки част от собствения си божествен ум в своето творение („Тимей“, 34b и сл.). За направата на световната душа той използвал в различни количества три материала – Същото (to auto), Различното (to heteron) и сплав от Същото и Различното, действаща като спойка между двата противоположни елемента. После превърнал отделените в ситото на Вселената частици, в които вече били заченати качествата на огъня, въздуха, водата и земята, в огън, въздух, вода и земя, и започнал да твори с тях. Облякъл душата с тяло от целия огън, целия въздух, цялата вода и цялата земя. Тяло обло, сферично, гладко, блестящо, съдържащо всичко и изпълващо всичко. Така оформено, тялото на света не приличало никак на човешкото тяло и Тимей не пропуска да ни направи намек за това. „Светът не се нуждаел от очи“, казва той (33c-34a), „понеже извън него не останало нищо за гледане, нито от уши, понеже не останало нищо за слушане. Не го е обграждал въздух, така че нямал нужда да диша, а също така не се нуждаел от никакъв орган, с който да приема храната, нито пък от орган, с който да я изхвърля, когато бъде смляна... Създателят е мислел, че не е било необходимо да снабди света с ръце, защото не е трябвало нито да хваща нещо, нито да се отбранява, нито пък с крака, нито пък изобщо с някакво средство за придвижване... От седемте движения той му определил такова, което подхождало на тялото му – най-сходното с ума и разума. Затова завъртял света на едно и също място около него самия, накарал го да се движи и върти еднообразно в кръг, не му дал останалите шест движения и така го запазил от блуждаене (aplanes apērgasato).“

Светът бил съотворен тъй, че да може да мисли и действа без чужда помощ. Той си бил самодостатъчен (autarkes). Така че човешкият род се появил в него повече за да допълни неговото многообразие и да участва в неговата динамика, отколкото за да му стане господар и стопанин. Съответно на по-маловажната задача, която трябвало да изпълнява, а и поради това, че трябвало да бъде смъртен, човекът бил създаден не от самия Демиург, а от помощници – от богове, които Демиургът сътворил безсмъртни, но не неунищожими („Тимей“, 41а и сл.). На тях той предал семена и нишки, съдържащи безсмъртие, и им поръчал да ги посадят и втъкат в смъртната материя (41c, 42d, 73c).

Какво се означава чрез тази промяна в начина на сътворяване? Какво всъщност се казва с това, че хората са плод не на действията на Демиурга – прецизни математически и инженерни действия – а на посяване, извършено от несъвършени богове – такива, които са заети колкото с грижата за своите създания, толкова и, както е известно от митологията, със сложните си взаимоотношения? В елинското мислене след времето на архаическата епоха земеделските дейности имат традиционно висок статут, тъй като стават символ на уседналия начин на живот. В случая обаче, изглежда, че Платон подчертава, посредством метафората на посяването, разликата, която се появява между образеца на създаваното и действително създаденото. Демиургът, който прави изчисления, лее, вае и стругова, гледа като към план или чертеж направо към вечните образци – ейдосите, и влага в своите творения много голямо сходство с тях. Той контролира целия процес на направа и не оставя място за действие на случайността. Самите тези творения впоследствие не проявяват никакво своеобразие, никакъв каприз – те са правилни копия на правилни схеми. Напротив, онзи, който засява, само донякъде може да следва образец и да контролира живота на посятото. Той знае в общи линии какво трябва да направи и как ще изглежда плодът на работата му, но не може да предвиди с точност нито резултата от всички външни обстоятелства между засяването на семето и цъфтежа, нито пък своеобразията, които растението ще прояви поради някаква вътрешна причина.

Така човекът получил по подобие на света две противостоящи си същности. Едната идва от смъртната природа и оставена да вземе преднина, тя може да превърне човека в нещо подобно на вкоренените в земята растения – живи същества без никаква мисъл за света и за себе си и поради това неспособни да действат, а само да се усукват и блуждаят около самите себе си и вътре в себе си („Тимей“, 77b-c). Другата същност израства от божественото семе (theion sperma), посято в човешкия ум (73c), и ако тя вземе преднина, може да превърне човека в „небесно растение“ (phyton ouranion, 90a), черпещо сила, знание и посока на израстване от местата, където са разположени боговете и ейдосите на нещата.

