ТЕОРЕТИЧНИ ЕСЕТА И СТУДИИ - АРХИВ

Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма

БОГДАН БОГДАНОВ
       
Моето експозе засяга две теми - 1. връзката между Кукерските игри на Сирни понеделник и древните празници на Дионис, и 2. възможността в кукерския карнавал да се търси първобитната театралност, от която са се развили атическият театър и драма. Двата въпроса попадат във връзка поради утвърдената идея, че атическият театър и драма произлизат от Дионисовите празници. Оттук и възможността, ако тези празници и Кукерските игри имат родство, да се постулира исторически континюитет между тях и атическия театър и драма.

Отношението на Кукерските игри и Дионисовите празници се разглежда научно по два основни начина - исторически  прoизходно, в смисъл, че се вярва, че едното предхожда другото в някакво развитие, и типологически - в смисъл, че се смята, че Кукерските игри и някои празници на Дионис са независими реализации на подобен тип народна театралност. Днес никой не поддържа крайната историческа теза, че Кукерските игри произхождат от елинските Дионисови празници. Историческото и типологическото виждане по-скоро се съчетават, като се вярва, че кукерството е старинен ритуал, свидетелстващ за един дионисизъм, по-архаичен и по-автентичен от елинския, особено пък в сравнение с неговата проява в атическата драма. 

Нещата се усложняват от неясните граници на наблюдаваното явление. Ако кукерството е свидетелство за древния тракийски дионисизъм, се повдига въпросът, какво отношение има дионисизмът към сурвакарството и нестинарството, другите два календарни празника, които попадат в общ комплекс с кукерството като поредица от празници. Те също ли са останки на древното дионисово празнуване по нашите земи, или принадлежат на по-широка категория от празници? Това важи и за древния елински ареал. И там много от нещата, които се вършат за Дионис, се вършат и на празниците на други божества. Така че ако ни интересуват не едни или други отделни елементи, а се питаме за цялостния тип на празника, който се застъпва в кукерството, се налага опората на термин с по-широк обсег  от дионисизма.

Така е станало в книгата на Стоян Райчевски и Валерия Фол "Кукерът без маска" (1993). Като изследват Странджанския ареал на кукерството, те характеризират широко явлението и говорят за мистерийния характер на кукерските ритуали. Авторите вярват, че този празник е бил под патронажа на тракийския Дионис, вероятно Загрей, както се доказва от Александър Фол. Естествено не е без значение кой е и как се е наричал патронът на това празнуване. Но като се има предвид, че между празниците като система от ритуали и боговете, за които са те, връзката е винаги разхлабена и двете страни продуктивно не съвпадат, проблемът е самото кукерско празнуване, историческото и типологическото му съдържание. 

Твърдението, че Кукерските игри са мистериален празник, а не карнавал, е несъмнено правилно. Същевременно е редно да се запитаме за кои игри важи то - за онези в старото време, чиято система на живот е предполагала мистерийното празнуване, или и за съвременните, които  са може би мистерия на вид, но не и като функция. 

В статия, занимаваща се с описание на научната литература върху кукерството (на W.Puchner: Balkan Studies, 1983), е показано по отличен начин колко непоследователни и разноречиви  са научните твърдения по този въпрос поради недоброто познаване на емпиричния материал и на изследванията от Балканите. Същата статия убеждава и в друго - че разноречията по въпроса за характера на кукерството се дължат на различното разбиране на изследователите за значението на определени основни термини на анализа. Именно такъв термин е мистерия. Ще си позволя да го коментирам с оглед на въпроса в какъв смисъл Кукерските игри са в основата си мистериален празник.

Нужно е да се напомни, че съществуват два основни типа мистерия. По-ранният тип представлява празнуване и посвещаване на някаква органична общност, определена на основата на възраст, производствено обединение или територия. В по-късния тип, свързан произходно с първия, субект на празнуването и посвещаването е отделният човек, а сюжетът на празнуването се върти около неговото отвъдно. Елевзинските мистерии са най-добрият пример за този втори тип. Връзката между двата типа е в това, че и при мистерията, в която субект е еднородна група от хора, празнуващата общност е комунисна - индивидите са в ситуация на празнично равенство или се третират като членове на голямо отворено към вътрешната и външната природа семейство.  

