ТЕОРЕТИЧНИ ЕСЕТА И СТУДИИ - АРХИВ

Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма

БОГДАН БОГДАНОВ
       
Моето експозе засяга две теми - 1. връзката между Кукерските игри на Сирни понеделник и древните празници на Дионис, и 2. възможността в кукерския карнавал да се търси първобитната театралност, от която са се развили атическият театър и драма. Двата въпроса попадат във връзка поради утвърдената идея, че атическият театър и драма произлизат от Дионисовите празници. Оттук и възможността, ако тези празници и Кукерските игри имат родство, да се постулира исторически континюитет между тях и атическия театър и драма.

Отношението на Кукерските игри и Дионисовите празници се разглежда научно по два основни начина - исторически  прoизходно, в смисъл, че се вярва, че едното предхожда другото в някакво развитие, и типологически - в смисъл, че се смята, че Кукерските игри и някои празници на Дионис са независими реализации на подобен тип народна театралност. Днес никой не поддържа крайната историческа теза, че Кукерските игри произхождат от елинските Дионисови празници. Историческото и типологическото виждане по-скоро се съчетават, като се вярва, че кукерството е старинен ритуал, свидетелстващ за един дионисизъм, по-архаичен и по-автентичен от елинския, особено пък в сравнение с неговата проява в атическата драма. 

Нещата се усложняват от неясните граници на наблюдаваното явление. Ако кукерството е свидетелство за древния тракийски дионисизъм, се повдига въпросът, какво отношение има дионисизмът към сурвакарството и нестинарството, другите два календарни празника, които попадат в общ комплекс с кукерството като поредица от празници. Те също ли са останки на древното дионисово празнуване по нашите земи, или принадлежат на по-широка категория от празници? Това важи и за древния елински ареал. И там много от нещата, които се вършат за Дионис, се вършат и на празниците на други божества. Така че ако ни интересуват не едни или други отделни елементи, а се питаме за цялостния тип на празника, който се застъпва в кукерството, се налага опората на термин с по-широк обсег  от дионисизма.

Така е станало в книгата на Стоян Райчевски и Валерия Фол "Кукерът без маска" (1993). Като изследват Странджанския ареал на кукерството, те характеризират широко явлението и говорят за мистерийния характер на кукерските ритуали. Авторите вярват, че този празник е бил под патронажа на тракийския Дионис, вероятно Загрей, както се доказва от Александър Фол. Естествено не е без значение кой е и как се е наричал патронът на това празнуване. Но като се има предвид, че между празниците като система от ритуали и боговете, за които са те, връзката е винаги разхлабена и двете страни продуктивно не съвпадат, проблемът е самото кукерско празнуване, историческото и типологическото му съдържание. 

Твърдението, че Кукерските игри са мистериален празник, а не карнавал, е несъмнено правилно. Същевременно е редно да се запитаме за кои игри важи то - за онези в старото време, чиято система на живот е предполагала мистерийното празнуване, или и за съвременните, които  са може би мистерия на вид, но не и като функция. 

В статия, занимаваща се с описание на научната литература върху кукерството (на W.Puchner: Balkan Studies, 1983), е показано по отличен начин колко непоследователни и разноречиви  са научните твърдения по този въпрос поради недоброто познаване на емпиричния материал и на изследванията от Балканите. Същата статия убеждава и в друго - че разноречията по въпроса за характера на кукерството се дължат на различното разбиране на изследователите за значението на определени основни термини на анализа. Именно такъв термин е мистерия. Ще си позволя да го коментирам с оглед на въпроса в какъв смисъл Кукерските игри са в основата си мистериален празник.

Нужно е да се напомни, че съществуват два основни типа мистерия. По-ранният тип представлява празнуване и посвещаване на някаква органична общност, определена на основата на възраст, производствено обединение или територия. В по-късния тип, свързан произходно с първия, субект на празнуването и посвещаването е отделният човек, а сюжетът на празнуването се върти около неговото отвъдно. Елевзинските мистерии са най-добрият пример за този втори тип. Връзката между двата типа е в това, че и при мистерията, в която субект е еднородна група от хора, празнуващата общност е комунисна - индивидите са в ситуация на празнично равенство или се третират като членове на голямо отворено към вътрешната и външната природа семейство.  

По всичко личи, че съвременните Кукерски игри са развити на основата на стара общностна мистерия, в която, както е обичайно при подобно празнуване, съдържанията на засяването, жъненето, меленето на зърното се преплитат с образите на съвокуплението, раждането, сватбата и смъртта. Можем да различим в тези два реда от значения и други кодове. Същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко  значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго. Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото,  коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото.

Като време за вписване в целостта на света мистерийният празник може да развие и космогонични теми, както внушава това за кукерството Валерия Фол в "Кукерът без  маска". Въпросът е дали подобни теми остават на равнището на образите, или се засягат и съдържателно. За да се каже това, е нужно да се вчетем в "текста" на определено реално празнуване. Защото описаният тип на т.нар. общностна мистерия се разминава с  конкретните реализации.  Един празник може да бъде мистериален по вид, но не и по функция. Такъв е и случаят с  Градските Дионисии в Атина.

Подхождайки типологично към Кукерските игри на Сирни понеделник като към мистериален празник, разполагаме с богат материал за сравнение - и жив, можем да се обърнем към различни варианти на кукерство, а и към подобни празнувания като нестинарството. Разполагаме и с "мъртъв" материал за сравнение, ако се вчетем в изворите за древните Дионисови празници, някои от които са с изразен мистериален характер, и вземем предвид елементи от други мистериални празници в елинския ареал.

Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания. Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".

Именно за празника на този Дионис се смята, че е най-близък до предполаганите тракийски празници, които лежат в основата на кукерството. За съжаление за Агриониите разполагаме по-скоро с литературни отколкото с етнографски сведения. Но тъй като между тях и атинските Ленеи очевидно има връзка и разполагаме със сведения с етнографска стойност за Ленеите и свързаните с тях Антестерии, сравнението на тези два атински празника с кукерството може да помогне за по-сигурното очертаване на типологическата рамка на коментираното мистериално празнуване.  

Ще обърна внимание на отделни мотиви от сценария на Кукерските игри, които допускат паралел с атинските Ленеи и Антестерии. Що се отнася до покриването с кожи и животински гугли, както и до тирса и кожения или дървения фалос, които се откриват и при кукерите, и при Дионисовите спътници, паралелите говорят за сигурно типологическо сродство. Въпросът е какъв е характерът на това смесване на човешко и животинско в двата празника. Такава ли е функцията на идващите по време на празника чудовищни предци, иначе вредителни духове, които обикалят къщите, да осигурят парадоксално доброто на плодородието и плодовитостта?  Дали разполагаме с паралел за това в атинските Антестерии, по време на които се посрещат и прогонват такива духове, като същевременно се мажат врати с вар и се дъвче бял трън за прочистване?

Друг възможен паралел е между порастващото бебе от кошницата на бабата, което иска жена, в Кукерското представление и тайнството пред бога с маска в храма на Дионис, извършвано от царицата (basilinna) на Антестериите, когато богът оживява и пожелава жена, както предполага В.Буркерт (W.Burkert. Griechische Religion, 1977). Очевидно и на двете места става дума за свещена сватба, независмо че в Антестериите тя е мистериен акт, докато в Кукерските игри това е като че ли профанно снижена. Друг сравним елемент е подскачането и клатенето на кукерите. Откриваме го изпълнявано по подобен начин на третия ден на Антестериите като клатeнe, люлеене и издигане високо (т.нар. aiora) с очистителна цел.

Не по-малко моменти от Кукерските игри намират сигурен паралел в други древни атински празници с мистериен характер. Такъв е случаят с кошницата на бабата, която носи в нея бебе.  Несъмнено той може да се свърже с т.нар. cista mystica, каквато откриване на празникa Арефории в Атина - две атински момичета, преживели цяла година на Акропола, отнасят нещо в кошница в място, посветено на Афродита. Знаем по един мит, че това е детето змей Ерихтоний. Дете, фалос или друго, отнасяното е тайно и не бива да се гледа.

Добър паралел с кукерството откриваме и в атинските Буфонии, силно театрализирания празник на принасянето нa бича жертва, в чийто край убитият бик  се възстановява, като кожата му се опъва на скеле пред едно рало. Имаме пред очи остатък от древна земеделска мистерия очевидно сродна с нашето кукерство. По подобен начин можем да привлечем и атинските Кронии, празника на обърнатите стойности, на който между другото освободените от всекидневната си тегоба роби обикалят с шум и викове града.

Голяма част от тези паралели са установени и коментирани. Първата задача е те да се съберат и да се реконструира сценарият на общия тип мистериално празнуване, около който се въртят и игрите по нашите земи, и древните елински празници. При което не бива да се забравя, че типът е идеално положение, което не е реализирано пълно в никое конкретно празнуване. Сценарият гола схема е проявен и като един вид история, която се върти около зачеване, раждане, сватба, стълкновение с противници, посвещаване във важни действия от божества и смърт. Същият сценарий може да се открие и в текстовете на "Веда Словена".

Втората задача е да се формулира разликата между елинските празници и съвременните фолклорни празнувания като кукерството и нестинарството. Докато елинските празници принадлежат на цикъл от празнувания с развита йерархия, фолклорните празнувания с театрален характер са битовизирани и отворени към съвременното селско битие. По парадоксален начин те пазят първичния си празничен синкретизъм - като неразличаването на божество, герой и жрец и струпването на всички възможни празнични функции в материята на един празник.

Кукерските игри се държат като изключителен и единствен празник. Докато в системата на атинските празници, иначе в същият сценарий, са ясно противопоставени празнуването с тайнство, което се грижи за старите земеделски общности и семейството, и новите календарни празници без тайнство, чиято основна грижа е поддържането на една или друга обществена голяма общност. Тази циклизация е усилила мистерийния елемент в празнуването с тайнство и го е превърнала в мистерия и на свой ред е откъснала театралния момент от тайнството и го е превърнала в театър в големия календарен празник. Така кошницата на празника Арефории е трябвало да бъде покрита и затворена за погледа, а, от друга страна, театралната среда на фолклорното общуване, влязло в обществения календарен празник,  е станала статична и се е разделила на възприемаща публика и играеща трупа.

Атическият театър и драма не възникват пряко от Дионисовото празнуване, а от неговия материал и от определени условия на празнично циклизиране, на йерархия от селско и градско празнуване. На стария селски празник се изявяват малките традиционни общности в една мистерия на сродяване на човешката група с природната стихия. Тази мистерия не различава участници и публика и в нейния сценарий трагедията на убития от неговите съселяни Икарий не се разбира драматично на две нива като нещо отнасящо се и за отделния човек, и за голямата общност на гражданите на полиса. Историята не се усложнява от допълнителен смисъл. Грижата да остава винаги една и съща я слива със самото празнуване, което е действителният й текст, докато тя му служи само като поддържаща го схема. Подобен е случаят и с кукерският сценарий.