За разлика обаче от света, чиито две същности са противопоставени една след друга, двете същности на човека са противопоставени една до друга. В човешкото същество, от една страна, са вложени структура, ред и йерархия („Тимей“, 69c и сл.). Първо, то се дели на душа и тяло, като душата е по-ценна от тялото. Второ, душата се дели на три дяла. В главата има една безсмъртна душа, отъждествявана с ума; в гърдите има втора душа, смъртна, отъждествявана с гнева; в слабините има трета, също смъртна, отъждествявана с копнежите и желанията. Между тези дялове най-ценна е, разбира се, разумната душа, разположена в главата – своеобразен „акропол“ на тялото (70а), а най-маловажна, но най-взискателна душата, разположена в слабините – подобна на диво животно, привързано на ясла (70е). Съответно душата, разположена между главата и слабините, може да се проявява както като разумна, когато се гневи справедливо, така и като неразумна, когато изпитва гняв поради незадоволено телесно желание. И трето, тялото се дели на вътрешни и външни тъкани и органи със собствено устройство и определена от него функция.

Та човешкото същество изглежда устроено така, сякаш първо е минало през жътварското сито на Вселената и в резултат елементите, от които е трябвало да бъде съставено, са попаднали на съответните им места в съда, а после тези елементи са били оформени и свързани от божествения ум в органическа цялост, притежаваща свой образ. От друга страна обаче, частите на тази цялост, поради нееднородния си произход и състав, много често се противопоставят едни на други и воюват взаимно. Вследствие на постоянния вътрешен бунт, който пораждат, те разтрисат целия човек, заливат го в душата и тялото с вълни от „блуждаещи чувства и частици“ (planōmena pathēmata kai merē, „Тимей“, 88e), и го карат да боледува и да бъде нещастен. Ако Космосът, сътворен от Демиурга, не може да се върне назад към етапа, в който, под властта на блуждаещата причина, е представлявал разпиляна в себе си Вселена, то човекът всекидневно е заплашван от подобен регрес.

Какво решение на този проблем предлага Тимей? Човек, казва той, трябва да наблюдава хармониите и кръговратите на Вселената и да опознава как Демиургът е подчинил на ред нейните блуждаения („Тимей“, 47c, 90c-d). После трябва да прави своя ум подобен на божествения и посредством него да управлява и хармонизира вълните, идващи от тялото и смъртните дялове на душата. Блуждаещите движения в човека трябва да се оприличат на орбитите, по които се движат планетите, т.е. „блуждаещите звезди“ (astra planēta, 38c).

Тези идеални вътрешни орбити са всъщност функциите на ума (nous или phronēsis в текста). Тимей не изброява пряко кои са те, но неговите собствени разсъждения и описания дават достатъчно насока. Първо, умът трябва да може да разбира и извършва много сложни математически изчисления като например тези, с които Тимей представя пропорциите между частите на световната душа (35b-36d) или геометрическите форми на огъня, въздуха, водата и земята (53c и сл.). Второ, умът трябва да знае какъв е общият строеж на нещата – например, че виното, зехтинът, медът и киселините са направени чрез определени смесвания на вода и огън (60a-b) – а също и тяхната употреба – например, че плътта служи на тялото за защита от горещини и предпазване от студове, а също и като възглавница или „тепана тъкан“ в случай на падане (74b-c). Трето, понеже повечето породени в света неща са изменчиви и променливи, умът трябва да може да прави разлика между моментното качество, което нещото придобива, и трайната му същност, и съответно да знае кога да казва за него, че е „някакво такова“ (toiouton) и кога, че е „именно това“ (touto, 49d-e). Четвърто, умът трябва да познава образците на нещата и когато човек започне да върши каквото и да е, да не му позволява да се отделя от тях. Пето, умът трябва да различава и подрежда ценностно всички неща според степента на тяхната причастност към образците. И шесто, умът трябва да управлява процесите на промяна в нещата от началото до края.

Тимей прави чрез словото си блестяща демонстрация как трябва да работи човешкият ум. Гощавката, която той дава на Сократ, е всъщност интелектуално представление. Каквото и да се случва в къщата на Критий или около нея – изследователите на текста смятат, че разговорът става по време на най-големия атински празник Панатенеи (вж. 21а и 26е) – умът на Тимей е способен да го пропусне като маловажно или да го неутрализира. Философът не се разсейва от нищо в хода на своето дълго говорене, не се изморява, не провокира въпроси и критики, не блуждае. Словото му става подобно на световната сфера, изработена от Демиурга. То, първо, е изградено балансирано. Второ, то изпълва всичко, почти целия текст, и сякаш съдържа всичко. И трето, понеже не изпуска нито за миг управлението над темата, която разглежда, и постига в много голяма степен първоначалната задача, която си е поставило, то все едно кръжи около самото себе си.