По всичко личи, че съвременните Кукерски игри са развити на основата на стара общностна мистерия, в която, както е обичайно при подобно празнуване, съдържанията на засяването, жъненето, меленето на зърното се преплитат с образите на съвокуплението, раждането, сватбата и смъртта. Можем да различим в тези два реда от значения и други кодове. Същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко  значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго. Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото,  коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото.

Като време за вписване в целостта на света мистерийният празник може да развие и космогонични теми, както внушава това за кукерството Валерия Фол в "Кукерът без  маска". Въпросът е дали подобни теми остават на равнището на образите, или се засягат и съдържателно. За да се каже това, е нужно да се вчетем в "текста" на определено реално празнуване. Защото описаният тип на т.нар. общностна мистерия се разминава с  конкретните реализации.  Един празник може да бъде мистериален по вид, но не и по функция. Такъв е и случаят с  Градските Дионисии в Атина.

Подхождайки типологично към Кукерските игри на Сирни понеделник като към мистериален празник, разполагаме с богат материал за сравнение - и жив, можем да се обърнем към различни варианти на кукерство, а и към подобни празнувания като нестинарството. Разполагаме и с "мъртъв" материал за сравнение, ако се вчетем в изворите за древните Дионисови празници, някои от които са с изразен мистериален характер, и вземем предвид елементи от други мистериални празници в елинския ареал.

Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания. Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".

Именно за празника на този Дионис се смята, че е най-близък до предполаганите тракийски празници, които лежат в основата на кукерството. За съжаление за Агриониите разполагаме по-скоро с литературни отколкото с етнографски сведения. Но тъй като между тях и атинските Ленеи очевидно има връзка и разполагаме със сведения с етнографска стойност за Ленеите и свързаните с тях Антестерии, сравнението на тези два атински празника с кукерството може да помогне за по-сигурното очертаване на типологическата рамка на коментираното мистериално празнуване.  

Ще обърна внимание на отделни мотиви от сценария на Кукерските игри, които допускат паралел с атинските Ленеи и Антестерии. Що се отнася до покриването с кожи и животински гугли, както и до тирса и кожения или дървения фалос, които се откриват и при кукерите, и при Дионисовите спътници, паралелите говорят за сигурно типологическо сродство. Въпросът е какъв е характерът на това смесване на човешко и животинско в двата празника. Такава ли е функцията на идващите по време на празника чудовищни предци, иначе вредителни духове, които обикалят къщите, да осигурят парадоксално доброто на плодородието и плодовитостта?  Дали разполагаме с паралел за това в атинските Антестерии, по време на които се посрещат и прогонват такива духове, като същевременно се мажат врати с вар и се дъвче бял трън за прочистване?

Друг възможен паралел е между порастващото бебе от кошницата на бабата, което иска жена, в Кукерското представление и тайнството пред бога с маска в храма на Дионис, извършвано от царицата (basilinna) на Антестериите, когато богът оживява и пожелава жена, както предполага В.Буркерт (W.Burkert. Griechische Religion, 1977). Очевидно и на двете места става дума за свещена сватба, независмо че в Антестериите тя е мистериен акт, докато в Кукерските игри това е като че ли профанно снижена. Друг сравним елемент е подскачането и клатенето на кукерите. Откриваме го изпълнявано по подобен начин на третия ден на Антестериите като клатeнe, люлеене и издигане високо (т.нар. aiora) с очистителна цел.

Не по-малко моменти от Кукерските игри намират сигурен паралел в други древни атински празници с мистериен характер. Такъв е случаят с кошницата на бабата, която носи в нея бебе.  Несъмнено той може да се свърже с т.нар. cista mystica, каквато откриване на празникa Арефории в Атина - две атински момичета, преживели цяла година на Акропола, отнасят нещо в кошница в място, посветено на Афродита. Знаем по един мит, че това е детето змей Ерихтоний. Дете, фалос или друго, отнасяното е тайно и не бива да се гледа.