На новия празник на Дионис в Атина плацовете на публиката и на представянето са разделени. Което не е без връзка с факта, че представяното се отнася двойно до някакво важно минало, но и до едно настояще. Представяното на сцената е празнично и извънвременно, но по особен начин и тукашно, и сегашно. И в двата си жанра на трагедия и комедия атическата драма е словесен механизъм за осъществяване на компромиси. Преди всичко между един селски народ, който живее в малки общности и няма друга грижа освен изхранването и добрите отношения с предците и отвъдните сили, и една вече градска общност, която има проблеми с вътрешното си консолидиране. Като стария фолклорен празник драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество. Тя вече разполага с, така да се каже, сетиво за различаване на едното от другото.

В този смисъл неразличаването на старо и ново и оставането при сценария, който маркира само екземплярното време на ритуала и не се отнася към някакво настояще, не води до драма. Драмата в Атина е породена от разслояването на времена и гледни точки. Тя е революционно, а не еволюционно явление и в този смисъл не може да се твърди, че е възникнала от Дионисовите празници. Атическата драма е типична проява на започващата в древната Атина "модерна" култура. 

От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България. Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма. Освен ако не сметнем, че театралните творби на Йордан Радичков не са по някакъв начин документ за резултата от подобно взимодействие между народната и градската култура в съвременна България.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Росица е написал чудесен текст! Чете се и се препрочита с удоволствие и разбиране за темата, която тя познава и споделя с усет и знание с нас тука във Форума за да продължим да говорим за текста на проф. Богданов. Но повдигнатият въпрос за ролите на мъжкото и женското в празниците, ритуалите и традиционното общество не е лесен за обсъждане. Той като че ли е мистериален въпрос. Проф. Богданов го нарича не въпрос, а “спирания“, полезни и красиви, но спирания на разбирането с положения, които се смятат за природно дадени. Защото и тука идва нещо наистина много красиво и така на място казано:

„РАЗБИРАНЕТО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПОЛ. ... НО РЕАЛНИТЕ МЪЖЕ И ЖЕНИ СА РАЗМЕСТЕНИ, ВСИЧКИ ПО СВОЙ СОБСТВЕН НАЧИН“

Върнах се да препрочета тези думи и ми идват на ум толкова много неща, а в същото време ми се иска да замълча и да не кажа нищо повече.

***

Това, което навремето за пръв път ме впечатли в песните на Джон Ленън, е начина, по който той гледа, говори, чуства и изразява своята идея за жената и за женското:

Woman I know you understand
The little child inside the man...

Съществували някаква теория, книга, учебник или нещо подобно как жената да разбере това дете, което не само живее, но чувства, диша, говори, иска, плаче и постоянно търси разбиране в мъжа; този мъж с набола брада и години задминали пубертета, но който не говори за това малко дете, което носи в себе си, но очаква жената да го разбира, да го разбира дори, когато той не разбира какво разбира?

Още една песен от Джон. От един път ще разберете защо има място в този разговор тук и точно сега:

http://www.youtube.com/watch?v=P8b7OUZhK7s&feature=related
Тема № - 32 Коментар № - 2995 Aneta de la Mar - 2010-10-10 20:07:24
От кратките коментари на Крадла ме пронизва сърцето. От дългите коментари на Леля ми се завива свят. От отговорите на проф. Богданов получавам цялостта на света. Веселина каза, че сядането върху ръцете може да се представи като мълчание. Така е. Не само при мъжете е така. Харизмата може да говори и без думи и ръце. Нека отделим повече време за отделния човек и любовта. Те вероятно имат смисъл и за цялото човечество. А въпросът ми е

Какво става?
Тема № - 32 Коментар № - 2994 Истинският Сократ - 2010-10-10 20:04:24
За мен най-страшната книга на професор Богданов е "Мит и литература", защото освен с отношението мит и литература и всички произлезли от тях неща, тя се занимава и с нивото на научната реч като тема. Има една много интересна глава (или по скоро 2 странички), например, в която, са цитирани метатекстовете и въобще е много интересна като конструкция. Тя обаче е и много важна именно във връзка с теорията за устността и литературата, която не може да стане литература. Та там по отношение на трагедията се казва следното нещо - за което се сещам заради коментара на ГГ, който поставя едно срещу друго бягството на текста от теснотията на жанра, и същевременното използване на формули от епоса (и лириката - казва ГГ), поетически размери, еднотипни структури:

"Независимо че по различни начини се измъква от пряката си зависимост от жанровия тип, отделното произведение всъщност го повтаря, представяйки се за самия жанр."

Казаното ме подсеща, че кукерите са точно това - представят се за празник, за текст, за театър - но единственото, което те бележат е само действителността (съществуването, нищо, че самите те приличат на същност). Защо? Ами защото са сплели различни дискурси и вече не са това, което са били - надхвърлили са жанра, а в същото време жанрът е подчинен на дискурсите... и те са излезли при дискурсите, а дискурсите са подчинени на действителността. Кукерите правят този преход - назад към природата, преминавайки напред. Те не казват нищо - нито с маските и дрехите си, нито с дрънченето - това са само остатъци от техния текст-жанр - смисълът им се носи от по-следващото преминаване - дискурс-изказ-действителност. Костюмите и дрънченето само омекотяват сблъсъка със смисъла.