Като че ли в името на тази демонстрация на неблуждаещия, идеален ум Платон съзнателно е написал диалог, в който диалогът почти изцяло липсва. Като форма словото на Тимей е всъщност монолог. Но, както твърди Богдан Богданов, диалогът се осъществява не само във формата на текста чрез пряката размяна на реплики между участниците в разговора, но и в пораждането на смисъла. А в „Тимей“ е налице основно противопоставяне между същностите, залегнали в устройството на света и човека. Противопоставянето обаче все още не е диалог. За да стане то диалог, противопоставящите се страни, независимо дали са хора или същности, трябва да се настанят заедно в нещо трето и да постигнат съгласие за него. Това трето, в което противопоставящите се природи на Същото и Различното се настаняват като свързани и помирени, е световната душа, изработена от Демиурга. Така тя става образец и символ на свързаност за всичко в света, в което Същото и Различното присъстват и водят спор. И най-вече за човека.

Така че сферичното слово на Тимей е и статично затворено в себе си, и същевременно вътрешно диалогично. То много наподобява мит по своята статично-динамична структура и действително самият Платон го е нарекъл с фразата „правдоподобен мит“ („Тимей“, eikōs mythos, 29d, 59c, 68d, 69d). Можем да почерпим повече за нейното значение от едно място в диалога „Федър“. Там Сократ обяснява на своя млад приятел, че само бог е способен да говори направо за божествените същности (в случая става дума за устройството на душата), докато човекът, който никога не ги е виждал или пък ги познава от мигновено зърване посредством ума, трябва да говори за тях с оприличаване (букв. „казвайки на какво приличат“, hō de eoikеn, 246a). Тъкмо по този начин говори почти навсякъде и Тимей, когато представя устройството на Вселената, Космоса и човека. Той ги представя (или репрезентира) като самите тях, като ги оприличава на едно или на друго.

За Платон е възможно да оприличи в диалога „Тимей“ всичко на всичко, тъй като философът вярва, че в света съществува обща структура на битието, към която всички неща, намиращи се на небето и земята, са причастни. Той, изглежда, освен това вярва, че колкото повече съществуващите неща са свързани с тази обща структура, т.е. колкото повече в тях се развива и изявява сродството им с цялото, толкова повече те стават самите себе си и толкова повече постигат щастието да имат своя същност. Тази вяра изобщо се проявява в слово по два различни начина. В единия случай отделните, реално съществуващи неща и техните действителни устройства и качества се представят неразличени от свързващата ги обща структура, и тогава може да се говори собствено за приказка или за мит (или, казано с литературен термин, за репрезентиращо презентиране, както е нарекъл тази функция на литературната реч Богдан Богданов). В другия случай отделните неща се представят посредством рефлексия върху самото мислене и говорене като различно съществуващи от свързващата ги обща структура, и тогава може да се говори собствено за аналитична реч. Може би Тимей нарича словото си „правдоподобен мит“, понеже то съвместява и двете описани проявления – и репрезентиращото презентиране на Космоса и човека, и анализа на тяхната структура.

* При подготовката на текста съм използвал превода на диалога „Тимей“, направен от Георги Михаилов (в т. 4 на Платоновите диалози). При цитирането обаче на няколко пъти съм се отклонявал от него. Цифрите и латинските букви след позоваване означават страницата и колоната в стандартните издания на старогръцкия текст. В анализа съм използвал тези на Богдан Богданов от текста „Какво е литература?“ и уводната част на текста „Любовта и любовният разказ в диалозите на Платон“, и двата публикувани на сайта на Богдан Богданов, в рубриката „Литература, поетика, литературна история“. В помощ ми бяха два филологически коментара към диалога: на А. Тейлър (1928 г.) и Ф. Корнфорд (1935 г.). Изображението към текста е на Джаксън Полък, „Number 8“, 1949, Neuberger Museum of Art.


 ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Сърдечни благопожелания, Професор Богданов!
От своеволния крайморски форумник-маркиз, но, смея да ги отправя - и от десетки ваши по-отдавнашни студенти.
Здраве и вдъхновение да Ви не оставят! Както и доброжелателно напътстващият, светло ироничен въздух, с който проветрявате творческите и житейските ни одаи.
Тема № - 67 Коментар № - 7058 Д. Карабахчиев - 2012-11-02 15:48:38
Сърдечно благодаря на Мария и Нинел за поздравлението. Но знаете, че ме тревожи друго - подвеждането от думи. Ето сега имам кирилица и мога да се изразявам по-смело. Пуснах думата "изобличавам" и двамина от вас я приеха буквално. Имаме за изобличаване много повече отколкото си представяте. Изобличаваме се за ценност, за която сме се заловили, без да усещаме, но също сме подвластни и на режима на говорене, който употребяваме. И той си върви със своите ценностни маркери. Научният режим на говорене ни полага, че е неутрален и че на него можем да сме искрени и точни. Но не е така. Искренността вътре в един режим на говорене е невъзможна. По-искрени и точни стават изказванията, когато се прекарват през повече режими на казване. Именно това става в литературните текстове. Още повече се подобрява режимът на истинността, когато се преминава от словесни към несловесни начини на изразяване. Човешката среда е богат ресурс от начини на казване и изразяване, които могат да се съчетават по неизброими начини и с неизброими наслагвания. Така че когато казваме нещо, е редно да го казваме с това съзнание - че то може, а и трябва да се каже и по друг начин, за да се провери истинността му. Оттук и невъзможността да има съвсем сигурни и постоянни истини. Когато казаното е прекалено общо, то много по-лесно звучи като вярно, но е вярно само защото е прекалено общо. Но, така или инае, и това, което казвам, ще придобие повече смисъл, ако успея например да го изпея и като ария в опера, която при това ще бъде на място в нейната фабула. И отново благодаря за честитенето.
Тема № - 67 Коментар № - 7057 Bogdan Bogdanov - 2012-11-02 15:45:11
Професор Богданов,
Надявам се, че и там далече ще имате един прекрасен второноемврийски ден!
Бъдете здрав!
Тема № - 67 Коментар № - 7056 Мария - 2012-11-02 11:16:42
И така, над всичко искам да напиша с леко сърце:

"Честит рожден ден, проф. Богданов! Нека надеждата, здравето и успехът да бъдат винаги с Вас, като частицата от Демиурга, която никога не ви е напускала!"
Тема № - 67 Коментар № - 7055 nkioseva - 2012-11-02 10:27:41
Горкият Морис,
искаш да внесеш ред в хаоса и да ни върнеш на правата линия. Доколкото ми е известно, "логиката" на Платон се отнася за това, което е в ума, а не до това, което е в реалността. Знам ли? Много от идеите на Платон са загубени във времето и то май точно през Ренесанса е започнало това загубване, когато са започнали да възприемат хората като равни индивидуалисти, но в инстументален и физически смисъл. Адам Смит говори за удивителното разделение на труда, но изглежда пропуска част от оригинала на платоновата идея за това, че разделението на труда трябва да става върху вродените дарби на хората, както мисля е при Платон. От тук, крачката която прави неговият продължител Маркс е малка - всички изобщо можем да сме равни в напълно инстументално-технологичен смисъл-имуществено, а крачката пък на болшевиките към превръщането на хората във "винтчета и бурмички" (по израза на разкаялия се болшевик Троцки) е съвсем съвсем малка.Така красивата и добра идея за равенството и индивидуализма е била обърната в ужасна и поробваща реалност.Т.е. нещата са се върнали в "пещерата" на Платон, хората са били оковани отново с лице към стената, от раждането си до смъртта си.
Ако вървим по "логиката " на Платон, аз не би трябвало да обръщам внимание на реалните форми на лошотията, а да си гледам идеалните форми на доброто, т.е. да си джаскам на компютъра мъдри мисли за доброто, идеалното, справедливото. Да не гледам как 35 хиляди души са оставени без препитание, как децата им поемат към българските селища в Испания, и как от резултатите от труда им ще се възползват групичка тарикати, които отново извращават една добра идея и я превръщат в нейната ужасна противоположност. Тук също има загуба от системата на Платон. Няма го царят-философ, който може да се нарече "коригиращата власт", и който директно се свързва с идеалните форми на доброто и справедливостта, и изглежда има такава могъща власт, че може да коригира всяка несправедливост и зло. А като го няма този ключов елемент - какво правим? Стоим и обръщаме внимание само на доброто, което е в представите ни, не обръщаме внимание на злото - неидеалните форми. И какво излиза? Излиза, че сме се самопревърнали в идеалните, доброволни затворници в пещерата, оковани, (както е по Платон), от детството до смъртта си, всяка част от нас е окована, и виждаме само реалната гола стена пред себе си, и нереални сенки по нея, които са при това въображаеми, грешим в дефинициите си за сенките и изобщо не знаем кое е лъжа, кое е истина, кое е добро, кое е зло. Тук идва една зловеща фигура на магестика-шаман. Идва иззад гърба шаман (и), който е доста глупав, злонамерен и безсъвестен, и ни казва неистини за сенките. Ние виждаме сянка на камък, а той ни казва - не дърво е. Ние не можем да видим реалността, мислим си, че виждаме това, което той ни казва. Той ни казва кое е добро и кое е зло, а всъщност ни лъже, или защото толкова му е акъла или пък .... защото той самият нищо не разпознава, но се прави, че разпознава и знае, а няма кой да го коригира, защото той се прави на истината от последна инстенция - на Демиургът! (Образът на шамана "прилагам" от една реклама за "евтин кредит").
Т.е. излиза, че сме се върнали там, от където в еволюцята си е трябвало да избягаме към свободата - пак сме на точка 0 - оковани в пещерата. Демиургът го няма но Появяват се пророците и шаманите. Един пророк (после изгонен, като всички пророци и шамани до сега) ще каже. "Демиургът е пролетариатът, който няма какво да губи освен оковите си!" Добре е чел Маркс, Платона....Даже е използвал неговия сюжет...с оковите.
Мисля, че нещо много важно, важно ключово - свързващо звено от Платоновите идеи е изгубено във времето. Точно тук.
Но и други шамано-пророци са чели добре Платон. Те са предпочели така и така да не дават нов образ на Демиург, поради мързел или "простата" причина, че всички демиурзи повече или по-малко до този момент са се провалили или са им намерени контра-демиурзи. Цялата медийна индустрия, интернета, е създаване на нереални, наричани (забележете) виртуални (сиреч "като истински - като реални"!) сенки. Това е просто подмяна на реалността със сенки, тотална при това. Една огромна пещера, която ни обгръща отвсякъде и не само това - не само отвън, но и отвътре...
И какво излиза, вече имаме управление, което е тотално (не само тоталитано) но .... без идеология. Управление със заклинания като "демокрация", "свобода", "човешки права", "солидарност", "законност".... Имаме си и заклинатели-шамани, и временни пророченца, които ни сочат с пръст от виртуалната реалност и ни казват - не мърдай от оковите. Защото ще те посоча с пръст и ще изрека заклинание към теб (като напр: "фашист", "националист", "комунист", "ксенофоб", "антихрист" и какъвто си искам) и всички ще мислят, че аз съм прав, а ти може да не си такъв, да със сигурност не си такъв, но какво ми пука, това ми е шаманската работа и си я върша без угризения на съвестта, (защото виртуалния шаман съвест няма, той е сянка като всичко останало). Реалността е напълно изгубена. Независимостта на науката също е умишлено унищожена, с което науката и научния метод - също. На шамана магесник не му трябва наука, тя му пречи. Защото заклинанията не почиват на наука и тя трябва да се премахне отвсякъде. Тя подкопава вярата в шаманизмо-магьосничеството. Всъщност наука няма, няма научни методи, няма научна общност, няма кой да каже, че това са всъщност сенки и лъжи, и шаманът е сянка и страхът е нереален и дори оковите са нереални....
Да, оковите са само мислими и пред свободата няма пречки. .... Напълно в духа на Платон, не мислите ли? Дали царят-философ, демиургът, който би трябвало също да е идеален, т.е. да не съществува реално, но да е истински иеален, е .... толкова глупав, по-глупав от глупавия шаман-заклинател от тв-екрана, че да не е провидял начина на освобждаване на доброто, което е самия той, което е същността на демиурга по Платон - Доброто?
Та да се върнем към реалността днес, "която не съществува". Как мислите, България е 7,5 млн. души. Не мислите ли, че държава с толкова хора, не може да тръгне по пътя на справедливостта, разума, благоденствието и свободата за 7,5 дни?
Ваша светлост - да Роб Грей е шотландец, аз не съм и нямам общо с пернишко, където се твърди, че били резидирали келтите, (което е абсурд според мен, но така твърдят историците). Това, че ви звуча като Роб, а всъщност наистина звуча като него, е чист изоморфизъм (проблем въху който работя в момента при организаците) Заприличала съм на него. Но ако само го чуете! Гони всякакви магестници, шамани и лъже-еколози....с наука и с непреклонност. И не е само той. Има я страховитата проф. Адамс от Мелбърн, прекрасния Карлос Ларинага-Гонзалес от Бургос, амазонката Ян Бебингтън, също от Шотландия .... На мрежата на заклинанията се противопоставя една, изпълзяваща от мрака на пещерата и създаваща реални контра-мрежи, истинска реалност. Това са хората, в които са скрити атомите от Демиурга. Надежда има.
Тема № - 67 Коментар № - 7054 nkioseva - 2012-11-02 10:17:03
Знаем, че прекосявайки и отсядайки за няколко десетилетия, сигурно келтите са оставили по нашите земи гайдата. Днес, независимо един друг, уважаема доцент Кьосева, изкарахме по една сродна мелодия. Вашата, наистина, по келтски смела и обземаща. Аплодирам я с пълно сърце!
А истината, уважаеми Морис, търсещи и неотказали се от откритото споделяне приятели, по логическия или съзерцателния начин, си струва да я преследваме и ловуваме. Докато дружинки от ловци-управленци кръстосват със скъпи джипове и карабини из горските ни дебри. Може пък да променим това-онова в социума.
Получих още един по-смислен ден. Благодаря ви!
Тема № - 67 Коментар № - 7053 Д. Карабахчиев - 2012-11-01 20:16:14
Честит празник!