Добър паралел с кукерството откриваме и в атинските Буфонии, силно театрализирания празник на принасянето нa бича жертва, в чийто край убитият бик  се възстановява, като кожата му се опъва на скеле пред едно рало. Имаме пред очи остатък от древна земеделска мистерия очевидно сродна с нашето кукерство. По подобен начин можем да привлечем и атинските Кронии, празника на обърнатите стойности, на който между другото освободените от всекидневната си тегоба роби обикалят с шум и викове града.

Голяма част от тези паралели са установени и коментирани. Първата задача е те да се съберат и да се реконструира сценарият на общия тип мистериално празнуване, около който се въртят и игрите по нашите земи, и древните елински празници. При което не бива да се забравя, че типът е идеално положение, което не е реализирано пълно в никое конкретно празнуване. Сценарият гола схема е проявен и като един вид история, която се върти около зачеване, раждане, сватба, стълкновение с противници, посвещаване във важни действия от божества и смърт. Същият сценарий може да се открие и в текстовете на "Веда Словена".

Втората задача е да се формулира разликата между елинските празници и съвременните фолклорни празнувания като кукерството и нестинарството. Докато елинските празници принадлежат на цикъл от празнувания с развита йерархия, фолклорните празнувания с театрален характер са битовизирани и отворени към съвременното селско битие. По парадоксален начин те пазят първичния си празничен синкретизъм - като неразличаването на божество, герой и жрец и струпването на всички възможни празнични функции в материята на един празник.

Кукерските игри се държат като изключителен и единствен празник. Докато в системата на атинските празници, иначе в същият сценарий, са ясно противопоставени празнуването с тайнство, което се грижи за старите земеделски общности и семейството, и новите календарни празници без тайнство, чиято основна грижа е поддържането на една или друга обществена голяма общност. Тази циклизация е усилила мистерийния елемент в празнуването с тайнство и го е превърнала в мистерия и на свой ред е откъснала театралния момент от тайнството и го е превърнала в театър в големия календарен празник. Така кошницата на празника Арефории е трябвало да бъде покрита и затворена за погледа, а, от друга страна, театралната среда на фолклорното общуване, влязло в обществения календарен празник,  е станала статична и се е разделила на възприемаща публика и играеща трупа.

Атическият театър и драма не възникват пряко от Дионисовото празнуване, а от неговия материал и от определени условия на празнично циклизиране, на йерархия от селско и градско празнуване. На стария селски празник се изявяват малките традиционни общности в една мистерия на сродяване на човешката група с природната стихия. Тази мистерия не различава участници и публика и в нейния сценарий трагедията на убития от неговите съселяни Икарий не се разбира драматично на две нива като нещо отнасящо се и за отделния човек, и за голямата общност на гражданите на полиса. Историята не се усложнява от допълнителен смисъл. Грижата да остава винаги една и съща я слива със самото празнуване, което е действителният й текст, докато тя му служи само като поддържаща го схема. Подобен е случаят и с кукерският сценарий.

На новия празник на Дионис в Атина плацовете на публиката и на представянето са разделени. Което не е без връзка с факта, че представяното се отнася двойно до някакво важно минало, но и до едно настояще. Представяното на сцената е празнично и извънвременно, но по особен начин и тукашно, и сегашно. И в двата си жанра на трагедия и комедия атическата драма е словесен механизъм за осъществяване на компромиси. Преди всичко между един селски народ, който живее в малки общности и няма друга грижа освен изхранването и добрите отношения с предците и отвъдните сили, и една вече градска общност, която има проблеми с вътрешното си консолидиране. Като стария фолклорен празник драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество. Тя вече разполага с, така да се каже, сетиво за различаване на едното от другото.

В този смисъл неразличаването на старо и ново и оставането при сценария, който маркира само екземплярното време на ритуала и не се отнася към някакво настояще, не води до драма. Драмата в Атина е породена от разслояването на времена и гледни точки. Тя е революционно, а не еволюционно явление и в този смисъл не може да се твърди, че е възникнала от Дионисовите празници. Атическата драма е типична проява на започващата в древната Атина "модерна" култура. 