При трагедията, в “Мит и литература”, това се изразява така:

"събитието се определя от смисъла, който му се дава вътре в драматичната творба. А това ще рече, че промененият смисъл обуславя и промяната в събитието, превръщането му в друго събитие, независимо че като факт то е едно събитие."

По отношение на поетическите размери, еднотипните фигури и формулите от епоса, които се носят постоянно от литературата, се сещам, че въпреки устойчивостта си те се променят именно от жанровите параметри, в които попадат, т.е. - променят се от жанра, който е израз (степен) на действителността. И друго – тези еднакви фигури са много зависими от преминаването колективно-индивидуално – зад устността на традиционните жанрове – пише професор Богданов – се крие колективното потребяване на литературната творба. Тези еднакви фигури са толкова гъвкави и отворени за промяна, колкото нищо друго в света – защото те са се превърнали в текст, в структура, в канон, но те са първите естествени продължители на устността – те са разговорът, говоренето, свързването и по някакъв начин съвпадането на автора, текста и интерпретатора. Точно затова предсказанието ползва хекзаметъра. Тези еднакви фигури само изглеждат неразрушими – всъщност те са неизчерпаеми лабиринти за смисъл – това им е заложено генетично, и освен това – чрез тях получаваме още едно ниво на устността. Всички тези фигури обаче са създадени и за да регулират смисловото напрежение, едновременно да приобщават нашите страсти и в същото време да превръщат страстта в нещо, което според старогръцката литература е, например, щастието, което е невъзможно в ситуация на страст, тъй като отделната, сама по себе си страст - е нарушение на границата. Това е невероятно съсъществуване и преобразяване между значението и смисъла. Постоянните елементи – носят и друго – те са податката за тълкуване – казва професор Богданов.

Сигурно пак изглежда, че събирам това, което професор Богданов – както сам казва – е разпилял. Но това не ми пречи, защото си съставям модел за литературна теория, а чрез нещата, които съм си събрала, този модел за литературна теория, спирайки да бъде просто модел за литературна теория – става нещо много по-голямо – също като в примерите за литературата.

Докато пиша коментара си, виждам, че професор Богданов е написал много интересен коментар върху текста на Роси, и пак много хитро ми е обърнал единия въпрос, а на другия въобще не ми е отговорил:

Какво прави общността или отделният човек с този, който вече скочил в празната форма, излиза от нея променен?

(непосмявам и да кажа дори – НО, ДА – любовта е много повече работа от онова, което е работа)
Тема № - 32 Коментар № - 2992 vesselina vassileva - 2010-10-10 17:59:50
Не мога да зарежа форума и да си гледам работата.

Това модално изречение, организирано от «мога»- и «трябва»-идеи, дърпа към съмнително противопоставяне - на работа, която е нещо добро, и на друго по-малко ценно, което може да се пренебрегва. Защо е съмнително? Форумът става все по-сериозен с дълги свързани коментари с разгърнати позиции. Затова и да се пише във форума е може би повече работа от онова, което е работа.

Като казвам «дълги свързани коментари», имам предвид дългия коментар с анализ и въпроси на Росица Гичева, вълнуващите думи на Анета с разсъждение за достойната човешка позиция по случай годишнината от смъртта на Джон Ленан, и по-кратките изпълнени с въображение разсъждения и питания на Веселина.

Отговарям най-напред на нейното питане защо не се занимавам с индивидуалната харизма, а все гледам към общности. Въпросът е зададен разгърнато и с емоция в много посоки. И все пак Веселина пита това. Много пъти съм казвал защо. Защото личната харизма идва толкова отвътре, от това, което човек има в себе си, колкото и отвън, от оплетената среда на колективностите и външното слово. Харизмата е деликатна среща на много вътре и много вън, която наистина прави един човек да свети като че ли със собствена светлина. Да, но тя се дължи и на това, че някакви други, повярвали в нея, я виждат. Както Анета, вдъхновена от личността и песните на Ленан, разпознава в думите на цитираната песен истината, до която достига.

Виждате какъв материал е развила и оставила във форума Росица. Пак й казвам онова, което й казвах по-рано. Заглавен текст във форума може да се напише не само с отговори, но и с ред от питания, на които не се отговаря. Един материал може да бъде диатрибен. Аз, поне стилистично, пиша такива текстове. Идеята за мисленето на мъжете и жените, предадена с така разказаните ситуации, няма защо да се развива по мъжки разгърнато свързано, може да остане и женското «изневиделица», аргументирано с примери и нанизани един след друг малки разкази.

Да, но иначе всяко мислене, и най-мъжкото, е неравномерно и само привидно равно логически. Подобен текст се постига с изключване на другото, което би нарушило равномерността му. И т.нар. женско на интуицията е не по-малко манипулативно. Щом нещо става, можем да не знаем защо и как, но то има причина, и, ако се напънем, можем да я открием и да я назовем. Има обаче и радост, нека да е женска, че нещо все пак става и че това е достатъчно и човек не бива да си губи времето с вглеждане и разбиране.

Мъжкото и женското са спирания, които са полезни и дори красиви, но са спирания на разбирането с положения, които се смятат за природно дадени. Разбирането няма и не може да има пол. Противопоставянето на мъжко и женско е вярно като парадигма, като инструмент за разбиране. Понякога и двете са реални усилия, които се увенчават с вълнуващ резултат - с трепетни образи на свръх-женствени жени и свръх-мъжествени мъже. Това наистина се постига, особено когато някаква среда го очаква. Но реалните мъже и жени са разместени, всички по свой особен начин.