Разговорът за истината, който наченах, кривна към икономиката. Това не е неочаквано, тъй като икономиката, парите са конкретзация на темата за истината. Не само понеже има фалшиви и истински пари, а и защото е трудност отношението между истинния живот и икономическя свят.

Съвсем естествено разговорът за истината се свърза с логиката, тъй като тя е поле за изледване и удостоверяване на истината. Закономерно бе засегната логиката на Аристотел, без когото едва ли би имало логика. Трудно ми е обаче да преценя доколко логиката има връзка с истината в Платоновия смисъл на думата. Платон ми изглежда анти-логичен, анти-Аристотел. За него като истината не е толкова обект на процедура на изследване, на откриване и формулиране, колкото на приобщаване към един изначално истинен свят на чистите форми и смисли, от който ние самите сме част.

Така че имаме два подхода към истината. Единият е по-близък до нас. Това е пътят на логиката, на метода. Другият, който вече ни е доста чужд, е пътят на проникването в едно изначално съществуващо истинно положение на нещата, с което имаме поначало връзка.

Това е всъщност и моето допълнение към интересния коментар на Георги на истината у Платон. Гърците утвърждават два модела на истината, които се втъкават в нашата европейска история - логиката (Аристотел) и съзерцанието (Платон). Единият - логиката - показва опосредствано отношение на човека към света, отношение, което преминава през мисълта, езика, правилото. Другият - Платоновият - се насочва неопосредстваното изначално съответствие между човека и света.
Тема № - 67 Коментар № - 7052 Морис Фадел - 2012-11-01 18:04:31
Вчера обещах да се поясня с още малко. Но и аз като Вас, доцент Кьосева, се поразмислих за собствения си начин на мислене. Днес ни е отново и Денят на будителите, та ми потреперва и гласецът, и гражданската „козинка” от само-питането: с какво благонравно деятелство съм показал, че признавам и съм следвал някак безкористното им духовно и народностно завещание?...И ми зейва една пустота и срамуваща се немощ в душичката.
За да се облекча от това състояние, ще си позволя поредно антрефиле, на фона на тази „по-тясна”, но увлекателно дидактична дискусия. С извинение и колегиална благодарност към постигнатото от Георги Гочев и другите преподаватели с нея! Казвал съм, блазе на днешните студенти. Едно време се изчаквахме за някоя книга или разменяхме записки, сякаш се вършеше някаква нелегално-подривна завера.
Аз пък днес кликнах тук-там и добих първоначална представа за екологичното счетоводство. И ще кажа, че съм много впечатлен от значимостта и наложителността на обръщането на икономическото планиране и практика в това направление. И че български учени работят за това, колкото и съотносително малък да е стопанският капацитет на страната ни. Права сте, г-жа Кьосева, не връщане към примитивна и самодостатъчна ойкономия, а умно прогнозиране и хармонизиране на материалните, финансовите, трудовите и пазарните фактори и ресурси в социален и екологичен смисъл би помогнало именно в сегашната икономическа разпътица. Може би и на собствената ни, най-малка в ЕС, икономика.
В тази връзка ще дам няколко примерчета от мои по-стари и по-пресни наблюдения. Онзи ден ви разгърнах страничка от хабитата на рекламно-печатния бизнес у нас. Сега ще допълня, че наред с неравния финансов старт, с който се зароди и „процъфтя” този бранш, там ярко се прояви и типична социално-екологична несъразмерност. Считащ се за лек и бързоликвиден като инвестиции, този занаят бе подхванат от маса ентусиасти. Накупи се нова или секънд хенд скъпа специализирана техника, лъскави офиси и производствени помещения глътнаха сериозни кредити. Е, отвориха се малко работни места, повечето смешно заплатени, поради всеобща ниска квалификация, съмнително качество и производителност. Оказа се, че машините, особено докато бяхме на офсет печат, не могат да работят с натискане на копче, а искат много сериозна квалификация. То и с дигиталната техника после – плотери, рутери и прочие, нещата горе-долу седят по същия начин. Да не говорим за всяко залагане на рекламен или печатен продукт, където първо трябва да измисли и проектира, и за всяко финализиране, където пък трябва ръчичка да пипне и донагласи тънкости…Голяма битка беше, братя, голямо стълпотворение. На всеки ъгъл кажи-речи, до всяка аптека, понеже известно ви е – и те се нароиха като гъби, имаше рекламна агенция. Че и завист, интриги, до бой стигахме за клиенти…Те пък едни клиенти, други ентусиасти, решили да забогатеят кой с магазинче, кой с ресторантче. Тяхната работа и тя даде назад с времето и кризата…И тъй-тъй, опразнихме един по един чаршията. Засега поостават предимно аптеките. А ние, рекламистите-крушенци, ненамерили по-редовна и доходна ниша, като застраховането или консултантството по европроекти, примерно, сме им