От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България. Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма. Освен ако не сметнем, че театралните творби на Йордан Радичков не са по някакъв начин документ за резултата от подобно взимодействие между народната и градската култура в съвременна България.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
" Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото, коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото" Проф.Богданов
Тема № - 32 Коментар № - 2908 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-04 00:48:57
"Мистериите опитомяват кукерите, театрите ги оставят навън, в най-добрия случая на закачалка в антрето." е добро попадение, нищо че не си съгласен с мен, Дмитрий, че пък чак и с двата коментара:-)

Какво е "мистерии"?
Тема № - 32 Коментар № - 2907 vesselina vassileva - 2010-10-03 23:28:34
Пропуснах до отбележа изключително интересен феномен, който същностно се различава от кукерството, но е изключително близък до театъра и играта в града. Толкин
А и не знам, дали културната еволюция не успя да интегрира тези общностни енергии в ЛАРП-игра

http://liternet.bg/publish25/angelina-ilieva/larp-igrite.htm
Тема № - 32 Коментар № - 2906 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-03 23:24:17
Съвсем честно, не съм съгласен и с двата коментара на Веселина/Крадла/Теодоте.
В новия текст на проф.Богданов, според мен, има най-малко два дискурсивни плана.
Първият е литературната реконструкция на ритуалите, свързани в исорията с празника.
Но има и втория план. Собствено проблематизиращ. Какво отношение имат кукерите към тези архаични игрово-прознични структури.
Отговорът като че ли се задава в изключително мощен план на мистериите.
Интригата е театърът-елински,...но и не само.
Кукерите уж са фигури на модерните градски мистерии, но не са.
Театърът дължи на мистериите всичко, но не е мистерия.
Хипотезата в текста на проф.Богданов е, че кукерите са "по-древни" и от мистериите, и от театрите. Мистериите опитомяват кукерите, театрите ги оставят навън, в най-добрия случая на закачалка в антрето. Нещо като интериор във фоайето.
Къде ми е закачката към Веси. Ами отново текст.
Кукерите безспорно са жива знакова система.
Но такава еклектика.... Здраве му кажи
Тема № - 32 Коментар № - 2905 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-03 23:15:33
Сирни заговезни е много сложен празник в религията - проверих в интернет - започват пости, хамка се халва, сирене или варено яйце (халвата си е гръцко-турско нещо, сиренето и яйцето – вероятно символи на добитък (добивам, получавам) и плодородие), а най-възрастният в семейството предсказва по конеца, с който са били вързани (като същински жрец). Палят се празнични огньове. Правят се кукерски игри. И е ден за прошка - хората пречистват душите си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Много интересно, защото имаме 1. предсказания, които по принцип имат за цел да обслужат настоящето във връзка с бъдещето (тук интересното е, че в “Мит и литература” професор Богданов свързва прозата на оракулите и юридическите разпоредби, които започват да се записват най-напред - като дискурси, обвързани с практически цели в кръга на настоящето), 2. имаме отвъдност и минало, което се пренася като устността и митологичния прецедент - възкръсването на Христос, 3. имаме обръщане към предците - прошката тече от по-млади към по-стари (има си ред - като в "Пир":-) и всички се събират при семействата си - като се има предвид - семействата на родителите, 4. имаме кукери и огън - което си е нещо между празник и театър, огънят може да е свързан и с Прометей и с труда на хората – с мотиви по Хезиод, т.е. с епосния дискурс (един обичай – а действат и епосният и реторическият дискурс)... освен това, както казва професор Богданов в един друг мой любим текст, с който се боря в момента - "огънят е стихията на вертикалния устрем."