Сега нещо по-научно по това, че е едно да се изследват самите кукерски игри и да се вярва, че те са нещо идентично на себе си със своя същност, а друго в тях да се търси било другото на мистериалния празник, било още по-другото на лиминалността и какво ли не още, каквото правя аз в заглавния текст. Без всякакво съмнение то не е наука, а нещо повече или по-малко. Възможно е обаче да има такава наука, която формулира второто като възможна по-широка рамка, но се занимава с първото. В моите очи това би била една по-добра наука. Защото занимавайки с един предмет, подобна наука указва как той може да стане и друг предмет. В този заглавен текст обаче аз се занимавам с рамката или, по-точно казано, с повечето възможни рамки, а не с предмета.

Сега нещо съвсем научно - Дионис Бромиос няма дори странично място в атинските Градски Дионисии. Знаете кой е Дионисът, който се чества на тях – Елевтереус. И той, както е на всички официални календарни градски празници, които са нови и предимно общностни, гледа преди всичко към мъжете, защото те са гражданите. Не че на Градските Дионисии няма женски елемент. Но жените в Атина имат веднъж друг голям празник, а и играят основна роля в непубличните тайни ритуали на Ленеите. Те са много по-силно налице в неатинските съвсем мистериални Агрионии. Цивилизована Атина ги допуска да се посвещават индивидуално на Елевзинските мистерии – само свободните атинянки.

Щом като в Кукерството жените не са допуснати, това означава ред неща – и мъжки ред в празнуването, и понижаване на жената, но и идея, че женската природа е стабилна и не се колебае или се колебае по-малко от мъжката. А не е ли така, и житейски, и биологически, ако погледнем към структурата на мъжкия и женския хромозом. Но все едно. Не става дума за референтни истини, а за парадигми, посредством които се мисли за много по-сложното мъжко и женско, които тръгват от хромозома и се усилват и отслабват с какви ли не пластове с оглед на толкова различни жизнени задачи.

Благодарение на особеното вчитане на Росица сме пред голяма тема. И във връзка с нея я карам да не й липсва онова, което потулихме и изоставихме. Защото подозирам, че става дума за любовта. Любовта, Росица, е крайно неблагодарна тема и тя като мъжкото и женското по-скоро спира разбирането отколкото го стимулира.

Тема № - 32 Коментар № - 2991 Bogdan Bogdanov - 2010-10-10 17:17:09
Четейки последния коментар - излизам от странното усещане, което породиха в мен кукерите. Въпросът не е какво е значението на кукерите, а какво е нашето значение в тази среда. Да се скочи в кожата на кукера е много лесно - но кой ще те извади след това от там (тя е тежка и сложна, дори в буквалния смисъл). Лиминалната ситуация? През цялото време, четейки този текст, който в заглавие на първо място е сложил кукерите, които няма как да бъдат пренебрегнати и отминати, и не превърнати в голяма тема... си мисля, че те всъщност са само капан за нас (за общността). Както казва Роси - "Мога да си представя описаното буквално, триизмерно, с цвят и звук. Страховито!" – всичко това, което се случва, но къде е харизмата на отделния човек... Винаги ми е било много интересно защо професор Богданов, изследвайки общности и големи движения и промени, винаги казва, че се интересува от отделния човек.

Този, който трябва да се разбира, а вероятно е и трябвало да се разбира винаги, не е кукерът, а този в кукера, и този около кукера. И кожата на кукера е само един жанр, който не отговаря за смисловата натовареност на текста в случая... и както би казал Оскар Уайлд: "Разрухата идва отвътре!".

При кукерите това вътре е дошло отвън, така както идва нашият победител в епиникия. Радвам се, че благодарение на този текст и тази сложна дискусия, за себе си стигнах до този извод. И се радвам, че Лелята на Сократ вече си е със собственото свое име. Абсолютна съвременна лиминална ситуация - лесно е да се напълни и преизпълни със смисъл една Крадла, една Леля, една Мадама Помпадур или един Махараджа с номер от 1 до 100 най-малко... какво се прави обаче когато се изскочи от костюма на кукера:-)? Връхлита ме мисълта - дали Диотима не е била кукер, дали боговете не са били кукери... тялото също...

Кой се променя - този, който скача в празната форма... ако е така - кукерите нямат нищо общо с драмата.
Тема № - 32 Коментар № - 2983 vesselina vassileva - 2010-10-10 06:58:13
Този съвършен, трептящ текст на професор Богданов не ми позволи да пиша свързано. От страх да не разваля нещо се нареди коментар във вид на разкъсани бележки. Изглежда темите за празниците, като отдавнашната за Еврипидовите "Вакханки", ми въздействат разкъсващо за ума. Сигурно не е случайно.

Основните тези на професор Богданов, които са ми предизвикали някакво трепване съм означила с поредни номера, понеже не всички са точни цитати. Моите мисли са под тях - без номера. Там където нямам мои мисли съм имала само трепване – искам да кажа, че тезите са много хубави, точни, силни, верни, но да не го повтарям постоянно.

ЗА КУКЕРИТЕ

1.Кукерството е свързано с прастарото, което предхожда елинските дионисови празници.

2.Връзката между ритуалите и боговете винаги е разхлабена.

Експериментирала съм хипотеза за свързаност с Кабирическите мистерии, която може да бъде също толкова добре обоснована, колкото и дионисовата, а дори и по-добре.

3.Кукерската празничност е някаква трансформация на древна мистериална празничност. Мистерия по вид, а не по функция?

Отворен въпрос и труден за решение, защото не познаваме и няма как да познаем добре мистериалната празничност. Именно за това е много привлекателен.