клиентела. Защото, ако не сте чували, този занаят /според изследвания/ се нареждал между най-инфарктните…Моята е лесна, ей го, някоя друга година, и ако успявам да си внасям редовно осигуровките, ще хвана заветната пенсийка от поне сто евро. Ами млади хора, някои баш за тая тънка и творческа работа, фалираха, на мнозина банките им продадоха и ипотекираните жилища. Потънаха в ранна и незаслужена депресивност. Някои ме подпитват, нали ви казах, мръднах и аз преди време из Европата, дали ще се намери работа за тях по тия краища. За да не ги заблуждавам, казвам им, че там такава раздробена и „на катове” рекламна активност не видях. Не че нямат магазини и това-онова хората, но табелите им са по-малко и по-невзрачни от нашите…Както и колите им са повечето малолитражни, и бензиностанциите им по-нарядко. И застрахователите, и мобилните оператори, и банковите клонове. И кафенетата…Много са им, сигурен съм за Уелс, овцете, кравите и конете. Ако успеете да ги изброите, пътувайки по асфалтирани пътчета /по които за десетина дни успях да видя две дупки, и едната я оправяше млад мъж с напълно съоръжено за целта камионче/ по протежение на 50 км., иззад безкрайния жив плет и каменни стеници, оградили свещена частна земя в безбройни парцели, сигурно ще са повече, отколкото ние сме оставили по всичките си буренясали поля и баири…И те са в криза, но поне месо и вълна няма да им се наложи да купуват отвън…Консервативна им британско-келтска селска история. А от кои времена още овцете уж изяждали хората по тия места. У нас преди години пък имаше теория, че козите и овцете ще изядат горите и къра. И веднага се взеха мерки за поголовното им унищожение. Там обаче, както знаете, има и много университети. Подозирам, и те да са допринесли с нещо за запазването на британската овча идилия.
Такива социално-екологични мисли и съображения ме сполетяха в този хубав български ден. И ви ги пращам, макар да са доста встрани от Платон. Знам ли.
Тема № - 67 Коментар № - 7051 Д. Карабахчиев - 2012-11-01 17:32:08
Към Маркиза = Първи опита за разобличаване на собственото ми мислене.
Ваша светлост, категорично има нужда да приложа "разобличаването", по повод на вашия отговор, защото е полезно и приложимо към него. Но не е просто...и това е първото, което ме разобличава...
Отговорих ви така линейно-отривисто, защото си помислих, че ме обвинявате, както ме обвиняват непрекъснато много хора, че с екологичното счетоводство искам да докарам хората до пещерната епоха, да им взема хляба и пр. Ядосах се, че може би и вие го правите, с текста си за киниците и дрипите на горделивеца. Ядосах се, защото първо е несправедливо това обвинение и към мен и към екологичните счетоводители, и към самата наука, и второ, защото не очаквах и вие да не знаете, че това обвинение е несправедливо и не почива на истината. Трето-защото текстът ви съвпадна със събитията от тези дни, в които лъже-еколози искат да закрият добивните и преработващите предприятия в България.....???? !!!!
Тук стигам до реалността-мислимата от мен, обективната някъде (в еволюиралите в истината общества) и извратената тук - еволюиралото в лъжата пред-общество в България.
Така "реалностите" се пресякоха и се получи несправедливост оформена в четвърта реалност - на линейно-отривистия ми текст, който е още една реалност.
Наистина не е просто и се получиха доста реалности. Всичко това е объркващо, но и поясняващо. Получава се!
Та първата реалност - обективната някъде в еволюиралите в истината общества. Проф. Грей, създателят на екологичното счетоводство, беше удостоен през 2009 г. с Ордена на Британската империя за това, че е създал екологичното счетоводство и го е приложил в Британската империя за нейното благо. Той е моят учител и аз "прилагам" тук, както казва проф. Богданов, авторитета му, и пренесения върху мен негов авторитет. Той не е горделив и не иска хората да се върнат в пещерите. Иначе кралицата на тази консумативна империя не би го направила кавалер на най-висок знак на признание. Той не е горделив, защото през 2010 г, тъкмо закичен от Нейно Величество с Ордена на британската империя, на коляно ми показваше как се пишат няколко думи, на които бях сгрешила правописа...Той не е закрил британската добивна и преработваща промишленост никъде!
Не това е целта на създадената от него наука. Той беше първият който предупреди за зеленото пране, социалното пране, устойчивото пране. Тази перална машина обаче е релност друга - в България, тук и сега! Лъже-граждани, лъже-еколози, лъже-борци, лъже - учени, анти-устойчивото развитие в коалиции "за устойчиво развитие", искат да изхвърлят на улицата 35 хиляди души на улицата. Просто, (а не трябваше така просто и първично-навично), помислих, че ме слагате в тази перална машина, което е висша степен несправедливост откъм обективната реалност на екологичното счетоводство, неговото прилагане, резултати и цели, но пък обективна друга реалност - в България.