При кукерите има и друго – една много голяма тема: половете, които кукерите сливат – имат ли връзка с андрогините? А филмите на Алмодовар, които в един преден план залагат на цветността и преминаванията от роля в роля и от пол в пол? Например “Всичко за майка ми”? Впечатляващото във филма е наличието на цветовете - преминаването от черно-бяло в многоцветно, обръщането на кадрите, т.нар. “текст в текста”, преминаването от действителност в недействителност, цитирането и т.н... Основното, което се разглежда, е “травестията”. Травестията като явление, което се наблюдава и по време на карнавалите, куклите са травестити, кукерите понякога – също, а травестити са преобличащите се. Основното нещо е големият феномен на ПРОМЯТАТА. Промените във “Всичко за майка ми” показват, че всичко в света е заменяемо, че всичко може да се преоблече и дори, че сме си андрогини, само че не съвсем... Преди много време трябваше да пиша за едно списание рецензия за филма “Всичко за майка ми”, който си спомням, че тогава разчетох по някои от теоретичните модели на професор Богданов около празничността и се получи много интересно. Ще използвам част от нея в коментара, защото според мен това ще придърпа темата повече към съвременността.

---

... Филмът се държи от няколко рамкови композиции, които го организират: Първата е снимка – образ на жена – майката на Естебан, на която снимка липсва едната половина – метафорично изразена от Естебан като “животът ми, на който липсваше точно тази половина”. Втората е тунелът и влакът, който преминава от Мадрид до Барселона, от Барселона до Мадрид, от Мадрид до Барселона. Тунелът – символ на женското, подобно на земята-жена. Влакът – символ на мъжкото като небето-мъж. Барселона – разнообразна, цветна, пренаситена с проститутки, светлини, музика и живот. Мадрид – стилистично изчистен и правилен. Барселона – пренаситена и съчетаваща. Мадрид - театър и болница. Барселона – жена. Мадрид - мъж. Тунелът и влакът са свързващото – проникването. Всъщност при пътуването си Мануела (майката-жена) или носи със себе си “мъжкото” (бебето на Роса), или не - и това е причина за това движение. Тя пътува, за да бяга от “мъжкото” или - за да го търси. Основно място в интерпретацията на филма има промяната, която по различни начини показва, че нещата се менят, сменят, разменят, че едно и друго нещо са в постоянно отношение. Майката подарява на сина си Естебан книгата на Капоти “Музика за хамелеони”. Хамелеонът сменя цвета си. Цветовете във филма също се сменят (травестия на цвета).

Филмът, който гледат Мануела и Естебан, би трябвало да се казва ”Всичко за Ева”, но е преведен като “Истинското лице на Ева” (травестия на превода). Тази смяна може да се интерпретира като комерсиална смяна, защото зрителската аудитория би се интересувала повече от едно “истинско лице”, нещо, което да доказва действителност, да дава идентичност, а не от всичко за един живот.

Филмът на Алмодовар започва с болница, с изкуствен живот, със системи, с цветни копчета и с контакти. Майката, която е координатор в болница за трансплантации (вътрешнотелесна травестия), участва в симулативни игри – които представляват една замяна на живота (симулативна травестия). Самите трансплантации като операция са смяна на част от тялото.

Театърът, който се появява през определени интервали от време във филма, е смяна на действителността – подражание (подражателна травестия). Ума (името й означава “дим”), главната героиня в театралната постановка, говори в действителния живот с Мануела чрез реплики от театъра - при нея театърът и действителността са едно - “целият ми живот е дим” - казва тя. В една от театралните сцени Ума търси сърцето си, което се оказва кутийка за бижута. В театъра “Трамвай желание” Мануела участва по няколко различни начина - като актриса в любителска трупа, като образ, който разказва на сина си, като майка, която губи сина си заради театъра (тичайки след колата на актрисата го блъска кола – доколкото си спомням), като актриса в професионален театър…като човек, на когото животът е театър. Тя казва - “Трамвай желание” беляза живота ми. (може би животът е трамвай (движение), а това, което го движи - желанието).

Животът на Естебан е белязан от липсата на едната половина от снимката - от една страна, бащата или мъжкото присъствие, от друга страна, на действителността (снимката също е нещо вторично - подражание на действителността, също както театъра, болницата, телевизора). Животът на Мануела може да се сменя и с това, което Естебан пише за нея.