ЗА МИСТЕРИАЛНОСТТА

1.Ранна мистериалност – групова. По-късна мистериалност – индивидуална. И двете предполагат равенство, комунисна общност. И двете осигуряват общуване със същностно „друго”, което не е човешко (природа, богове, отвъдно). На тази основа се развиват кукерските игри. Мистериалното празнуване е „сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието”.

Силна и вярна теза. Не само кукеруването, а и всички мистериални култове изглеждат наистина такива – като отделни цялостни религии със свой възглед за свят и практики, които го (пре)създават.

2.Празник, мистериален по вид, но не по функция – Големите Дионисии.

По тази подтема имам трудна за разбиране ситуация.

Бромиос (богът на вакханките) е свързван с Големите Дионисии – представа за някакъв варварски (неполисен) мистериален обред-празник и божеска персонификация са асоциирани към полисен празник. Защо се асоциират? Как се асоциират етносния мистериален обред-празник-бог и полисния обред-празник-бог?
Делфийски оракул (цитиран от Демостен In Meid. 21.52.1), отнасящ се вероятно за въвеждането на Големите Дионисии в Атина, казва: „Спомнете си Бакхос и поставяйте за Бромиос ... благодарствен дар ...” Връзката по произход ли е? Като че ли наистина не е. Дали не е по-скоро знак, който да помага на разбирането? Или е нещо друго?

Защо Пизистрат въвежда Големите Дионисии? Актът е исторически засвидетелстван, това е политическо действие а не спонтанно развила се традиция. Каква общност иска да създаде Пизистрат (какво иска да промени в наличната общност) и каква реално създава/променя с въвеждането на театралните състезания в чест на Дионис?

Наистина много изследователи (напр. Роде) тръгват от презумпцията, че тракийското празнуване на Дионис, което се смята за най-близко с Кукеруването, е като това на Агриониите или на Еврипидовите „Вакханки”.
Но кукерите задължително са само мъже - за жените е недопустимо да кукеруват.
От друга страна, сведенията за тракийски дионисови празнувания не изключват нито мъже, нито жени, напротив – изглежда не само в празнуването, жените и мъжете в Тракия са заедно. Може да са били в отделни групи-тиаси, които да са се противопоставяли, но участват в един празник. Както е във „Вакханките”. Но при кукерите не е така. Това за мен е един от големите проблеми, които се мъча да разбера, и все още не съм намерила интерпретация, която да „залепне” на етнографските данни и от древността, и от съвременността. Тази трудност бе един от поводите да се насоча към свързване с друга мистериална обредност – тази на Кабирите. Връзките с Кабирическите култове (включително Самотракийския) не са само по отношение на няколко реалии, а с повечето, също и със системата от обредни действия и с почти всички ритуално-мимически развивани фабули (с никой Дионис не се връзват кукерите-ковачи например, а те са задължителни персонажи и имат роли в задължителни мимове).
Което възприемам като аргумент на твърдението на професор Богданов за разхлабената връзка между ритуалите и боговете. Спомням си как преди десетина години професор Богданов ми подхвърли тази своя теза в разговор. Тогава не разбирах точно за какво става въпрос, но след изследването на повече материал сама се убедих в същото.

СЕЛСКИТЕ И ГРАДСКИТЕ ПРАЗНИЦИ

1.Етносно и полисно – „общност на еднакви” и „общност на различни”. В „обществото от различни” вътрешните отношения са много по-сложни и на тези отношения служи драмата в Атина – „драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество.”

Полисното и модерното е общността от различни, но и тя самата съдържа в себе си по-малки общности на еднакви, за които мистериалният тип празнуване винаги си остава подходящ – дори и днес (още един аргумент за връзката между древните мистериални празнувания и съвременния личен празник от миналата тема).

Градът не е възникнал в Елада, но и Елада ражда градове. Сега се зачудих, дали някоя от другите култури, които са родили градове, е родила и градски театрални представления независимо от Елада?

2.Раждането на мистерии и театър от предполисните празнувания с мистериален характер: усилване на чудото в първия вид празник, и усилване на мимическото представление – във втория.

В мистериите, обаче, остават някакви фабули, които се разиграват, или виждат във видения (не е съвсем ясно), а в театъра остава ли някакво тайнство-чудо? Или театърът е напълно обезчудесен празник?

Накрая бих искала да се включа в разговора по въпроса какво (може да) казва (или нищо не казва) кукерството за нас днес.

Професор Богданов много хубаво отговори – „Но обърнете внимание на лиминалната ситуация от миналия текст. Тя гледа иззад ъгъла смешното Кукерско шествие и не се знае дали в някой момент няма да скочи и да се вмъкне в празната форма.”

Мога да си представя описаното буквално, триизмерно, с цвят и звук. Страховито!

Моят отговор по същество е същият, но с други (и много) думи, и вероятно касае само едно вълмо от облака от значения на „лиминалността” на професор Богданов.

Модерната страна на съвременния човек предпочита теорията, разума, когато трябва да реагира в мислене-правенето. Ние сме учени да действаме ако теоретично сме предвидили какво и как може да протече, ако имаме план, който можем и да обясним. Този подход е много силен в мисленето-поведение на мъжете. Традиционният подход, който е по-силен в мисленето-поведение на жените, допуска да се действа без да може да се обясни защо. Не само допуска, но и учи – чрез традиционните празници (може би най-вече). Рядко може да се получи някакво по-сложно обяснение на въпроса на етнографа „Защо правите това?”. Най-типичният отговор е „Така трябва” или малко по-конкретно „За здраве”, „За добро”. Извънредно редки са разширени отговори от типа „За да не бъдат момите залюбени от змей”.
И аз постоянно съм се питала – защо толкова упорито са се правили тези неща, когато никой от практикуващите ги не им знае смисъла. Един възможен отговор ми дойде съвсем скоро, когато ми се наложи да обяснявам разни неща от живота на мой любим кръщелник (по повод разликите между мъжете и жените, което разбира се е особено вълнуващото нещо за младеж като него).