Тук отбелязвам, че от гледна точка на устойчивата, социалната и екологичната отчетност, които проф. Грей, заради многото видове washing-i интегрира в една отчетност, тези български предприятия не само не бива да се ликвидират, а те трябва да получат около 65 % намаляване на данъчната тежест (според обективната реалност напр. в Австралия) и да продължат да се развиват икономически, финансово, социално и екологично устойчиво, да разширяват производството и броя на надниците, които дават- защото могат и имат правото, моралното право да го направят. Според друга, по-близка, европейска, реалност, тези български предприятия, някои от които водят екологична отчетност и са спестили доказано въглеродни квоти, имат право да продават и получат приходи от тях.
Тук идва още една реалност - на наследяването. Кой наследява квотите, т.е.печалбите, ако се закрият предприятията? Няма вакуум!
И тук дойде още една - на циничната, неморалната, безумната печалба, за сметка на хиляди и хиляди съдби и животи, за сметка на устойчивостта като цяло на българското стопанство, което и без друго едва-едва се крепи.
Има хора, и това е тяхната реалност, от която не могат да се измъкнат, които не са се посвенили да извратят до такава степен наука, идея, практика и процедура, да зачеркнат съдбата на хиляди хора, за да получат печалба, дива и необуздана печалба.
Не, ние екологичните счетоводители, не искаме колиба и скъсано наметало за хората. Искат го "диваците на печалбата" на всяка цена, на кречеталния либерален индивидуален икономически егоизъм. Те са именно диваците и запращат хората в пещерите или в емиграция, защото не им оставят избор. Не сме ние.Ние искаме печалба върху съпричастност към околна среда, ближния ни и неродените поколения, разум и съвест, отговорност,кооперативност, нови технологии, каквито се създават по света, където няма такива "учени", "еколози" и "радетели на устойчивото развитие". Такива, каквито човечеството дори не си е въобразявало. Скромната ми персона помогна на 4 български фирми от среден мащаб, да направят устойчивата си отчетност, не да ги закривам, а за да се развиват, за да имат морална печалба, за да има работа за хората, не за да ги закривам..
Вижте колко разобличени реалности в мисленето ми. При това, наистина не е просто.
Да, Ваша Светлост, аз съм от страната на губещите неморалната печалба, защото тя ме отвращава, и ще бъда винаги на страната на тези "губещи". Защото, както казва проф. Богданов, има норми, които ме възпират. Те са вродени, възпитани и задържащи. Не мога, защото имам точно тези въздържащи норми, да запуша с всички безогледни средства, и с тялото си дори, както го направиха и правят някои, каналите на благоденствие на обществото и неродените му деца, за да потекат те само и единствено към мен, за да си получа егоистичното, индивидуално благоденствие, наричано либерално и дори наричано капиталистическо, както ме учи неокласическата теория, без да мисля какво се случва вън от личното ми благоденствие. Това не ме прави нито комунист, нито социалист, нито анархист, нито наивник и глупак, и всеки който изрече обратното не само ще нарека користен лъжец, но ще го докажа и доказвам, без да ми омръзне.
Та май пак се ядосах от тази Лема на Лобачевски с реалностите, но Ваша Светлост не бива да ме кори. Разни реалности, разни хора, разни начини на мислене. Този метод на проф. Богданов на саморазобличаване на собственото мислене е много полезен. Мисля дори - дава свръх- сила, тази на свръх-критичното мислене.
Тема № - 67 Коментар № - 7050 nkioseva - 2012-11-01 16:38:29
Здравейте скъпи проф. Богданов!След като размислих, нямам да кажа друго, освен това, че сте напълно прав. Благодаря, защото познаването на начина на собственото мислене и неговото разобличаване, е нова тема за мен, както разбрахте. Предпочитам да не сте толкова далече, но ще чакам да се върнете, търпеливо.
Тема № - 67 Коментар № - 7049 nkioseva - 2012-11-01 09:04:14
1  2  3  4  5 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:
 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 1990

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 3001

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 24904

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 122628

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 58939

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 13229

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 6198

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 166656

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 48149

 ЗА КАПИТАЛИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА
Коментари: 17 Прочитания: 30148

 
 
 

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Created and Powered by Studio IDA