Общоприетото разбиране за половете едва ли може да послужи, за да бъдат интерпретирани образите на героите, като образи, формиращи понятието за “мъж” и понятието за “жена”. Затова освен тези две условни понятия трябва да се разгледа и третото – събирателният пол на травестита или поне да се разгледат мъжът и жената, но белязани от това – постоянно нещо да ти липсва, нещо да не е действително, нещо да се играе. Във филма почти всички герои са жени. Майката-жена е Мануела. Ума е жената - актриса и лесбийка. Нина е жената -лесбийка, която става жена-майка. Аградо е мъжът, който е жена-приятелка. Лола е жената, която е била мъж – бащата. Освен Лола – която е баща, във филма от мъжки пол е и бащата на Роса. Всъщност бащата на Роса е най-общественият и най-общоприет образ на мъж. Във филма той се появява два пъти (няколко пъти липсва), разхождащ кучето си и задаващ на жените, които среща, едни и същи въпроси: “На колко години сте? Колко сте висока?” /децата не се броят, защото децата са неутрален пол, като бабите и безполовите образи – мъдреци, вещици, джуджета и т.н. В театралната постановка също се появяват мъже, и то бащи - но не истински. Те само играят ролята на бащата/. Кулминацията обаче се постига от Аградо: Тя, когато е била той, е бил шофьор на камион. А сега, казва тя от височината на сцената: “Вижте какво тяло. Направено е като по калъп. Оформяне на очите – 80 хиляди. Нос – 200, хвърлени на вятъра. Цици – 2 по 70 парчето, но вече са свръхамортизирани. Силикон на устните, челото, скулите, ханша. Депилация… и жената произлиза от маймуната. По 60 на сеанс - не е евтино да си истински. НО НЕ БИВА ДА СМЕ СТИСНАТИ, ЗАЩОТО СМЕ ТОЛКОВА ПО-ИСТИНСКИ, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЗАПРИЛИЧВАМЕ НА МЕЧТИТЕ СИ.”

Интерпретацията остава доникъде. Светът е разкъсан между истински и сменени сърца, сменени полове, непреодоляни липси, разрушени допълвания, истински театри, неистински истини. Лола – мъжът, който се превръща в жена, осъзнава, че в това си положение “притежава всичко най-лошо - както от мъжа, така и от жената”. Мануела и Роса - обичайки Лола – те обичат събрания образ на мъжа-жена – не андрогинската си половинка (ПОЛ-овинка) – мъжа, а свързаното извън себе си, от което дори те самите не са част и стават част, единствено чрез любовта си. (Това е интересно, защото всъщност в мита за андрогините, разказан от Аристофан, освен андрогините, които съчетавали мъжкото и женското начало са съществували отделно и двата самостоятелни пола – мъжът и жената.) Мануела събира снимката си с Лола. Целува го.

Основното послание се оставя отново на второстепенната героиня – Аградо: Най-важна е любовта - любов, която може да умре, която е объркала всичко, която е абсолютен театър, но при всичко друго тя е и любов.

Филмът “Всичко за майка ми” се появи по едно и също време с филма “Американски прелести (красоти)”. И двата филма спечелиха “Оскар” и куп други филмови награди. Сценариите им дори можеха да се четат по един и същи начин – животът, разказан от мъж и животът, разказан от жена. Разликата им май беше само в това, че докато:
• В “Американски прелести” – в крайна сметка – не ти оставаше нищо. Защото половете имаха значение.
• Във “Всичко за майка ми” – всеки даваше по нещо на другия (включително и на зрителя) – пол. Защото – както казва Аградо - половете нямат значение, освен ако не те приближават към мечтите ти и по този начин да те правят истински.

---

Моля да ме извините за дългия коментар – но и кукерите ми се струва, че носят някои от тези значения, които носи филмът – промяната, идентичността, цялостта... Лесно е да се прави дълъг коментар, когато имаш готов текст, аз обаче прибягнах към него, и защото още от вчера се опитвам да направя един друг коментар върху празника, прочитайки трите текста за епиникия на професор Богданов, провокирана от коментара на ГГ, но така или иначе оставам все още в четенето, и както казва Леля – то като дар - не ме освобождава да премина в режим на писане – толкова силна (властна) устност. В какъвто и режим обаче и да съм - все повече не ме оставя една друга остра мисъл - професор Богданов да не се отказва от книгата “Любов и разказ”.