Традиционната култура (а и мисленето-поведение на жените) допуска неочакваното и необяснимото. Това е нещо много полезно, защото никой не е опазен от сблъсъка с неочаквани и необясними неща, които въпреки всички правила на логиката, разума и теориите – стават, и не рядко стават върху главите ни или вътре в нас. Заради това е важно не само допускането (какво друго да се направи, при наличен факт), но и ученето как да се реагира на такива ситуации (паниката или затварянето на очите понякога носят вреди).

Традиционният празник, например Куковден, щом като все пак се е съхранил, макар трансформиран и може би изпразнен от някогашни значения, смисли и вярвания, дори с празните (само за нас!) форми може да провокира (ритуал е) някакво възприятие на трансцедентното, неразбираемото, или пък само на неочакваното. А ако човек дълго се занимава с традиционни празници изглежда придобива и някакви умения да се справя поне донякъде успешно и в ситуации, които не разбира напълно, или никак не разбира.

Тук имам и случка, при това с нещо много модерно – компютърът.
Моят съпруг работи с много компютърни програми – чете и практикува постоянно. Естествено, справя се с много повече неща и много по-добре от мен. Когато обаче нещо не става, той е по-склонен да се откаже и да търси друга програма, с която да си свърши работата, защото теоретично нещото не може да бъде направено с тази програма, която е изучил добре. Аз, в желанието си да му помогна и да разсея напрежението, сядам на компютъра и започвам да цъкам, да пробвам дали пък някак си няма да стане - без да разбирам и без план. Той започва да ме убеждава, че нищо няма да стане, защото било еди как си устроено и започва да държи образователна реч. Нерядко, докато ми чете лекция и аз си цъкам, нещото вземе че стане и той не вярва на очите си. Като ме пита как било станало, това, което на теория не можело да стане, аз отговарям че няма откъде да знам, защото не съм чела учебника, че понякога нещата стават (или не стават) въпреки всички правила, и че човек не трябва да се отказва да пробва, въпреки всички теории и логики, и дори въпреки че не разбира много.
Идват ми на ум две обяснения - че това умение ми е дошло от дългите занимания с традиционни култури или защото продължавам да си практикувам и традициионното мислене-живеене на предците ни.

А моят кръщелник беше нарекъл това мислене-поведение много смешно, със шаблонното „жените не знаят какво искат”. :-)

- - - -

Благодаря Ви, професор Богданов, за прекрасния текст-дар!
При мен дойде точно навреме, за да намести разни неясни или само интуитивно усещани неща, от които не мога, не бива, а и не искам да избягам.
Тема № - 32 Коментар № - 2982 Росица Гичева - 2010-10-10 03:40:15
Не, не съм съгласен Imagine ...,че е Джон. По-съгласен съм с Анета.
А иначе е ужасно, че помним човека ...не по-човешки.
Той, Джон, не беше футболист. Не е функция на масовото, за да бъде помнен във Facebook - а и по такъв начин. Той беше всичко против това!
Тема № - 32 Коментар № - 2978 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-09 20:11:13
“The Dream is over“

Късно вчера Истинският Сократ, нали е Истински Сократ се сети да ни поздрави за рождения ден на Джон Ленън и аз така включих на вълна John, че не мога и а и няма защо да се изключа от размисъла и спомена за Джон и това, което е направил.

Упорито търсих една песен за да я поканя да участва в нашия разговор във Форума и ето, че най-сетне я намерих: Бог (God, 1970). Когато я чух за първи път и се заслушах в текста, разбрах докъде е стигна Ленън и защо му е трябвало да бъде един неBeatles в последните десет години от живота си. А също и проумях, защо е станал нещо повече от една легенда.

I don't believe in magic. The Dream is over. Now I'm John

Аз не вярвам в чудеса. Сънят свърши. Сега аз съм Джон.

Чудеса – мистерии. Не е въпросът да се вярва в мистериите и чудесата. Въпросът не стои така, да ги видим чрез вярата, макар вярата е помогнала на толкова хора да изживеят чудеса, да ги познаят. Но на по-високо ниво от наблюдаването на света като пасивни зрители на някакъв в празник, в който другите танцуват, а ние само зяпаме залепени за стената, чудесата и мистериите се разбират, когато започнат да се правят.

Един ден човек се събужда и проумява, че не бива да вярва в такива неща като лидери, идеологии, методи за правене на това и онова, идоли и т.н. Нещата не стоят на това ниво, ако се търси разбиране за света като свят съдържащ едно по-голямо цяло от нас и нашия живот на отделни индивиди живеещи в едно тука и сега. Реалността се разбира, когато нещата се откъснат от представата, че те са принципно изначално ценни и трябва да се приемат, като един авторитарен дискурс, който казва “аз знам, а ти не знаеш, затова слушай“.

