ИНТЕРВЮТА

Кризата е по-остро усещане на несъвършенството. Държавата трябва да отделя специални средства за теоретичните дисциплини



Професор Богданов, с кои антични произведения може да се илюстрира българското общество в момента?

Някои комедии на Аристофан биха били много подходящи. Сигурно има и трагедии, които можем да привлечем като пример днес към българския живот. Но тази работа е трудна. Защото за да бъде нещо по-съответно, трябва внимателно да се обмисли.


А животът ни повече комедия или повече трагедия е?

Животът винаги е и комедия, и трагедия. Това са гледни точки, но те са винаги преувеличени по някакъв начин. Основният парадокс в сегашния български живот е, че хората живеят кротко, спокойно, та дори и весело, но когато ги запиташ как са нещата, или отговарят „трагично”, или отговарят както при комедиите на Аристофан. Животът е сложен и затова никога не може да бъде уловен от една гледна точка.


Излезе от печат ваша книга на испански език в Испания. Какви са посланията в нея?

В нея хора, с които аз работя, без да знам, са направили избор от различни мои публикации от различни книги и места. Действително са успели да направят нещо доста добро от това, което разбирам в заглавията. Иначе не мога да прочета книгата, защото не знам достатъчно испански. Но може би е добре, защото ако бих я прочел, сигурно ще бъда недоволен от превода.


Какво е мястото на новите технологии в преподаването по класическите дисциплини, по-скоро помагат или пречат?

Новите технологии нямат много голямо присъствие, когато става въпрос за класическа филология и класически дисциплини, с изключение на свързаните с компютрите информационни мрежи. Днес информационните мрежи улесняват знанието, защото в тях често пъти са заложени цели библиотеки. Да имаш до себе си вкъщи цели библиотеки е много положително. Но така или иначе класическата филология и знанието за класическия свят тегли в друга посока. Ние, като съвременни хора, които живеем в епоха на много бързо развиване на всичко, имаме остро чувство за съвременност. Затова говорим за съвременност, модерност, пост модерност, съвсем модерно и прочие. Изучаването на класическите текстове обаче много ясно показва на съвременния човек, че гледната точка на развитието на все по-съвременната среда е само една страна. Всъщност има друга, която е не по-малко важна за разбирането на човешкото. Класическите текстове много ясно напомнят, че има твърди и непроменливи неща в човешкото същество, дори и в човешкото общество. Защото е ясно, че старите общества не са били нито толкова сложни, нито подвижни, колкото сега. Самото човешко същество, което се бори с обществото, е трайно отношение. Това е и най-голямата полза от изучаването на стари текстове, особено на толкова стари като тези на Древноримската античност. Те ясно напомнят, че в едно отношение човешкото същество е непроменено и не може да се промени. То пораства на ръст, живее средно повече години, но така или иначе, основни негови черти и преживявания са същите. Това е и голямата полза от класическите текстове.


От две години светът е в криза. Непрекъснато се говори за криза. Кога през античността е имало криза и как древните са говорили за нея?

Имало е криза винаги тогава, когато е имало дълги периоди на по-удължено развитие. Получат ли се големи градове, големи пространства, в които се общува и се пътува. Първата такава модерна епоха в античността е епохата на Елинизма. Тогава се чуват същите песимистични гласове. Разбира се, не толкова остро, не от толкова много хора, както е днес, но същите песимистични гласове. По-късно, в римското време, когато започва императорската епоха, а Рим се разширява и се опитва да създаде един за тогавашните виждания малък континент на живот с еднакви градове. Тогава се явяват същите тези гласове. Това е функция от уголемяването на човешката общност. Колкото по-голямо е човечеството, толкова по-остро е съзнанието за криза. Промяната не се нарича промяна, а криза.


А има ли рецепта за излизане от нея?

По-скоро няма. Казано на всекидневния език, ще бъдем постоянно в криза, в една, трета, четвърта. Ще ги наричаме по различни начини. Кризи ще има, защото няма как в днешната световна среда да има толкова подвижни хора, които имат право да се считат за хора.  Движейки се, човек няма как да не усеща остро несъвършенство. Кризата не е нищо друго, освен едно по-остро усещане на несъвършенството, без да е ясно в какво се състои то. Дали е в човешкото тяло, дали е в човешкото възприемане на света или несъвършенството на битовата среда, в която живее човекът. Вижте колко много неща. Винаги можем лесно да кажем какво ни липсва.


Как се справя с кризата Нов български университет?

Мисля, че тази година се справихме добре. Набрахме нашите студенти, но бяхме умни да разберем, че трябва да се променят обявените от нас специалности и броя на студентите в тези специалности. Направихме промените в хода на приемане на студентите. Така фактически кризата не ни засегна.


Как оценявате представянето на Нов български университет в рейтинга на българските висши училища?

Този рейтинг е нещо много прогресивно. Това е първият рейтинг със сложна мрежа по различни фактори. Уверен съм, че ще бъде добре използван от студентите, които искат да си дадат сметка къде е най-добре да учат. За сега, като първи рейтинг, той не може да бъде съвсем точен, защото в него например участват оценките на Държавната агенция за оценяване и акредитация, които оценки все още са нестабилни. В тях частни отношения и симпатии все още действат. Самата рейтингова мрежа ще постави под въпрос работата на Агенцията. Не бива да бъдем недоволни. Аз видях две-три места, на които класирането е несправедливо. Няма да реагирам по този въпрос, защото това е първо класиране. То трябва да стане по-продължително, устойчиво, да има повече участващи хора в изготвянето му. Гледам на него положително.


Една от основите на рейтинга е прагматична – реализацията на студентите. Къде се реализират студентите в редките дисциплини като Класическа филология?

В Класическа филология пряка реализация не може да има. Всъщност Нов български не е засегнат, защото няма такава специалност. Класическа филология има само в Софийския университет. Най-вече там е редно да има такива специалности. Такава специалност е и теоретичната физика и математика. В тях ученето трябва да бъде заради самото учене. Няма как да няма такива по-фундаментални области. Именно за тях и държавата трябва да се нагърби с ясната задача, че трябва да се отделят специални средства. Но другите трябва да се борят с пазара.

Георги Георгиев –в. Политика, 12.11.2010 г.

 
ИНТЕРВЮТА
 И в моите заплетени теоретични положения са скрити едрини, които зависят от един крив живот

 Нагласа към универсалното

 Има много голямо значение как казваме нещо

 И без да бързам, да усещам, да чета и да разбирам

 Чувствата не могат да бъдат формулирани

 Държавата има нужда от елит

 Кризата е по-остро усещане на несъвършенството. Държавата трябва да отделя специални средства за теоретичните дисциплини

 Рейтингите ще са полезни за студентите. Българите сега живеят спокойно, но все се оплакват

 "Човек структурира време" или за различните степени на безизмерността

 Сп. Мениджър: Добре дошли, чужди университети!


Още ...
 

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Created and Powered by Studio IDA