P.S. А Крадла - като си помисля сега, Лельо, си беше истински Пентей:-).
Тема № - 32 Коментар № - 2901 vesselina vassileva - 2010-10-03 13:28:08
Веси,
Леля разбрала, че изглежда си облича костюми, подскача и дрънчи, когато по-малко знае. А когато знае повече, май не смее много да приказва.
Освен това, не била навикнала да получава толкова начесто дарове-празници. Един след друг, от големи - по-големи ... направо се дави.
Като прочела текста се оказала в състояние подобно на онова, когато внезапно пред погледа (ума) попада нещо извънредно хубаво – не смее да го приближи, за да не бутне нещо и да го развали без да иска.

ПП: Стани си пак Крадла (нищо, че аз обичам най-много Теодоте). И на мен нещо не ми дава сърце да се разделя с „Лелята”.
Традицията не позволява жена (дори и стара леля) да кукерува, да облича кукерски костюм – би станало като Пентей, преоблякъл се като вакханка. Жените на Куковден трябва да се плашат и да бягат, защото кукерите ги гонят и им се заканват с разни странни предмети. ;-)
Тема № - 32 Коментар № - 2899 Лелята на Сократ - 2010-10-03 05:54:38
Влизам веднага за малко при новия текст, за да кажа, че НБУ също е доста свързан с кукерите - снимката над текста е на Кукер пред Аулата на НБУ, защото една година в НБУ дойдоха цяла общност от кукери, които преминаха през всички коридори - спомням си, че един колега се опита да им каже "тихо, че има академичен съвет", но те въобще не го чуха в дрънченето и подскачането си. Беше много хубаво, защото те всъщност прогонват злите сили. Освен това има едни снимки на студенти на НБУ като кукери, които в първите години на НБУ са ходили да прогонват злите сили - от цялата държава. Връзката с кукерите явно продължава - тъй като всяка година получавам нови и нови снимки на студенти с кукери. Както писа в предната тема Дмитрий - културен туризъм.

Кукерите, които са гонили злите сили в държавата - са театралите на доц. Възкресия Вихърова, а тези, които гониха злите сили в НБУ - бяха истински:-).

За мен специално ще е интересна връзката/компромисът между градската и селската общност при атическата драма, защото тази връзка прилича и се съотнася като една друга съществена за "литературата" (вече може би думата "литература" ще я пиша само с кавички) свързаност - тази между празничната и аристократичната култура. А също така и въпросът - как толкова време тези кукери са оцелели и почти не са се променяли - като една жива устност - и какво ни носят на нас днес, освен пъстър и дрънчив образ? Кукерът без маска може би е забравената маска.

Защо не са се различавали божеството, героят и жрецът?

P.S. Леля - при вида на новата тема - сигурно вече си е облякла радостно кукерски костюм, дали и аз да не си стана пак Крадла:-)
Тема № - 32 Коментар № - 2898 vesselina vassileva - 2010-10-03 02:32:50
7  8  9  10  11  12  13  14  15  16 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:
 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 БОГЪТ, КОЙТО ВЯРВА В МЕН, Е РАЗКАЗ. Веселина Василева
Коментари: 0 Прочитания: 66435

 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ СВЯТ - втори преправен вариант. Богдан Богданов
Коментари: 26 Прочитания: 93076

 Възгледите на един освободен роб за свободата
Коментари: 1 Прочитания: 13765

 „ОДИСЕЙ“ ИЛИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА СМИСЪЛ ОТ ДЪЛБИННАТА СТРУКТУРА. Орлин Тодоров
Коментари: 0 Прочитания: 16993

 Безсмъртието на душата. Богдан Богданов
Коментари: 5 Прочитания: 39425

 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ ОБЩ СВЯТ. Богдан Богданов
Коментари: 4 Прочитания: 17486

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ, ТРЕТА КНИГА
Коментари: 4 Прочитания: 26183

 EПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 11. ЗА ЧИСТОТАТА
Коментари: 9 Прочитания: 24960

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – втора част
Коментари: 6 Прочитания: 20577

  ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – първа част
Коментари: 6 Прочитания: 28243

 
 
 

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Created and Powered by Studio IDA