Мистериите и чудесата се появяват, когато хората ги правят. И това, което е направил Джон и това, което е открил благодарение на любовта си с Йоко (този свят като че ли няма как да се разбере, ако не се изживее любовта надълбоко и с цялата и сила), това го е превърнало в човек извършил повече от милиони други. Песните му са само част от това наследство. А тези песни са текст, а ние във Форум обичаме текстове, горе-долу така както Мечо Пух обича да закусва с мед. Но най-важното, Джон се е освободил от необходимостта да преследва призраци, идеали и други за да заживее на това ниво, на което света се вижда и живее едновременно през самия човека и то съзнателно.

Животът и смъртта на Джон са една мистерия, но не става дума за мистерия, която не може да се разбере. Обратното, това е една мистерия с текст за разбиране, която се разбра един ден, един ден като този днес.

☼♫♥ ♫♥☼ ☼♫♥ ♫♥☼ ☼♫♥ ♫♥☼ ☼♫♥ ♫♥☼ ☼♫♥ ♫♥☼ ☼♫♥ ♫♥☼

God
John lennon

God is a Concept by which
we measure our pain
I'll say it again
God is a Concept by which
we measure our pain
I don't believe in magic
I don't believe in I-ching
I don't believe in Bible
I don't believe in Tarot
I don't believe in Hitler
I don't believe in Jesus
I don't believe in Kennedy
I don't believe in Buddha
I don't believe in Mantra
I don't believe in Gita
I don't believe in Yoga
I don't believe in Kings
I don't believe in Elvis
I don't believe in Zimmerman
I don't believe in Beatles
I just believe in me...and that reality

The dream is over
What can I say?
the Dream is Over
Yesterday
I was the Dreamweaver
But now I'm reborn
I was the Walrus
But now I'm John
and so dear friends
you'll just have to carry on
The Dream is over

http://www.youtube.com/watch?v=jknynk5vny8&feature=related

Написаното по-горе нека да бъде в спомен и благодарност на Джон, на неговата безсмъртна душа ♫♫♫.
Тема № - 32 Коментар № - 2976 Анета де ла Мар - 2010-10-09 19:03:19
Да, наистина, Джон. Дрънкане.
Но остава трудното - съвместяването и обясняването на връзката между... Нет не между кукерите и разказа, а между различните разкази за кукерите.
Има, според мен, два съвсем ясно разграничени разказа, по-точно тип разказване-наратив (вери сори). Единият ВМЕСТВА кукерите с всичко, дори и с дрънкането в "онзи" разказ. Разказ без разказвача, прото-, мета-, разказ, който според Лиотар ...спомина.
Другият напротив прави от кукерите разказ, шоу, ако щете. Вещ-произведение-стока.
Това е проблемът, който прочетох в трудния текст на проф.Богданов.
Тема № - 32 Коментар № - 2971 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-09 16:59:47
Много интересни коментари.

Дрънченето на кукерите е наистина уникално. Тези дни си мислех какво означават кукерите в НБУ - защото кукерите по принцип живеят под открито небе - само, че при нас те бяха вътре в университета, минаха покрай Аулата, през всички коридори, качвайки се през едните и слизайки през другите стълби - като в спирала. Беше много интересно, защото пространството координираше звука и той все едно можеше да се види. Та сега си мисля, че това е било среща на два вида устност - университетът и кукерите. Всъщност беше все едно това дрънчене запълва всичко, изчиства всичко като преминаващо торнадо и освобождава пространство за звуците след това. След това текстът може да започне наново. Та тези кукери преминаваха без да обръщат внимание на нищо - и наистина не просто прогонваха лошите сили, а извеждаха повече значения. Аз никога преди и след това не съм виждала истински кукери (нито андрогини).

В коментара на Анета - много важна ми се стори зависимостта - коя ръка движи мараката, защото ръката свързва "интелект-марака-специфична цел, за да се постигне нещо конкретно, някаква промяна". Получава се много странна комбинация: звук, предизвикан от ръка - а не говорене (нито писане). Аз веднага се сещам за Истинския Сократ, който в любовната си история разказа, как понякога сядал върху ръцете си - за да не докосне – и сега преформатирам значението - т.е. да не говори?...

Нещата в тази тема се завъртат странно - особено след онова изречение на професор Богданов, че и човешкият живот изобщо е непрестанна игра по изпразване и изпълване наново по друг начин. Ще прочета текста още веднъж.
Тема № - 32 Коментар № - 2969 vesselina vassileva - 2010-10-09 16:06:46
7  8  9  10  11  12  13  14  15  16 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:
 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 БОГЪТ, КОЙТО ВЯРВА В МЕН, Е РАЗКАЗ. Веселина Василева
Коментари: 0 Прочитания: 66437

 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ СВЯТ - втори преправен вариант. Богдан Богданов
Коментари: 26 Прочитания: 93076

 Възгледите на един освободен роб за свободата
Коментари: 1 Прочитания: 13765

 „ОДИСЕЙ“ ИЛИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА СМИСЪЛ ОТ ДЪЛБИННАТА СТРУКТУРА. Орлин Тодоров
Коментари: 0 Прочитания: 16993

 Безсмъртието на душата. Богдан Богданов
Коментари: 5 Прочитания: 39425

 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ ОБЩ СВЯТ. Богдан Богданов
Коментари: 4 Прочитания: 17486

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ, ТРЕТА КНИГА
Коментари: 4 Прочитания: 26183

 EПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 11. ЗА ЧИСТОТАТА
Коментари: 9 Прочитания: 24960

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – втора част
Коментари: 6 Прочитания: 20577

  ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – първа част
Коментари: 6 Прочитания: 28243

 
 
 

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Created and Powered by Studio IDA